Станчо Христов Хаджиев е български офицер, полковник.
Биография Станчо Хаджиев е роден на 27 август 1902 г. в казанлъшкото село, днес град Шипка. През 1925 г. завършва Военното училище в София, а през 1940 г. и Военна академия. От 1940 г. е временен началник на секция в щаба на пета пехотна дунавска дивизия. На следващата година постъпва на работа във Военното училище. По време на българското участие във Втората световна война е последователно началник на оперативния отдел на втора българска армия и началник-щаб на шестнадесета пехотна дивизия. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, съветски орден „Кутузов“, III степен, орден „Отечествена война“, I степен, орден „Св. Александър“, IV степен, м.ср., унгарския орден „На унгарската свобода“ – сребърен. От 1945 г. е временно изпълняващ длъжността началник на учебно отделение в Щаба на войската. От 26 януари 1948 – 21 май 1952 е началник на Народното военно училище „Васил Левски“ в София. В периода 1948 – 1954 г. е преподавател във Военната академия.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 148.
Военни звания Подпоручик (12 септември 1925) Поручик (3 октомври 1928) Капитан (6 май 1935) Майор (1941) Подполковник (9 септември 1945) Полковник (1946)
Бележки
Категория:Български полковници Категория:Четиридесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Родени в Шипка