Гол охлюв, също плужек или лигавец, е общоприето наименование за всяко сухоземно коремоного мекотело, което няма черупка. То често се използва и за всяко коремоного мекотело без черупка, със силно редуцирана черупка или само с малка вътрешна черупка, особено при морските охлюви.
Таксономичните семейства сухоземни плужеци принадлежат към няколко доста различни еволюционни линии, които включват и охлюви с черупка. Отделните семейства голи охлюви нямат близко родство помежду си, въпреки външната прилика по форма на тялото. Липсата на черупка е възниквала независимо многократно по време на еволюционното минало, затова категорията „гол охлюв“ е полифилетична.
Описание Външната анатомия на плужека включва пипала, мантия, опашка, кил, крак и рудиментарна черупка.
Пипала Подобно на други сухоземни белодробни охлюви, повечето земни голи охлюви имат две двойки „пипала“ на главата си. Горната двойка е за наблюдение и има очни петна в краищата, докато долната двойка осигурява обонянието. И двете двойки пипала могат да се прибират.
Мантия Разположена е отгоре зад главата. Под нея се намират гениталният отвор и анусът. От едната страна (почти винаги отдясно) на мантията се намира респираторният отвор (пневмостом), който се вижда лесно, докато е отворен, но е труден за откриване, когато се затвори.
Опашка Частта от плужека зад мантията се нарича „опашка“.
Кил Някои видове, като Tandonia budapestensis, притежават „гребен“, разположен по средата на опашката (понякога по цялото ѝ протежение, понякога само в задната част), наречен „кил“.
Крак Долната гладка част на голия охлюв се нарича „крак“. Подобно на почти всички коремоноги, голият охлюв се придвижва чрез мускулна контракция на долната част на крака. Едновременно с придвижването от нея се отделя слой слуз, която предотвратява увреждане на тъканите, разположени в тази област.
Рудиментарна черупка При повечето голи охлюви е запазен остатък от черупка, обикновено вътре в тялото. Този орган служи като склад за калциеви соли, често заедно с храносмилателните жлези. Вътрешна черупка присъства при представителите от семейства Limacidae и Parmacellidae, а при Philomycidae, Onchidiidae и Veronicellidae липсва такава въобще.
Таксономия
Orthurethra Надсемейство Achatinelloidea Gulick, 1873 Надсемейство Cochlicopoidea Pilsbry, 1900 Надсемейство Partuloidea Pilsbry, 1900 Надсемейство Pupilloidea Turton, 1831 Sigmurethra Надсемейство Acavoidea Pilsbry, 1895 Надсемейство Achatinoidea Swainson, 1840 Надсемейство Aillyoidea Baker, 1960 Надсемейство Arionoidea J.E. Gray in Turnton, 1840 Надсемейство Athoracophoroidea Семейство Athoracophoridae Надсемейство Orthalicoidea Семейство Bulimulinae Надсемейство Camaenoidea Pilsbry, 1895 Надсемейство Clausilioidea Mörch, 1864 Надсемейство Dyakioidea Gude & Woodward, 1921 Надсемейство Gastrodontoidea Tryon, 1866 Надсемейство Helicoidea Rafinesque, 1815 Надсемейство Helixarionoidea Bourguignat, 1877 Надсемейство Limacoidea Rafinesque, 1815 Надсемейство Oleacinoidea H. & A. Adams, 1855 Надсемейство Orthalicoidea Albers-Martens, 1860 Надсемейство Plectopylidoidea Moellendorf, 1900 Надсемейство Polygyroidea Pilsbry, 1894 Надсемейство Punctoidea Morse, 1864 Надсемейство Rhytidoidea Pilsbry, 1893 Семейство Rhytididae Надсемейство Sagdidoidera Pilsbry, 1895 Надсемейство Staffordioidea Thiele, 1931 Надсемейство Streptaxoidea J.E. Gray, 1806 Надсемейство Strophocheiloidea Thiele, 1926 Надсемейство Parmacelloidea Надсемейство Zonitoidea Mörch, 1864
Източници
Категория:Коремоноги