Леонора Карингтън () е английско-мексиканска художничка, скулпторка и писателка.

Биография Произход и младежки години Родена е на 6 април 1917 година в Клейтън ле Удс в Ланкашър в католическото семейството на индустриалец.

Баща ѝ Харолд Уайлд Карингтън (1880 – 1950) е заможен текстилен производителRobinson, Michael. Surrealism. Fulham: Star Fire, 2006, p. 312., а майка ѝ Мари (по баща Мурхед) е от Ирландия. Леонора има трима братя: Патрик, Джералд и Артър. Между 1920 и 1927 г. живее в Крукни Хол, голяма къща в Кокъръм, което оказва голямо влияние върху нейното въображение.

Образована от гувернантки, възпитатели и монахини, тя е изключвана от две училища, включително от New Hall School в ЧелмсфордСайт на New Hall School., заради бунтарското си поведение, докато семейството ѝ не я изпраща във Флоренция, където посещава Художествената академия на г-жа Пенроуз. За кратко посещава и манастирското училище „Св. Мария“ в Аскот. През 1927 г., на 10-годишна възраст, тя вижда първата си сюрреалистична картина в галерия на левия бряг в Париж, а по-късно се познава с много сюрреалисти, включително с Пол Елюар. Баща ѝ се противопоставя, когато научава, че тя се кани да прави кариера на художник, но майка ѝ я насърчава. Тя се завръща в Англия и е представена в кралския двор, но според мемоарите ѝ си носела екземпляр от „Без очи в Газа“ (1936) на Олдъс Хъксли, за да си чете по време на официалностите. През 1935 г. тя посещава училището по изкуства Челси в Лондон за една година и с помощта на приятеля на баща си Серж Чермайеф успява да се запише в Академията за изящни изкуства „Озанфан“, създадена от френския модернист Амеде Озанфан в Лондон (1936 – 1938).

Запознава се със сюрреализма от екземпляр на книгата на Хърбърт Рийд, „Сюрреализмът“ (1936), даден ѝ от майка ѝ, но тя все пак получава твърде слабо насърчение от семейството си за желанието да гради артистична кариера. Сюрреалистичният поет Едуард Джеймс е най-големият радетел на нейното творчество във Великобритания; Джеймс купува много от нейните картини и организира изложба през 1947 г. с нейните творби в галерия „Пиер Матис“ в Ню Йорк. Някои творби все още висят в някогашната семейна къща на Джеймс, в момента West Dean College в Уест Дийн, Западен Съсекс.Joanna Moorhead, Leonora and me, The Guardian, 2 January 2007.

Връзка с Макс Ернст През 1936 г. Карингтън вижда картини на германския сюрреалист Макс Ернст на Международната сюрреалистична изложба в Лондон и е омаяна от него, преди дори да го е видяла. През 1937 г. Карингтън се запознава лично с Ернст на парти в Лондон.Michael Bird, The St Ives Artists: A Biography of Place and Time. Farnham: Lund Humphries, 2008, p. 44. Стават двойка и се връщат заедно в Париж, където Ернст бързо се разделя със съпругата си. През 1938 г. двамата напускат Париж и се установяват в Сен Мартен д'Ардеш в Южна Франция. Подкрепят се взаимно като художници. Създават скулптури на животни пазители (Ернст създава своите птици, а Карингтън – гипсова конска глава), за да украсят дома си в Сен Мартен д'Ардеш. През 1939 г. Карингтън и Ернст взаимно си рисуват един на друг портрети. И двамата улавят амбивалентността в отношенията си, но докато „Триумфът на любовта“ на Ернст включва и двамата художници в композицията,Francesca Bonazzoli and Michele Robecchi, Portraits Unmasked: The Story Behind the Faces, Prestel, London, 2020, pp. 30-33. „Портретът на Макс Ернст“ на Карингтън се фокусира единствено върху Ернст и е изпъстрен с тежка символика. Портретът не е първата ѝ сюрреалистична творба; през 1937–1938 г. Карингтън рисува свой автопортрет (картината носи и заглавието „Страноприемницата на коня на зората“), сега изложен в Музея на изкуствата „Метрополитън“. Облечена в бели панталони и с буйна грива, Карингтън е кацнала на ръба на стол в тази любопитна, съновидна сцена, протегнала ръка към скачаща хиена и гърбом към люлеещ се кон без опашка, летящ зад нея.

