Убийството на Георги Марков е епизод от Студената война – неразкрито покушение на 7 септември 1978 г. на моста Ватерло в Лондон срещу българския писател дисидент Георги Марков, завършило със смъртта му на 11 септември. Сведенията за инцидента са получени от последвалите разпити и разкази на свидетели и официалните прессъобщения на разследващите служби.

Предистория Георги Марков е успешен писател и драматург в социалистическа България през 60-те години на XX век. През 1969 г. заминава при брат си в Италия. Макар че първоначално смята да си почине и да се завърне, в крайна сметка остава на Запад. Озовава се в Англия, където започва работа в Би Би Си през 1972 г., по-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“. Българският му паспорт е продължен няколко пъти, но накрая изтича. В България срещу него е заведено съдебно дело като невъзвращенец. На 27 декември 1972 г. е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор. Произведенията му са иззети от библиотеките, а името му не се споменава в официалната българска преса и медии до падането на комунизма. Държавна сигурност го причислява към групата на „вражеската емиграция“ и започва оперативната му разработка под кодовото име „Скитник“. От 1975 до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи за България“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. Той неколкократно получава предупреждения, че срещу него се готви нещо.

Възстановка на инцидента Сведенията за инцидента са получени от последвалите разпити и разкази на свидетели и официалните прессъобщения на разследващите служби.

Място

Мостът „Ватерло“ е с две платна и двупосочно движение. Всяко от платната има и съответното пешеходно. В двата края на моста има стълбища, чрез които пешеходците се изкачват на моста от северната или южна му страна, и могат да се придвижват по него в желаната от тях посока и пешком. Слизайки по стълбището от южната страна на моста, пешеходецът се оказва на еднопосочно платно за движение, което геометрично погледнато е перпендикулярно на главната ос на моста. Що се касае до 1978, от моста таксиметрови шофьори не вземат пътници, и практически, такси на моста не може да бъде спряно, или да чака когото и да е било."Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър“. Документален филм на Клаус Дексел, 2013„Истината и лъжата за Георги Марков “ – публикацията цитира резултат от разпитите проведени от Скотланд-Ярд. Към 1978 е било забранено изобщо на МПС да спират на моста като и до днес съществува забрана за изпреварване по него (непрекъсната бяла линия). Според друга версия, от разпитите (един по един) на десетките хиляди таксиметрови шофьори, от Скотланд Ярд, и в рамките на разследването, не е установено някой от тях да е качвал пътник в този ден от моста „Ватерло“.Ричард Х. Къмингс – „Убийството на Георги Марков: Факти и димни завеси“, 1997.

Ход на събитията Покушението Според Ричард Къмингс (Richard H. Cummings – бивш шеф на сигурността на радио „Свободна Европа“ и консултант на филма на Дексел) („Cold War Radio: The Dangerous History of American Broadcasting in Europe, 1950 – 1989“, Richard H. Cummings, McFarland, 17 март 2009. – глава „Атаката на моста „Ватерло“)

Около 14 часа, Марков потегля към работното си място и паркира под южната част на моста Ватерло". Според Къмингс, Марков изкачва южните стълби, стига на моста, и приближава хората, чакащи на автобусната спирка (оригинал, цитат – ... as he neared the queue of people waiting for the bus ...), но с каква цел – да продължи пеш, или да чака автобус, не става ясно. Друга противоречива фраза тук е „...той изкачи стълбите към автобусната спирка...“ (оригинал, цитат – ... he climbed the stairs to the bus stop ...). От снимките на моста и отношението му към южната стълба ясно се вижда, че стълбата води само до нивото на моста, но е нужно да се завие наляво, и едва след около няколко метра се стига до въпросната спирка. Марков усеща остра болка, обръща се„Secrets of the Dead – „Umbrella Assassin“, Documentary, 2006. Този документален филм е адаптирана за американския канал PBS версия на оригиналния английски документален филм " The Umbrella Assassin", 2006. и вижда човек, който се отдалечава от него. Бързо отдалечаващият се мъж се качва на такси, паркирано наблизо (оригинал-цитат-"...parked nearby..."). От редица източници днес става ясно, че таксита на моста „Ватерло“ през 1978 г. не са могли нито да спират, нито да чакат.

Според филма „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър“, 2013, на Клаус Дексел

Марков е следобедна смяна в Би Би Си. Около 14 часа той напуска дома си в предградие на Южен Лондон, и след около половин час шофиране, около 14.30, пристига под южната част на моста „Ватерло“, където има обичай да паркира на платен паркинг. Анабел Маркова в интервюто си за филма потвърждава, че съпругът ѝ е имал навик да се движи пешком до сградата на ББС „Bush House“, не е ползвал автобус, и затова вероятно не е чакал на автобусната спирка. След като паркира, Марков се изкачва по южните стълби на моста, с намерение да продължи по тротоара до „Bush House“. За отбелязване е също, че на няколко метра вляво от мястото, където южното стълбище завършва на нивото на моста, през 1978 има автобусна спирка. Изкачил се на моста, за да продължи пешком както обикновено (и неясно, какво разстояние точно е извървял след изхода от стълбището, и на моста вече), Марков усеща силна прободна болка в задната част на дясното си бедро. Обръщайки се (поради болката) инстинктивно надясно, Марков вижда зад себе си мъж в приклекнало положение, опитващ се да вдигне падналия си чадър. Мъжът вдига чадъра от земята, изправя се, кратко и неразбрано (с не особено ясна дикция, с чужд акцент според Къмингс) измърморва „Извинявайте...“, след което бързо се спуска по същите стълби, по които Марков току-що се е изкачил. Марков приближава перилата на моста, от където има пряк обзор към изхода на южното стълбище (което току-що е изкачил) и под моста, където има едно платно и еднопосочно движение. Марков вижда въпросния мъж, вече слязъл, и на нивото на платното, да спира минаващо в същата посока такси, да разговаря кратко с някого вътре, след което да се качва в таксито и заминава в неизвестна посока.

