Критичен диаметър – минималният диаметър на цилиндричен заряд от взривно вещество (ВВ), при който е възможно разпространението на детонацията.
При диаметър на заряда под критичния детонацията или не възниква, или затихва. Минималната скорост на детонация, съответстваща на критичния диаметър, се нарича критическа скорост. С увеличаването на диаметъра на заряда скоростта на детонация нараства до постоянната величина, характерна за дадения състав и състояние на ВВ. Диаметъра на заряда, над който скоростта на детонация не се увеличива, се нарича пределен диаметър, а скоростта – пределна или оптимална скорост на детонация.
За бризантни индивидуални взривни химични съединения критическият диаметър обикновено е няколко mm, за иницииращите – стотни от mm, за гранулираните промишлени ВВ – до 150 mm. Използването на ВВ с голям критичен диаметър на детонация няма практически смисъл.
На величината на критичния диаметър на детонация влияят състава, степента на раздробяване, физическото състояние на ВВ, влажността, температурата, плътността на зареждане и други параметри. Значителното намаляване на критичния диаметър е възможно с използването на здрава обвивка на заряда.
Критичният диаметър на детонация обикновено се определя с взривяване на моделни заряди с дължина не по-малко от пет диаметъра на заряда. Наличието или отсъстствието на детонация се определят по следите от взрива.
За пресовани или пластични ВВ често се определя критична дебелина на заряда, в пластини с ширина над четири дебелини и дължина над 10 дебелини.
Критичните диаметри на някои ВВ са приведени в таблицата подолу ВВ Критичен диаметър, mm ТЕН пресован 2,0 – 3,2 ТЕН (плътност 1 g/sm с куб. размер на зърното 0,025 – 0,10 mm) 0,7 – 0,86 нитроглицерин (НГЦ) (при t=20 С) 2,5 хексоген 2,5 – 4,4 тетрил 5 -7,0 пикринова киселина 7,0 – 9,0 тротил (в зависимост от технологията на производство на заряда и условията) 6,0 – 60,0 амониев перхлорат 25,0 – 30,0
Категория:Взривни вещества Категория:Физични величини