Цоко Колев Цоков е български партизанин, политически офицер, генерал-майор от Българската народна армия (БНА) и общественик.
Биография Роден е на 20 февруари 1921 г. в ловешкото село Драгана. От 1936 г. става активен член на Работническия младежки съюз (РМС), а през 1943 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП).
Партизанско движение и Отечествена война На 23 май 1943 г. преминава в нелегалност и се включва като партизанин в Партизански отряд „Христо Кърпачев“, където изпълнява длъжността политкомисар на втора чета.
След деветосептемврийския преврат през 1944 г. се включва в заключителната фаза на Втората световна война в състава на Българската войска. Първоначално е назначен за помощник-командир на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк, а от 30 ноември 1944 г. е преместен като помощник-командир на Девети дивизионен артилерийски полк.Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. „Помощник командирите в Отечествената война“, ДВИ, 1975, с. 489
Военна кариера в НРБ След края на войната продължава кариерата си като кадрови военнослужещ в Българската народна армия. Към 1946 г. заема длъжността завеждащ политическата подготовка на Четвърти пехотен плевенски полк.„ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с. 169
С решение на Министерския съвет от 12 февруари 1954 г. е назначен за освободен член на Военния съвет на Втора армия в Пловдив. През 1965 г. вече с чин полковник е утвърден за член на Военния съвет и началник на политическия отдел на Втора армия.Кръстев, Д. „Другари офицери, господа офицери“. Изд. Пропелер, 2012, с. 95 По-късно заема поста директор на Военната кинематография към Народната армия. Достига до звание генерал-майор.
Обществена дейност След политическите промени в България, през 1990 г., генерал-майор Цоко Колев е сред основните съоснователи и е избран за първи председател на Съюза на участниците в Отечествената война (СУОВ). Автобиографичните и историческите си спомени описва в документалната повест „Когато над Дунав се мръкне“, издадена от „Партиздат“ през 1971 г.
Умира на 17 октомври 2005 г. в София.
Награди За участието си във войната и дългогодишната си служба е отличаван с множество държавни и чуждестранни отличия: Орден „За военна заслуга“, V степен (с военно отличие); Съветски орден „Червена звезда“;Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 156 Орден „Народна република България“, III степен (Указ № 1795 от 3 ноември 1970 г.); Орден „Георги Димитров“.
Източници
Категория:Партизани от Партизански отряд Христо Кърпачев Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Български политически офицери Категория:Членове на БКП Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в област Ловеч Категория:Починали в София