Ансамбъл „Българче“ е самодейна танцово-музикална формация на банатските българи в село Винга, окръг Арад, Румъния.
Ансамбълът е продължител на винганските народни танцови традиции от ХІХ век и по-рано, когато жителите на селото са почти изцяло само българи, потомци на бежанци от българските земи след разгрома на Чипровското въстание 1688 г.
История „Българче“ наследява по-стари самодейни формации от селото, създаден е под това име през 2002 г. от група по-възрастни вингани начело с Йосиф Ферменджин, Иван Ранков и Франциск Драгинов и от млади местни ентусиасти, български патриоти от филиала на дружеството на банатските българи в Румъния. От 2014 г. ансамбълът организационно и финансово е към Асоциация „Българче“ оглавявана от бизнесмена Франциск Драгинов, създадена със специалната цел за запазването му след период на криза и временно прекратяване на дейността му. Празникът на село Винга през 2016 г. премина в голямата си част като честване 15-а годишнина на Ансамбъл „Българче“.
Танцьори-основатели:
Ръководители Адриан Косилков е действащият хореограф на ансамбъла, от прочут стар род на вингански интелектуалци, танцьор от най-първата формация.
С танцьорите на ансамбъла през различните периоди работят още: Анкуца Тодорович от Винга Румъния Иван Донков от Велико Търново България Виктор Жикереан от Тимишоара Румъния Йордан Филипов от Силистра България Красимир Савов от Шумен България Габор Тот от Сегед Унгария Пери Василе от Арад Румъния Адела Скоробете от Тимишоара Румъния Петру Романов, акордеонист, е ръководител на инструменталистите изпълняващи музикалния съпровод на танците и народните песни, самият той-и вокален изпълнител.
Състави Танцовият състав е основният на ансамбъла. В разни периоди достига до 60 деца и младежи на възраст от 5 до 25 години, организирани в: 3 възрастови групи за народни танци; група за спортни танци; група мажоретки.
Други състави: женска вокална група; инструментален състав.
Репертоар Винганските български народни танци са в основа на репертоара. Най-характерните от тях са: ходенцъ – разходка; въртеж – въртене; котроманъ – котромана; старъ сурокъ – старческа участ; Българските народни танци от различните фолклорни области на България заемат голямо и почетно място в репертоара на ансамбъла и танцьорите ги изпълняват с изключително, равняващо се с професионалното, майсторство: шопски; добруджански; пирински македонски; тракийски; северняшки.
Румънските и унгарските народни танци са важна част от репертоара на представленията, изнасяни в пъстрия по етнически състав Банат, в цяла Румъния и при задграничните турнета, фестивали и концерти.
Банатските български народни песни най-често изпълнявани от вокалистите са: „Хайдъ дъ се пребереми“ – „Хайде да се съберем“; „По-милну месту нъ светъ“ – „По-мило място на света“; „Младъ мумъ“ – „Млада мома“; „Ангелче звездиче“ – „Ангелче звездичка“; „У винганскуту гуриче“ – „Във винганската горичка“.
Носии В зависимост от изпълняваните танци ансамбълът разполага и със съответните народни носии, но най-разкошни и впечатляващи са уникалните вингански носии идващи непроменени още от ХІХ и съвсем от началото на ХХ век, повечето от тях и съхранени оттогава: мъжките – традиционни празнични за ергените и за младоженците – от тънък бял вълнен плат, обточени с червени и черни гайтани: беневреци с едри гайтанени украшения над коляното отпред и около пояса отзад, донесени с традицията още от Чипровско; късо, до пояса, двуредно сако; широка, бродирана, червена, копринена вратовръзка; кръгла шапка с малка периферия, обшита със златна сърмена дантела и с пъстра кокарда с два къси пискюла отпред; високи, черни ботуши с твърди кончове; женските – изключителни образци на скъп и трудно въобразим празничен разкош, струващи на времето по 300 златни рейнски флорина: дълга почти до земята, широка копринена или от тънък вълнен плат пола с втъкани или бродирани шарки, в долната си част с широка златна сърмена дантела; дълга, червена престилка цялата обшита със златна сърма и пайети и с широки пъстроцветни кордели; риза с богато бродирани копринени или от копринено кадифе ръкави и с обшити със златни сърмени дантели маншети; сгънат на голям триъгълник черен или вишнево червен копринен шал с бродирани или щамповани в ъглите едри букети цветя, преметнат върху раменете, кръстосан на гърдите и вързан на гърба, с дълги разноцветни копринени ресни, вързани по специален начин на пискюли; малко, отворено отпред, бродирано, копринено елече; вишнево червени кожени ботуши или чехли.
Изяви представления на празниците в село Винга, в другите селища на винганската община и в селищата с банатско българско население в Румъния; ролята на „гвардия“ с красивите си вингански народни носии по време на католическите църковни празници и други обществени мероприятия на селото; представления и фестивали в 35 други селища от окръзите Арад и Тимиш на Банат; представления в още 13 други селища на Румъния; представления на празниците на град Чипровци и на банатските българи в България; представления в други над 14 населени места в България на фестивали и празници; представления на турнета и фестивали в 9 други страни на Европа и Азия.
За изкуството си ансамбъл „Българче“, освен горещите аплаузи и любовта на публиката повсеместно, получава многобройни почетни знаци и награди и покани за нови спектакли.
Галерия
Източници Ansambul Asociatiei Balgarce Vinga Judet Arad – Vinga 30 юли 2016
Категория:Банатски българи Категория:Българска общност в Румъния Категория:Румънски музикални групи Категория:Окръг Арад Категория:Основани в Румъния през 2002 година