Джазът () е музикален жанр, който възниква в края на 19 век и първата половина на 20 векBill Kirchner, The Oxford Companion to Jazz, Oxford University Press, 2005, Chapter Two. в южните части на САЩ, най-вече Ню Орлиънс и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. Корените му са в блус, суинг и рагтайм. Други отличителни черти на този жанр са полиритмията и импровизацията.Alyn Shipton, A New History of Jazz, 2nd. ed., Continuum, 2007, pp. 4 – 5 Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата.Arthur Taylor, Notes and Tones, 1971 & 1993 Da Capo Press ISBN 0-306-80526-X За първи път думата „джаз“ започва да се използва на западния бряг на САЩ и се отнася за музиката в Чикаго през 1915 година и се възприема от мнозина като „класическата музика на Америка“.
Докато джазът се разпространява по целия свят, в него се вливат национални, регионални и местни музикални култури, които пораждат различни стилове и по-голямо разнообразие. Джазът в Ню Орлиънс започва в началото на 10-те години на ХХ век (Ню Орлиънс Диксиленд), като комбинира по-ранни духови оркестри, френски кадрили, бигуин, рагтайм и блус с колективна полифонична импровизация. През 30-те години на ХХ век, силно аранжирани, танцово ориентирани биг бенд групи, джаз Канзас Сити и ромски джаз са водещите стилове. Бибоп се появява през 40-те години на ХХ век, прехвърляйки джаза от танцувална популярна музика към по-предизвикателна „музика на музикантите“, която се изпълнява с по-бързи темпове и използва повече импровизация, базирана на акорд. Кул джазът се развива в края на 1940-те години, въвеждайки по-спокойни, по-плавни звуци и дълги, линейни мелодични линии. Други разновидности са латински джаз, джаз фюжън, кубински джаз, бразилски джаз, асид джаз и ню джаз.
През 1950-те години се появява фрий джазът, който изследва свиренето без редовен метрум, бийт и формални структури, а в средата на 1950-те години се появява хард боп, който въвежда влияния от ритъм и блус, госпел и блус, особено в саксофона и свирене на пиано. Модалният джаз се развива в края на 1950-те години, използвайки режима или музикалния мащаб, като основа на музикалната структура и импровизацията. Джаз-рок фюжън се появява в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, съчетавайки джазовата импровизация с ритмите на рок музиката, електрическите инструменти и силно усиленото сценично звучене.
Етимология
Опитите да се намери произхода на думата „джаз“ водят до значителни изследвания и историята ѝ е добре документирана. Смята се, че е свързан с „жасм“, термин от жаргон, датиращ от 1860 г., означаващ „пеп, енергия“. В тези години, в зората на джаза, думата се изписва по няколко различни начина: jaz, jas, jass, jasz или jascz. Понякога е наричана думата на XX век, защото произходът и етимологията ѝ не са установени. Най-ранният писмен запис на думата е в статия от 1912 г. в „Лос Анджелис Таймс“, в която бейзболен питчър от малката лига описва хвърляне, което той нарича „джаз топка“, защото тя се клати и просто не може да се направи нищо с нея. Използването на думата в музикален контекст е документирано още през 1915 г. в „Чикаго Дейли Трибюн“. Първата му документирана употреба в музикален контекст в Ню Орлиънс е в статия от 14 ноември 1916 г.
Според Уолтър Кингсли думата е от африкански произход, но някои считат, че е от арабски. Друга теория за произхода на думата според Речника за историята на американския жаргон ( Historical Dictionary of American Slang) е че идва от jism или gism означаващи висок дух, енергия. Друг предполагаем произход е от френските думи jaser (разговарям) или chasser (гоня). Съществува дори теория, че думата означава полов акт според един от северноамериканските жаргони. „Джаз“ в смисъл на музикален стил започва да се употребява често в периода след 1913 година и през 1917 година този музикален жанр получава официално името си.
Думата джаз е трудно да се дефинира, тъй като обхваща широк спектър от музика и период от над 100 години, и влияние от рагтайм до рок. Правени са опити за определяне на джаза от гледна точка на други музикални традиции, като европейска музикална история или африканска музика. Андрю Гилберт твърди, че джазът има странната способност да „поглъща и трансформира“ влиянието от различни други музикални стилове.In Jazz Inc. by Andrew Gilbert, Metro Times, December 23, 1998 Някои тесни специалисти настояват да се даде точна и специфична дефиниция на понятието джаз, но самите джаз музиканти от различни поджанрове отбягват да дадат точно определение на музиката, която изпълняват. Някои критици дори считат, че музиката на Дюк Елингтън не е джаз, защото е оркестрирана и аранжирана. Но критикът Йоахим-Ернст Беренд твърди, че неговото задание и дефиниция трябва да бъдат по-широки,Joachim E. Berendt. The Jazz Book: From Ragtime to Fusion and Beyond. Translated by H. and B. Bredigkeit with Dan Morgenstern. 1981. Lawrence Hill Books, p. 371. определяйки джаза като „форма на артистична музика, възникнала в САЩ при конфронтацията на негърска с европейската музика“ и твърдейки, че се различава от европейската музика по това, че джазът има „специално отношение към времето, определено като суинг“. Той включва „спонтанност и жизненост на музикалната продукция, в която импровизацията играе роля“ и съдържа „звучност и начин на фразиране, които отразяват индивидуалността на изпълняващия джаз музикант“. Според Робърт Кристгау, „повечето от нас биха казали, че измислянето на смисъл, докато се отпуска човек, е същността и обещанието на джаза“.Christgau, Robert (October 28, 1986). „Christgau's Consumer Guide“. The Village Voice. New York. Посетен на 10 септември 2015 г.