С началото на Втората световна война Ернст, който е германец, е арестуван от френските власти като „потенциално враждебен чужд гражданин“. Със застъпничеството на Пол Елюар и други приятели, включително на американския журналист Вариан Фрай, той е освободен след няколко седмици. Скоро след като нацистите нахлуват във Франция, Ернст отново е арестуван, този път от Гестапо, тъй като неговото изкуство е смятано от нацистите за „изродено“. Той успява да избяга и, оставяйки Карингтън, бяга в Съединените щати с помощта на Пеги Гугенхайм, която е прочут покровител на модерното изкуство.Max Ernst Biography, Olga's Gallery.

След ареста на Ернст Карингтън е съсипана и се съгласява да отиде в Испания с приятелка, Катрин Яроу.McConnell, Reed. „Surrealism’s Beating Heart“, The Baffler, 18 February 2021. Отсяда при семейни приятели в Мадрид, докато парализиращото безпокойство я довежда до психотичен срив и е настанена в приют. Приложена ѝ е електроконвулсивна терапия и е лекувана с лекарствата Cardiazol (мощен конвулсант) и Luminal (барбитурат).Martin-Dominguez, J., "A British painter’s nightmare in post-Civil War Spain", El País, 22 August 2017. След като е освободена от приюта, е оставена на грижите на гледач, а родителите ѝ в крайна сметка решават да я изпратят в санаториум в Южна Африка. На път за Южна Африка тя спира в Португалия, където успява да избяга от пазачите си. Отива в посолствота на Мексико, където намира Ренато Ледук, поет и мексикански посланик. Ледук е приятел на Пабло Пикасо (познават се от битките с бикове) и се съгласява на фиктивен брак с Карингтън, така че тя да получи имунитета, даван на съпругата на дипломат. Двамата се развеждат през 1943 г. Междувременно Ернст се жени за Пеги Гугенхайм в Ню Йорк през 1941 г. Този брак приключва няколко години по-късно. Ернст и Карингтън така и не възобновяват връзката си.

Мексикански период След като прекарват една година в Ню Йорк, Ледук и Карингтън заминават за Мексико, където много европейски художници през 1942 г. бягат в търсене на убежище, което тя обиква и където живее до края на живота си.

По-късно тя се омъжва за Емерико Уайз (с прякор „Чики“), роден в Унгария през 1911 г., фотограф и сътрудник на Робърт Капа по време на Гражданската война в Испания. Заедно те имат двама сина: Габриел, интелектуалец и поет, и Пабло, лекар и художник сюрреалист. Чики Уайз умира на 17 януари 2007 г. в дома си на 97-годишна възраст.

Леонора Карингтън умира на 25 май 2011 г. в Мексико заради усложнения след прекарана пневмония.

Галерия

Библиография La Maison de la Peur, H. Parisot, 1938 – с илюстрации на Макс Ернст Une chemise de nuit de flanelle, Libr. Les Pas Perdus, 1951 El Mundo Mágico de Los Mayas, Museo Nacional de Antropología, 1964 – с илюстрации на самата Леонора Карингтън The Oval Lady: Surreal Stories, Capra Press, 1975 The Hearing Trumpet, Routledge, 1976Слуховият рог. Превод Гергана Гълъбова. София: Колибри, 2024, 208 с. ISBN 978-619-02-1464-9 The Stone Door, New York: St. Martin's Press, 1977 The Seventh Horse and Other Tales, Dutton, 1988 The House of Fear, Trans. K. Talbot and M. Warner. New York: E. P. Dutton, 1988 The Complete Stories of Leonora Carrington, 2017

За нея Susan L. Aberth. Leonora Carrington: Surrealism, Alchemy and Art (2010) Elena Poniatowska. Leonora (2011) Kissane, Sean. Leonora Carrington The Celtic Surrealist (2013) Joanna Moorhead, The Surreal Life of Leonora Carrington (Virago, 2017)

Бележки

Външни препратки Леонора Карингтън в Wikiart.org Leonora Carrington’s Surrealist Paintings , disinfo.com Oktavio Avendaño Trujillo, Dos Surrealistas en México, La Jornada Semanal, núm. 567, 15 януари 2006 Произведения на Леонора Карингтън в ArtCyclopedia

Категория:Английски художници Категория:Британски скулптори Категория:Мексикански художници Категория:Художници сюрреалисти Категория:Скулпторки Категория:Английски писателки Категория:Английски романисти Категория:Мексикански писателки Категория:Мексикански романисти Категория:Британски защитници на правата на жените Категория:Мемоаристки Категория:Носители на ордена на Британската империя Категория:Ланкашър Категория:Починали в град Мексико Категория:Починали от пневмония