Бриганти́на ( – шхуна-бриг, brigantina – бизан) – двумачтов ветроходен кораб със смесено ветрилно стъкмяване – прави ветрила на предната мачта (фокмачта) и коси ветрила на задната (гротмачта)Бригантина// Военная энциклопедия: [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.. Първоначално бригантините носели и весла.
През 16—19 век двумачтовите бригантини, като правило, са използвани от пиратите ( – разбойник, пират). Били са разпространени във всички региони – от Средиземно море до Тихи океан. Въоръжението на бригантините не превишава 20 оръдия. Съвременните бригантини са двумачтови ветроходни кораби с фокмачта, имаща ветрилното стъкмяване на бриг, и гротмачта с коси ветрила, като на шхуна – грот-трисел и топсел.
Гребните бригантини Дълго преди появата на ветрилните бригантини, бригантини са наричани бързоходните галери с 8 – 12 банки гребциО. КуртИ „Постройка моделей судов. Энциклопедия судомоделизма“, перевод с итальянского А. А. Чебан, Издательство „Судостроение“, Ленинград, 1978 (первое издание) и 1988 (второе издание), ББК 75.717.96, К 93, удк 629.12.(086.5), раздел „Краткая история судостроения“, стр. 29 Orazi Curti „Modeli navali. Enciclopedia del modelismo navale“, U.Mursia & C.Milano. В руския флот гребните бригантини се появяват в края на 17 век. Те представляват неголеми галери с 8 – 16 банки и с една или две мачти с латински ветрила. Такива бригантини се наричат италиански.
През 1704 г. от проект на Петър I са построени в Олонецката корабостроителница различни от италианските бригантини – при тях гребците са разположени по различен начин. Бригантините, строени от 18 век имат ветрилното стъкмяване на класическата днес бригантина, 8 – 10 двойки весла и до 10 оръдия малък и среден калибърРоссийский парусный флот, стр. 232.
Източници
Литература Бригантина, судно//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
Външни препратки
Категория:Ветроходни кораби