Според Теодор ЛирковАтаката срещу Георги Марков. Част 1: Ударът на „Ватерло бридж“ , разследване. Хр. Христов, 07/09/2011.

Според Лирков, дежурствата в ББС започвали „...рано следобед...“ без да е ясно, кое е редовна смяна, и кое – дежурство. Към 18.20 Георги Марков е напуснал за кратко работното си място за да премести (препаркира) колата си от южната страна на моста „Ватерло“ в близост с „Bush House“ – отсъствал от около 18.20 до около 18.45. В този час обикновено мнозинството от редовните служители на ББС приключват работния си ден, и затова се освобождават места за паркиране:

По молба на Георги Марков, Лирков оглежда въпросното място и установява „малка раничка от убождане, обагрена с прясна кръв точица“ в областта на задната част на дясното бедро, но и двамата игнорират находката.

Лирков обаче не идентифицира точно времето на инцидента – не е ясно по причина на какво след завръщането си Марков е споделил станалото – с оглед на засилваща се болка е разказал станалото в друг час, или разказаното касае събитие, станало точно по времето на този четвърт час. Освен това, в това интервю, Лирков споменава за това, как непознатият „... спрял едно от минаващите таксита и отпътувал с него“. Въпросът тук е, че на моста „Ватерло“, и през 1978, не спират таксита за да вземат пътници, и второ, за да хване такси, непознатият би трябвало да пресече платното, което също е забранено, а и ширината за пресичане е голяма (две платна плюс половин пешеходно). Освен това, периодично се появят други твърдения, според които Марков е отишъл не да препаркира колата си, а да поднови платения паркинг под южния край на моста „Ватерло“, но преобладаващото мнение потвърждава версията с преместване на колата.

Друг аргумент в полза на факта, че Лирков вероятно е сбъркал времето, е че началото на локалните симптоми от рициновото имплантиране са до около 4 часа, а системните започват да се проявяват до около 6 часа от инцидента.Umbrella Assassin: Clues and Evidence.Ricin poisoning and forensic technology , 2009. Следователно, най-логичната версия е че, с оглед засилване на болката, и след завръщането си (отсъствие, траещо четвърт час) Марков да се е оплакал на Лирков, вероятно около 18.45 -19 часа (съвпадащо и с думите на Лирков за времето на разговора), и в отговор на въпроса „... какво се случи?“, да му е описал инцидент, но станал при първото паркиране на колата около 14.30, а не в 18.20 – 18.45, като Лирков вероятно погрешно е запомнил, или възпроизвежда, времето на инцидента.

След инцидента Към 22.30 Марков се прибира у дома, и (според версията на Дексел) нищо не споделя със съпругата си.

В интервю на Анабел Маркова за BBC News от 13 септември, тя описва разговор със съпруга си, в който той ѝ споделя, че мисли, че е бил убоден от нещо като „...връх на чадър“ и показва убоденото си място, което според думите ѝ изглеждало като убождане от инжекция. От доклада на Скотланд Ярд става ясно, че този разговор е проведен в 2 ч през нощта срещу 8 септември Д-р Бърнард Райли твърди същото в писмени спомени,. От това интервю на Анабел Маркова реално тръгва мотивът за „български чадър“ като вид използвано оръжие„Spymaster: My Thirty-two Years in Intelligence and Espionage Against the West.“ Oleg Kalugin, Basic Books; Revised edition (3 март 2009). – нещо, за което не съществуват никакви нито преки, нито косвени доказателства. Маркови веднага търсят медицинска помощ от общо практикуващия лекар, но той отказва да дойде посред нощ и дава съвети по телефона. На следващия ден, петък 8 септември, Анабел Маркова отива на работа и се връща в 17:30. Заварва Марков с висока температура и значително влошено състояние, и веднага вика общо практикуващия лекар (в показанията си той грешно описва мястото на раняване – "... Прегледах раната, която се намираше върху горната външна страна на дясното бедро.„Атаката срещу Георги Марков. Част 2: Отровен “." – всъщност раната е отзад в горната част на дясното бедро). След прегледа лекарят препоръчва болнично лечение, тъй като подозира тетанус (доклад на Скотланд Ярд).

Към 19.55 (21 часа според), линейка откарва Марков в спешното отделение на болница „Сейнт-Джеймс“ в Балъм, където е незабавно хоспитализиран.

Лечение и смърт Марков е прегледан от приемащ интернист и от приемащ хирург – от техните показания става ясно, че само приемащият интернист разбира и интерпретира правилно тежкото състояние. Хирургът сам признава „... направих бърз преглед“ защото не счел състоянието за хирургично. След първоначалната им оценка Марков е преведен от приемното отделение в отделение 21, където следва нов преглед, според доклада на Скотланд Ярд – в 21:30 от д-р Бърнард Райли (назован – „старшият лекар“ на болницата „Сейнт Джеймс“ в доклада на Скотланд Ярд).