От Травис Джаксън е предложено по-широко определение, което обхваща различни епохи на джаза: „музиката включва суинг, импровизация, групово взаимодействие, развиване на индивидуалност и отворена възможност за различни музикални възможности“. Крин Гибард твърди, че „джазът е конструкция“, която обозначава „редица различни музики с достатъчно общо, за да бъде разбрана като част от съгласувана традиция“. За разлика от коментаторите, които спорят за изключване на видове джаз, музикантите понякога не са склонни да определят музиката, която свирят. Дюк Елингтън, една от най-известните фигури на джаза, казва: „Всичко това е музика.“
Комерсиално ориентираните или тези с уклон към популярната музика стилове на джаза са критикувани, привържениците на традиционния джаз не приемат боп-а, фюжън джаза и някои други, които считат за комерсиализирани. Съгласно Брус Джонсън, винаги е съществувало напрежение между джаз като комерсиална музика от една страна и като форма на изкуството от друга.In Review of The Cambridge Companion to Jazz by Peter Elsdon, FZMw (Frankfurt Journal of Musicology) No. 6, 2003
История на джаза Произход
До около 1866 г. трансатлантическата търговия с роби довежда около половин милион роби от Африка в САЩ. Повечето са от Западна Африка и района на река Конго. Със себе си те донасят своите традиционни племенни танци и инструменти. В Ню Орлиънс робите се събират социално на специален пазар, в район, който по-късно става известен като площад Конго. На други места в южните щати има данни за други музикални и танцови събирания.
До 1843 г. се организират музикални фестивали, където се изпълнява африканска музика. Чернокожите свирят на странно разнообразие от „инструменти“ – кани, кутии, които бият с пръчки или кости, и барабан, направен чрез опъване на кожа върху варел с брашно. Песните не отговарят на тогавашните европейски представи за хармоничност. Постепенно чернокожите изпълнители се научават да свирят на европейски инструменти, в частност на цигулката. В същото време европейски изпълнители започват да включват елементи от африканската музика като в основата остава импровизацията.
Друго влияние идва от хармоничния стил на химните на църквата, който черните роби научават и включват в собствената си музика.Cooke, Mervyn (1999). Jazz. London: Thames and Hudson. ISBN 978-0-500-20318-7.
От 1890-те до 1910-те Рагтайм
Премахването на робството през 1865 г. отваря нови възможности за образование на освободеното чернокожо население. Въпреки че расизмът и сегрегацията не дават големи възможности за работа и заетост на повечето чернокожи, развлекателната индустрия е едно от местата, където те са търсени. Макар да са считани за по-долна класа, те са приети за участие в менестрелни представления и водевили, от които са сформирани музикалните ансамбли (marching bands). Чернокожите музиканти свирят в барове и клубове по времето по което се заражда рагтайма.
Рагтаймът е популяризиран от творци като Ърнест Хогън, чиито хит песни се появяват през 1895 година. Две години по-късно Вес Осман записва тези песни соло с банджо като „Rag Time Medley“. През 1897 г., белият композитор Уилям Крел публикува „Mississippi Rag“, като първото инструментално рагтайм произведение за пиано, а Том Търпин публикува „Harlem Rag“, първият публикуван рагтайм от чернокож изпълнител. Класически обученият панист Скот Джоплин създава „Original Rags“ през следващата година, а през 1899 г. има световен хит с „Maple Leaf Rag“ – марш в четири части, в който присустват повтарящи се теми и бас линия със септакорди. Той пише и други популярни рагтайм парчета. Рагтайм е използван дори от класици като Клод Дебюси и Игор Стравински.
Блус
Блус е името, дадено както на музикална форма, така и на музикален жанр,Kunzler's Dictionary of Jazz provides two separate entries: blues, an originally African-American genre (p. 128), and the blues form, a widespread musical form (p. 131). който възниква в афроамериканските общности предимно в дълбокия юг на Съединените щати в края на 19 век от техните духовни, работни песни, песнопения и римувани прости балади.
Уилям Кристофър Хенди се интересува от фолк блуса на дълбокия юг, докато пътува по делтата на Мисисипи. В тази форма на фолк блус, певецът импровизира свободно в ограничен мелодичен диапазон, докато акомпаниментът на китара се извършва не с дърпане на струните, а по-скоро с удряне по тях като малък барабан. Хенди и членовете на групата му са официално обучени афроамерикански музиканти, които не са израсли с блуса, но въпреки това успяват да го адаптират към по-голям формат на инструментална група и да го аранжират в популярна музикална форма.
Ню Орлиънс Диксиленд Музиката на Ню Орлиънс оказва дълбоко влияние върху създаването на ранния джаз. В Ню Орлиънс робите могат да практикуват елементи от своята култура като вуду и свирене на барабани. Много ранни джаз музиканти свирят в баровете и бардаците в района на червените светлини около улица Басин, наречен Сторивил.Cooke, Mervyn (1999). Jazz. London: Thames and Hudson. ISBN 978-0-500-20318-7.. В допълнение към танцовите групи, има маршови групи, които свирят на пищни погребения (по-късно наречени джаз погребения). Инструментите, използвани от маршови и танцови групи, стават инструментите на джаза: месингови, барабани и тръстикови, настроени в европейската 12-тонална скала. Малките групи съдържат комбинация от самоуки и образовани музиканти, много от традицията на погребалното шествие. Тези групи пътуват в черни общности в дълбокия юг. В началото на 1914 г. креолски и афроамерикански музиканти свирят във водевилни шоута, които пренасят джаза до градове в северната и западната част на САЩ.