Въоръжените сили на Азербайджан включват Азербайджанската национална армия (), съставена от СВ, ВВС и ВМС, Службата за гранична охрана (Dövlət Sərhəd Xidməti)www.dsx.gov.az/ и нейната Морска бригада, известна и като Бреговата охрана, подчинена на Министерството на отбраната (Azərbaycan Respublikası Müdafiə Nazirliyi) и отделни войски, подчинени на други ведомства извън министерството на отбраната (като Азербайджанска Национална Гвардия (Azərbaycan Milli Qvardiyası), структура на Специалната служба за държавна сигурност на Република Азербайджан (Azərbaycan Respublikası Xüsusi Dövlət Mühafizə Xidməti, наследник на КГБ на Азербайджанската ССР), Вътрешните войски на Република Азербайджан (Azərbaycan Respublikası Daxili Qoşunları) на Министерството на вътрешните работи),www.mia.gov.az Министерството на извънредните ситуации и гражданската защита и т.н.
История
Азербайджан е в контактната зона между Османската и Персийската империя и векове е арена на борба между двете за вземане на надмощие над региона, с променлив успех и влияние. С експанзията на Руската империя в посока Кавказ се намесва нов мощен фактор в борбата за региона. Едва в края на Първата световна война се създават условия за отделяне на азерите в суверена държава. Османската империя е в губещия лагер и е изправена пред окончателния си разпад с провокираното от британците въстание на арабите (Лорънс Арабски) и (според Младотурците) провокирано от Русия въстание на арменците в границите на Империята. Самата Руска империя е излязла от войната като губеща страна, царската власт е премахната, а Временното правителство на свой ред е свалено от болшевиките. Персия на свой ред е слаба и дошлият на власт чрез преврат шах Али Реза Пахлави тепърва предприема реформи за модернизация и укрепване на отслабената държава. Територията е в състава на Руската империя от повече от 100 години и когато Империята изпада в хаос азерските политически дейци около Мамад Амин Расулзаде използват възможността да се отделят, както правят украинците, фините, балтийските и други народи. На 28 май 1918 в Баку е провъзгласена Азербайджанската демократична република. За краткото си съществуване от по-малко от две години републиката предприема сериозни стъпки към държавно строителство, установяване на международни отношения и изграждане на въоръжени сили. Армията на АДР е смятана за предшественик на съвременната Азербайджанска национална армия, а генерал от артилерията Самад бей Мехмандаров (бивш генерал на царската руска армия и военен министър на Републиката) е считан за неин баща, в тясно сътрудничество с генерал-лейтенант Али-Ага Шиклински, неговия заместник. Още от създаването си Републиката е във война с арменците, в контекста на междурелигиозното напрежение в региона около Арменския геноцид и тръгналата по пътя на гражданската война Русия. Местните болшевики, меншевики и есери подкрепят арменците, а османски войскови подразделения – азерите. Така докато основната част на Азербайджанската армия се сражава с арменците в Карабахския регион, на 28 април 1920 г. болшевиките нахлуват в Републиката, за да възстановят властта на Русия върху територията. Слабата съпротива на азерите е преодоляна бързо и сравнително безкръвно. Въпреки това за краткия период на своето съществуване азерската армия губи около 20 000 от своите 30 000 бойци, което е огромен брой. От 21 генерали в азерската армия болшевиките арестуват 15, макар повечето от тях да са освободени в рамките на месеци и след това заемат постове в Червената армия.
Още в деня на болшевишкото нахлуване Азербайджанската народна република е трансформирана в Азербайджанска съветска социалистическа република (Азербайджанская ССР), с Революционен комитет на Азербайджанската ССР начело. На същия 28 април 1920 г. е образуван Народен комисариат по военните и морските дела на Азербайджанската ССР, подчинен на 11-а Армия на Революционния военен съвет (военното министерство на РСФСР, оглавявано от Лев Троцки). През май 1921 г. 11-а Армия е преименувана на Отделна Кавказка Армия. От остатъците на Армията на АДР е сформирована 1-ва Сборна азербайджанска дивизия. На 29 октомври Азербайджанската червена армия е переименувана на „Азербайджанска стрелкова планинска дивизия на името на Серго Орджоникидзе“, и така става първата национална дивизиея в състава на РККА (Работническо-селската червена армия).
