Подмогилният храм при Недкова могила се намира на 8 km югоизточно от Подмогилният храм при Четиньова могила край село Старосел, община Хисаря, в землището на вече несъществуващото село Елешница, в местността Орешака. Насипът на могилата е проучен частично от д-р Георги Китов. В най-значимата част от могилата е изградена уникална тракийска култова постройка, разположена в югоизточната периферия на могилния насип.Китов, Г. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
Наименование Местното население назовава могилата Еленишката могила или Главчова могила. Наименованието Недкова могила е дадено от доц. Георги Китов по името на един от дарителите на ТЕМП.wikimapia.org – Главчова могила (Недкова могила)/Еленишката могила
Откритие Подмогилното култово съоръжение е открито и археологически проучено от доц. Георги Китов и екипът му от ТЕМП през 2002 година.Китов, Г. Могили, храмове, гробници. Записки на едни могилар. София, 2008Димитрова, Д. „Недкова могила“ – МИФ 9 Тракия и околния свят; УИ НБУ, София 2005 г.
Датиране Доц. Георги Китов датира обекта от началото на ІV век пр. Хр.Китов, Г. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
Описание и особености
Могилният насип е висок 11,5 m., а диаметърът на могилата е 60 m. Недкова могила доминира в некропол от общо четири на брой могили, в две от които са открити следи от погребения и инвентар – тимпани, вероятно принадлежащи към гроб на жрец и един златен нагръдник.
Недкова могила е видима отвсякъде в равнината и е изградена с презумпцията да е заместител на естествения свещен хълм (скала), където е пещерата утроба на Великата богиня майка, която е приемала тялото на хероизирания владетел.
Храмът се състои от отворено на югоизток и правоъгълна камера с плоско покритие оформено като гредоред, но изработен от камък. Подът е застлан с грубо обработени каменни плочи. Преддверието е с правоъгълен план. Прагът при входа е изтрит, като това се е случило вероятно поради многократното използване на съоръжението за посветителски ритуали, а и поради факта, че също е действал като гробница-мавзолей на хероизиран владетел.
Преддверието завършва с два къси зида, а те с пиластри от варовикови блокове, които са споени с железни скоби залети с олово.Китов 2002: г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002
Покривният блок на преддверието е монолитен, но разрушен в югозападната му част. Не е ясно какво е имало над архитрава, тъй като обработените късове от монолитни блокове в предгробничното пространство не дават възможност за реконструкция.
Камерата на съоръжението е запазена, но вратата на входа е била разрушена в миналото. Археолозите са открили само малка част от вратата в един от могилните насипи наблизо. Камерата е изградена от шест реда варовикови блокове, като най-горният ред е профилиран, така че украсата продължава по стените, подобно на пиластрите от преддверието.
Подът, който е покрит с гранитни плочи е леко задигнат в средата по осевата линия, вероятно поради факта че съоръжението е изградено върху пласт от могилен насип, който е улегнал под тежестта на страничните стени на камерата.
Покривът е изграден от шест гранитни монолитни трегера в естествен черно-сив цвят, който контрастира с белия цвят на варовиковите стени. Таванът на помещението имитира дървен гредоред съчетан с украса вълчи зъби – похват познат от могилата Оструша край град Шипка в Долината на тракийските владетели. Тази аналогия дава основание на доц. Китов с голяма доза сигурност да датира градежа от IV век пр. Хр.
На някои места в камерата се забелязват следи от очертана с червена боя линия, дебела няколко милиметра. По някои от трегерите се наблюдават капковидни следи от маркиране с четка, а на едно място е регистриран и отпечатък от пръст. Предполага се че тези следи от маркировка са служили на архитектите за очертаване на линиите за рязане на варовиковите блокове.
Съоръжението в Недкова могила е единственото открито в района с неразрушена камера и частично незапълнено от почва помещение. Според археолозите частичното запълване на камерата с почва е станало на два етапа, тъй като при проучването се очертават два пласта от силно трамбована почва разделени от тънък тинест наносен слой. Почвата при входа на съоръжението е почти до тавана и пада под наклон към противоположната страна на камерата. В пръстта са открито единствено единични въглени и никакви други археологически материали. Вероятно помещението е било педантично опразнено, поради неизвестни причини, преди да бъде разрушена входната врата. Достъпът до помещението е преустановен с натрупването на могилния насип.
