Прогресивна партия на трудовия народ (, AKEΛ) (АКЕЛ) е кипърска комунистическа партия.

АКЕЛ подкрепя независим, демилитаризиран и необвързан Кипър, и федерално решение на кипърския проблем. Тя поставя особен акцент върху сближаването с кипърските турци. Също подкрепя планът Анан през 2004 г., но накрая реагира с отрицателен отговор, тъй като няма време да се формулира отговор на плана.

Като силен поддръжник на социалните помощи и национализацията, АКЕЛ успешно прилага на практика няколко социални мерки за подпомагане на икономическото благосъстояние на хората по време на финансовата криза, като например увеличаване на ниските пенсии с 30% и укрепване на социалните помощи, отпускане до €12 млн. годишно на университетите. Като цяло са изразходвани €1,2 млрд. за социални дейности през първите три години на управлението на АКЕЛ, с различни подобрения, направени в предоставянето на социални грижи. Въпреки това, критиците приписват на партията кипърската финансова криза от 2012-2013 г.

История АКЕЛ е основана през 1926 г. като „Комунистическа партия на Кипър“. Комунистическата партия определя като своя цел не само борбата срещу експлоатацията, но и за независимостта на Кипър от британското управление. Партията е обявена за незаконна през 1931 г., когато британското колониално правителството налага ограничения на гражданските права след националистически бунт. През 1941 г. водещи членове на нелегалната комунистическа партия и други, основават АКЕЛ. В първите местни избори през 1943 г. кандидати на АКЕЛ стават кметове на Лимасол (Плутис Сервас) и Фамагуста (Адам Адамантос).

За разлика от своя предшественик, АКЕЛ не е против Еносис. След неуспеха на Консултативното събрание през 1949 г. за изготвяне на конституция, приемлива за кипърските членове, АКЕЛ променя политиката си, като подкрепя незабавен Еносис без никакви междинни етапи.

В края на 1950–те г., АКЕЛ се противопоставя на насилствените тактики на анти-британското съпротивителното движение ЕОКА. EOKA обвинява АКЕЛ, че сътрудничи на британците, въпреки че партията също е незаконна от 1955 г. Няколко членове на АКЕЛ са убити от EOKA поради това, че са „предатели“, включително Савас Менику, който е убит с камъни. АКЕЛ твърди, че лидерството на EOKA е анти-комунистическо, тъй като нейният лидер Георгиос Гривас се бори срещу комунистите по време на гръцката гражданска война. По-късно Гривас основава ЕОКА-В, която подкрепя държавния преврат от 1974 г.

Около 1958 г. кипърско-турската националистическа организация ТСО започва да принуждава турците в АКЕЛ да напуснат. Редакторът на работническия вестник Фазил Йондер е убит, а ръководителят на турското бюро на работническия профсъюз Ахмет Сади се премества в Англия, за да спаси живота си.

В първите президентски избори за независим Кипър, АКЕЛ подкрепя Йоанис Клеридис срещу Макарий III Кипърски. Последният кипърски турчин, член на Централния комитет на АКЕЛ, Дервиш Али Кавазоглу е убит от ТСО през 1965 г.

Настояще

На парламентарните избори от 27 май 2001 г., партията печели 34,7% от гласовете и 20 от 56 места. След тези избори, генералния секретар на АКЕЛ Димитрис Христофиас е избран за председател на Камарата на представителите до 2006 г. Той е подкрепен от АКЕЛ, Движение за социалдемокрация (ЕДЕК) и Демократическата партия (ДИКО).

АКЕЛ е член на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европейския парламент, и се счита за умерен евроскептик. Кипър се присъединява към ЕС през 2004 г., и на европейските избори от 2004 г., АКЕЛ печели 2 места (Адамос Адаму и Кирякос Триантафилидис).

АКЕЛ става най-голямата политическа партия на парламентарните избори през 2006 г. Въпреки това, партията губи две места, като печели 18 места с 31,31% от гласовете.

Във втория тур на президентските избори, проведени на 24 февруари 2008 г. Димитрис Христофиас, генерален секретар на АКЕЛ, е избран за президент на Република Кипър. Христофиас получава 53,36% от гласовете срещу своя опонент десният Йоанис Касулидис 46,64%. На 21 януари 2009 г. Андрос Киприану е избран за генерален секретар на партията, с 54,3% на изборите на Централния комитет. На изборите за Европейския парламент през 2009 г., АКЕЛ успява да спечели 34,9% от гласовете, и отново получава 2 от 6 мандата за Кипър (Кирякос Триантафилидис и Такис Хаджигеоргиу). На изборите от 2014 г., задържа двете си места с 27% от гласовете.

В интервю с лидера на Агенция „Athens News“ Андрос Киприану заявява, че АКЕЛ обмисля излизане на Кипър от еврозоната, като „това е опция на масата“, но и че тя ще изисква „проучване и планиране“.

На президентските избори от 2013 г. Лидерът на АКЕЛ Ставрос Малас губи с 42,52% срещу 57,48%. На парламентарните избори от 2016 г. партията печели 16 мандата.

Участия в избори Камара на представителите Камара на представителите Година # отвсички гласове % отвсички гласове # отвсички места +/– 1960 51 719 35 (#2) – 1970 68 229 34,1 (#1) 4 1976 95 364 32,8 3 Коалиция с Демократичен фронт и Движение за социалдемокрация, които взимат 21 и 4 места респективно. 1981 95 364 32,8 (#1) 3 1985 87 628 27,4 (#3) 3 1991 104 771 30,6 (#2) 3 1996 121 958 33 (#2) 1 2001 142 648 34,7 (#1) 1 2006 131 237 31,1 (#1) 2 2011 132 171 32,67 (#2) 1 2016 90 204 25,67 (#2) 3

Европейски парламент Година # отвсички гласове % отвсички гласове # отвсички места +/– 2004 93 212 27,89 (#2) – 2009 106 922 34,9 (#2) 0 2014 69 852 26,98 (#2) 0

Външни препратки Официален сайт

Източници

Категория:Политически партии в Кипър Категория:Комунистически партии