Плевенският параклис (), също Паметник на героите на Плевен (Памятник героям Плевны), в Москва е посветен на 560 руски гренадири, загинали при Обсадата на Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Намира се в историческия район Китай-город в центъра на града, намиращ се в съседство с Московския кремъл. Разположен е на парковия Илински площад, наричан още площад „Илински врата“ по името на съседната порта в крепостната стена на Китай-город. Пред параклиса има вход на метростанция „Китай-город“.

Описание Архитект и скулптор е Владимир Шервуд (1832 – 1897). Паметникът представлява неголям параклис с покрив във формата на шатра, увенчан с позлатен купол с кръст и украсен с 4 орелефа по страните и други скулптури. Орелефите представят: руски селянин благословя сина си гренадир; еничар с кинжал изтръгва дете от българска майка; гренадир побеждава в схватка и пленява турски войник; умиращ руски воин къса верига от жена, олицетворяваща България.

Между 4-те плочи с орелефи са изобразени кръстове, под които са вратите на параклиса. Над кръстовете има 4 надписа, а пред входа стоят 2 ниски колони, предназначени за събиране на пожертвования. В интериора на параклиса е имало живописни образи на светците Александър Невски, Йоан Воин, Николай Чудотворец, Кирил и Методий, 7 бронзови плочи с имената на загиналите 560 гренадири (убити и починали от рани) – 18 офицери и 542 войници.

История На 28 ноември / 10 декември 1877 г. командващият Гренадирския корпус генерал Иван Ганецки, приел капитулацията на Осман паша и на войските му в Плевен. След това, Ганецки предлага край града, на място на ожесточени сражения, да се издигне паметник на загиналите гренадири. Веднага започва подписка в Гренадирския корпус, включват се и други военни части и съединения и съберат сумата от 27 000 рубли. Плевенската община предоставя безплатно земя за паметника за вечни времена.

Проектът е възложен на архитект Владимир Шервуд. Поради отдалечеността на паметника от пътища, за да се вижда отдалеч, той предлага внушително монументално съоръжение с височина над 20 метра, заобиколено от 4 скулптурни групи. Проектната стойност обаче набъбва до 70 000 руб. – почти 3 пъти повече от събраната сума. Допълнителната частна подписка слабо увеличава сумата. Проектът е съкратен, като са премахнати 4-те скулптурни групи, а за сметка на тях отвън са добавени орелефи. Продължават да идват дарения – например видният търговец Иван Кононов поема да поръча и заплати вътрешния иконостас от майолика«Я думаю, это были святые люди…». Получено е съгласие за безплатен превоз на паметника от Москва до България.

След Деветоавгустовски преврат в отношенията с Русия настъпва разрив в резултат на което възниква предложение за построяване на паметника не е в България, а в Москва. В крайна сметка генерал-губернаторът на Москва княз Владимир Долгоруков след дълга преписка за съгласуване дава съгласие той да бъде съоръжен на днешното място, на тогавашния Лубянски площад (Лубянский сквер„Сквер“ означава парков (градински) площад.).

Плевенският параклис е тържествено открит с парад на Гренадирския корпус, прието от великия княз генерал-фелдмаршал Николай Николаевич, точно в деня на 10-ата годишнина от победата при Плевен – на 28 ноември (10 декември) 1887 г.

След Октомврийската революция (1917) по-голямата част от вътрешната украса, украшения и бронзовите плочи с имената на загиналите гренадири изчезват, а параклисът е закрит и сградата все повече се разрушава. Ремонтиран е след Втората световна война, възстановен е и предаден на Руската православна църква през декември 1992 г. Понастоящем редовно се извършва заупокойно богослужение.

Литература Василий Васильевич Аникин. Памятник гренадерам, павшим под Плевной. (Скульптор В. О. Шервуд). – М., Московский рабочий, 1986. 62 с.

Бележки

Москва Категория:Военни паметници в Москва Категория:Православни параклиси Категория:Църкви в Москва Категория:Обсада на Плевен Категория:Църкви в Московската епархия Категория:Основани в Руската империя през 1887 година