В съоръжението не са открити никакви следи от погребение или гробен инвентар. Трудно е да се докаже, че съоръжението е било построено за гробница или да е действало като такава впоследствие.
Преди да бъде запечатано помещението и натрупан могилния насип в камерата е бил запален огън, който е развил голяма температура, доказателство за което е деструкцията по вътрешните повърхности на варовиковите блокове, които са повредени от високата температура и при допир оставят фин бял прах.
При разкопките са открити и 21 ритуални ями, вдълбани между V и ІІ век пр. Хр., каквито са документирани и от други обекти датиращи от II хил. пр. Хр. Ямите са разкрити под плътния пласт варовиков трошляк пред преддверието на храма. Четири от ямите са с кръгла форма и плитко вкопани. Петата е кошеровидна, с дълбочина 1.10 m и диаметър от 1.60 m. В центъра ѝ е открито каменно струпване от речни камъни с диаметър 1 m. и височина 0.80 m. Под струпването са открити фрагменти от обработени блокове от вулканичен туф, какъвто не е използван за градежа на това съоръжение, но се среща при градежите на подмогилните съоръжения при Четиньова и Коилишка могили.
Другите шестнадесет ями са разположени в насипа на могилата, като повечето са разкрити без наличието на археологически материали или с фрагменти от незначителни части от птича кост и керамични фрагменти от питоси. Една от тези ями, с кошеровидна форма, с изпечено до керемидено дъно е една от най-интересните от научна гледна точка. Тя е разкрита пълна с фрагменти от керамични пулове и животински кости. В една от ямите е открит и животински скелет, вероятно на бик, което е почти сигурно доказателство, че тук са се изпълнявали орфически ритуали. Разкритите материали в ямите са датирани между V и II век пр. Хр., което свидетелства че монументалната култова сграда под Недкова могила е ползвана като хероон.
Георги Китов открива съоръжението под Недкова могила незасегнато от съвременната иманярска инвазия, следи от които има по цялата могила. Екипът му обаче разкрива свидетелства, че храмът е бил осквернен в миналото – две от подовите плочи са намерени обърнати и при покривната конструкция е открит фрагмент от керамичен съд, заклещен при един от трегерите.Димитрова, Д. „Недкова могила“ – МИФ 9 Тракия и околния свят; УИ НБУ, София 2005 г.Китов, Г. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
Исторически контекст Според археолозите доц. Иван Христов и доц. Георги Китов районът около Старосел с много голяма сигурност е представлявал огромен религиозен комплекс в древността. Христов поддържа хипотезата, че подмогилният храм при Маньов дол, заедно с останалите описани частично проучени археологически обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Недкова могила (Елешнишка могила), античният храм Вълчия зъб повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка. В древността към светилищата и храмовете край Старосел са се стичали хиляди поклонници, които са извървявали т.нар. „свещен път“, маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка.
При проучванията на Четиньова могила археолозите са стигнали до сърцето на самия храм, нещо, което дотогава не е правено в България. Екипът на д-р Иван Христов открива кладата, в която са жертвопринасяли за богинята Хестия, покровителка на домашното огнище. Христов предполага, че тя е била почитана като закрилница на одриската владетелска династия, която храмът е обслужвал. Датировката на фрагменти от находки в кладата извършена в лаборатория в Хайделберг, Германия, доказва времето, през което тази клада е ползвана – 342 – 341 г. пр. Хр. Откривайки царската резиденция на връх Кози грамади, само на 20 km от Маньов дол, д-р Иван Христов предполага, че тези обекти са свързани с одриския владетел Амадок II.Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на одриското царство края на V – средата на ІV в. пр. Хр. София, 2010Китов, Г. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
Вижте също Светилище Гарванов камък (Старосел) Хоризонт (могила) Маньов дол (подмогилен храм) Кози грамади Кози грамади (светилище) Уйов камик Мегалит над село Бузовград Тракийски култов комплекс (Старосел) Кози Грамади Алексица Мегалитно светилище Момини гърди Сборови грамади Елдермен Оструша
Източници
Външни препратки Официалната страница на експедиция „ТЕМП“
Категория:Тракийски могили Категория:История на община Хисаря Категория:Основани през 4 век пр.н.е.