Ха̀рков (, произн. „Харкив“) е вторият по големина град в Украйна с население 1 421 000 души (2022), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.
География
История
Основан в средата на XVII век като седалище на един от полковете на Слободска Украйна, градът е със свой университет от 1807 г. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917 – 34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (гладомор) от началото на 30-те години много хора напускат украинските села, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.
По време на Втората световна война Харков на четири пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Вермахта, по-късно е освободен от Червената армия, след което отново е превзет от Вермахта. На 23 август 1943 е за втори път в съветски ръце. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града – убити.
Преди окупацията танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. След войната съоръженията са върнати обратно в Харков, а танковите заводи работят и до днес.
Забележителности
През 2007 г. виетнамската общност в града построява най-големия будистки храм в Европа – „ЧукЛам Харков“ („Бамбукова гора Харков“), на площ от 1 хектар. Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е осмият по големина централен градски площад в Европа и на четиринадесето място по големина в света. Шест театъра Градска художествена галерия Пет музея Благовещенска катедрала
Образование и наука Харковският университет е основан през 1807 г. от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научноизследователски института.
Стопанство Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които: Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“ Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на XX век) Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника) Турбоатом (турбини)
Транспорт Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.
Известни личности Година Брой на населението 1660 1000Л.И. Мачулин. Mysteries of the underground Kharkov. Х., 2005. ISBN 966-8768-00-0 1788 10 742Kharkov: Architecture, monuments, renovations: Travel guide. ред. А. Лейбфрейд, В. Реусов, А. Тиц. Х., Прапор, 1987 1850 41 861 1861 50 301 1901 198 273 1916 352 300А.В. Скоробогатов. Kharkov in times of German occupation (1941 – 1943). X., Прапор, 2006. ISBN 966-7880-79-6 1917 382 000Oleksandr Leibfreid, Yu. Poliakova. Kharkov. From fortress to capital. Х., Фолио, 2004 1920 285 000 1926 417 000 1939 833 000State archives of Kharkov Oblast. Ф. Р-2982, оп. 2, file 16, pp. 53 – 54. 1941 902 312 1941 1 400 000Н. И. Рудницкий. Военкоматы Харькова в предвоенные и военные годы. 1941 456 639In reference to the German census of December 1941; without children and teenagers no older 16 years of age; numerous city-dwellers evaded the registration. 1943 170 000Mykyta Khruschev. Report to ЦК ВКП(б) of August 30, 1943. History: without „white spots“. Kharkiv izvestia, No. 100 – 101, August 23, 2008, с. 6 1959 930 000 1962 1 000 000 1976 1 384 000 1982 1 500 000 1989 1 593 970 1999 1 510 200 2001 1 470 900Ukrainian Census (2001)
Родени в Харков Валентин Арсениев (р. 1908), български писател Людмила Гурченко (1935 – 2011), актриса и певица Александър Зилоти (1863 – 1945), пианист Алексей Печеров (р. 1985), баскетболист Марк Тайманов (р. 1926), шахматист Владимир Татлин (1885 – 1953), художник Александър Шевченко (1883 – 1948), художник
Починали в Харков Марин Дринов (1838 – 1909), български историк, прекарал по-голямата част от живота си в града Владимир Савон (1940 – 2005), украински шахматист
Други личности, свързани с Харков Васил Кънчов (1862 – 1902), български учен, учил химия в Харков (1884 – 1885) Христо Славейков (1862 – 1935), български политик, завършил право в Харков през 1881 Иван Бунин (1870 – 1953), руски поет и писател, живял в Харков (1889 – 1895) Кръстьо Раковски (1873 – 1941), съветски политически и държавен деец, и дипломат от български произход, първият министър-председател на Украйна през периода 1919 – 1923 г., живял в Харков (1919 – 1923) Виктор Скумин (p. 1948), руски и съветски учен, психиатър, психотерапевт и психолог, професор, доктор на медицинските науки, писател, философ, живял в Харков (1967 – 1993).
Побратимени градове Харков е побратимен град с:Города-побратимы Харькова
Болоня, Италия Бърно, ЧехияPartnerská města Варна, България Даугавпилс, Латвия Дзинан, Китай Каунас, ЛитваPartners Кутаиси, Грузия Лил, Франция Нюрнберг, Германия Познан, ПолшаCharków (Ukraina)Wprowadzenie Ришон ле Цион, Израел Синсинати, САЩ Тиендзин, Китай
Галерия
Източници
Външни препратки
citynet.kharkov.ua city.kharkov.ua Портал на град Харков Строителство в Харков Транспорт в Харков www.karta.kharkov.ua Харков Моята къща – градски портал в града