ВМС на Азербайджанската ДР поддържа нахлуването на болшевиките и са преименувани на „Червен флот на Съветски Азербайджан“ (ЧФСА). На 1 май кораби на Волжко-каспийската военна флотилия акостират в Баку и с обединяването им с ЧФСА е създаден Каспийски военен флот в състав от 3 спомогателни крайцера, 10 миноносци, 4 подводни лодки и други спомагателни кораби.gatchina3000.ru
С нахлуването на Вермахта в СССР на 22 юни 1941 г. (Операция „Барбароса“) започва Великата отечествена война за Съветския съюз.
На територията на Азербайджанската ССР са формирани: Подразделения: 87 батальона 1123 отряда за самоотбрана Съединения: 77-а стрелкова дивизия 223-та стрелкова дивизия 396-а стрелкова дивизия 402-ра стрелкова дивизия 416-а стрелкова дивизия Освен това следните съединения също включват голям брой азериww2.kulichki.ru: 76-а планинскострелкова червенознаменна дивизия на името на К. Е. Ворошилов (по-късно 51-ва Гвардейска стрелкова таганрогска, носител на ордена Ленин, червенознаменна, носител на ордена Суворов, дивизия) 227-а стрелкова червенознаменна темрюкска дивизия 271-ва стрелкова горловска червенознаменна, носител на ордена Богдан Хмелницки, дивизия,
При общо население 3,4 млн. души (към 1941 г.) в Азербайджанската ССР на фронта са мобилизирани 681 хил. души, вкл. 10 хил. жени. От тях загиват около 300 хил. Азерските военнослужещи се сражават основно за Брестката крепост, в отбраната на Ленинград, Москва, Битката за Сталинград, Битката за Кавказ, при Курската дъга, на Кримския полуострове, в освобождението на Прибалтика и Източна Европа, както и в Битката за Берлин.
След края на Втората световна война са сформирани нови военни окръзи на Съветската армия. Територията на Азербайджанската ССР влиза в състава на Червенознаменния закавказки военен окръг (Краснознамённый Закавказский военный округ (ЗакВО)) с щаб в Тбилиси, Грузинска ССР. На територията на Азербайджанската ССР е развърната 4-та Общовойскова армия с щаб в Баку, както и подразделения на директно окръжно подчинение. В Азербайджанската ССР са базирани и подразделения на въздушната армия на окръга – 34-та Въздушна армия (34-я Воздушная армия Закавказского военного округа). Противовъздушната отбрана на Страната, която е вид въоръжени сили, отделен от ВВС, е развърнала Червенознаменния бакински окръг за ПВО (Краснознамённый Бакинский о́круг ПВО) с щаб в Баку за ПВО на югозападните територии на Съветския съюз.
Към 1990 г. на територията на Азербайджанската ССР са разположени следните въоръжени сили на Съветския съюз:
ЗАКАВКАЗКИ ВОЕНЕН ОКРЪГ (Щаб в Тбилиси, Грузинска ССР) 4-та общовойскова армия (Щаб в Баку) 23-та гвардейска мотострелкова бранденбургска, носител на ордена Ленин, червенознаменна, носител на ордена Суворов дивизия (Шъмкир) 60-а мотострелкова дивизия (Лънкъран) 295-а мотострелкова херсонска, носител на ордена Ленин, червенознаменна, носител на ордена Суворов дивизия (Баку) части на армейско подчинение части на окръжно подчинение 34-та въздушна армия на Закавказкия военен окръг (Тбилиси, Грузинска ССР) 36-а Бомбардировъчна авиодивизия (Большие Шираки, Грузинска ССР) 976-и Инстербургски, носител на орден Суворов и орден Кутузов бомбардировъчен авиополк (Кюрдамир) 34-ти Бомбардиръвочен авиополк (Кировабад (днес Гянджа)) (разформирован през октомври 1989 г.) 80-и Отделен щурмови авиополк (Ситалчай) 882-ри Отделен тилзитски разузнавателен авиополк (Далляр) 300-на Отделна смесена авиоескадрила (Кала) Каспийска флотилия на ВМФ на СССР (Баку)
19-а отделна червенознаменна армия за ПВО (6 ОКА ПВО) (щаб в Тбилиси, Грузинска ССР) 97-а дивизия за ПВО (Алят, Баку) 82-ри изтребителен авиополк за ПВО (Насосная) МиГ-25ПДС 128-а зенитно-ракетна бригада (Ейря) 129-а зенитно-ракетна бригада (Сангачал) 190-а Зенитно-ракетна бригада (Мингечаур) 2-ра радио-техническа бригада (Алятъ, Баку) 203-ти Център за свръзка и управление (Алятъ, Баку) Още в края на 80-те години на ХХ век преди Съветският съюз да се разпадне се възобновява кръвопролитният междуетнически конфликт между азери и арменци. Разместванията на етнически маси през предходните векове оставя компактно население на едната народност върху земи, считани за исторически свързани с другата. Така се обособяват азерският анклав Нахичеван и арменската общност в Нагорни Карабах. В условията на „Гласност“ арменците живеещи в Нагорни Карабах – автономна област в рамките на Азербайджанската ССР, но с арменско мнозинство от над 90%, отправят петиции за извеждането на облстта от границите на Азербайджанската република. Същевременно Генералният секретар на Азербайджанската комунистическа партия Гайдар Алиев (впоследствие първият президент на възстановения независим Азербайджан и баща на настоящия президент Илхам Алиев) предприема мерки за масово заселване на етнически азери в областта, за да промени етническия ѝ състав, намалявайки мнозинството на арменците до 2/3. Интелектуалци както в Съветския съюз, така и извън него изразяват твърда подкрепа за каузата на арменците.
До края на 1987 г. двете страни се придържат към протести, стачки и задочни спорове между интелектуалци и учени, подкрепяйки претенциите на съответната общност, но азерите заявяват за случаи на прогонени от селата Гапан и Мегри в Карабах азерски семейства, изнасилване на три азерски стажантки в болницата в СтепанакертDe Waal, Thomas (2003). Black Garden: Armenia and Azerbaijan Through Peace and War. New York: New York University Press. ISBN 0-8147-1945-7. (столицата на Нагорни Карабах) от страна на арменци на 20 февруари 1988 г. В сблъсък между азери и арменци край Аскеран на 22 февруари загиват двама азерски младежи.De Waal, Thomas (2003). Black Garden: Armenia and Azerbaijan Through Peace and War. New York: New York University Press. ISBN 0-8147-1945-7. Жертвите край Аскеран водят до погром от страна на азери на 27 февруари в Сумгаит (на 25 км от Баку) срещу арменци, живеещи в Азербайджан. Жертви стават 26 арменци и 6 азери. Погромът над арменското население продължава три дни с убийства, изнасилвания и осакатявания без реакция от азерските държавни органи на Азербайджанската ССР. Централната власт в Москва се принуждава да изпрати вътрешни войски от други райони извън Азерската ССР, които да се справят със ситуацията. Арменската общност напуска града.See Shahmuratian, Samvel (ed.) (1990). The Sumgait Tragedy: Pogroms Against Armenians in Soviet Azerbaijan. New York: Zoryan Institute. ISBN 0-89241-490-1. На 23 март Върховният съвет на СССР отхвърля апела а арменците Нагорни Карабах да бъде изведен от състава на Азербайджанската ССР и това допълнително нажежава обстановката. Москва се вижда принудена да прати в Арменската ССР допълнителнои вътрешни войски. В края на 1988 г. Армения е ударена от мощно земетресение и това допълнително изостря хуманитарната криза. Сблъсъците между двете общности се изострят още повече и Москва се оказва напълно неподготвена да прекрати конфликта.
В началото на 1990 г. вече започват боеве между арменски и азерски паравоенни групи. Съветската армия се намесва в конфликта по границата в средата на 1990 г. с мотострелкови сили, артилерия и бойни вертолети, заставайки между двете враждуващи страни.www.kommersant.ru През 1991 г. Съветският съюз вече уверено върви към разпад и раздира от широкомащабни проблеми не е в състояние да орегулира нагорнокарабахския конфликт. Новоизбраните президенти на РСФСР Борис Елцин и на Казахската ССР Нурсултан Назърбаев правят опит да помирят страните през септември 1991 г., но паравоенните сили от двете страни са извън всякакъв контрол и боевете продължават със засилващ се интензитет.