Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България в края на 13 век. През 1365 г. княжеството е превърнато във вицекралство (банство) на унгарската корона, управлявано от банове. Самостоятелността му е възвърната през 1369 г., но през 1419 г. е завлядяно от османците и превърнато в санджак, управляван от санджакбей. През 1846 г. е проведена административна реформа и Видинският санджак е преобразуван в пашалък, а през 1864 г. е проведена нова реформа и Видинският пашалък е ликвидиран, а територията му е включена в състава на Дунавския вилает.

Последната употреба на титлата е от 1967 г., когато цар Симеон II прокламира един от синовете си за княз на Видин.

Портрет Име Титла Династия Години на управление Бележки Шишман I деспот Шишмановци 1282 – ок. 1310 Кумански благородник. Основател на династията на Шишмановци.Михаил I деспот Шишмановци ок. 1310 – ок. 1324 Син на деспот Шишман I. Белаур деспот Шишмановци 1324 – сл. 1331 Брат на деспот Михаил I.Михаил II деспот Шишмановци сл. 1331 – ок. 1356 Син на деспот Михаил I. Шишман II претендент Шишмановци ок. 1356 Брат на деспот Михаил II.Срацимир цар Шишмановци ок. 1356 – 1365 (1-во упр.) Син на българския цар Иван Александър. Бенедикт бан Химфи 1365 – пр. 1369 Унгарски васал. Петър бан Химфи сл. 1365 – 1369 Брат на Бенедикт Химфи. Срацимир цар Шишмановци ок. 1369 – 1397 (2-ро упр.) - Константин I цар Шишмановци ок. 1397 – 1419 Син на цар Срацимир. Турахан санджакбей - 1419 – 1456 Османски васал.Фружин княз Шишмановци сл. 1456 – 1460 Братовчед на цар Константин II. Али I санджакбей Михалоглу сл. 1460 Османски васал. Стоян бан Шишмановци сл. 1456 – ок. 1480 Син на княз Фружин. Михаил III бан Шишмановци ок. 1480 – 1492 Син на бан Стоян. Хафъз санджакбей - ок. 1577 Османски васал. Сердар Махмуд санджакбей - ок. 1578 Османски васал.Баба Новак претендент Шишмановци кн. ХІ, глава ІV, § 14. ок. 1594 – 1601 Влашки военачалник.Мехмед Абаза санджакбей - ок. 1633 Османски васал. Топал Осман I санджакбей - пр. 1730 – 1730 Османски васал. Мехмед I санджакбей - 1730 – сл. 1730 Османски васал. Мухсинзаде Абдулла Челеби санджакбей - сл. 1730 – пр. 1739 Османски васал. Мехмед II Хюсрев санджакбей - пр. 1739 – 1739 Османски васал. Мелек санджакбей - ок. 1780 Османски васал. Иззет Ахмед санджакбей - ок. 1780 – 1793 Османски васал. Мехмед III санджакбей - ок. 1780 – 1793 Османски васал. Сеид Али санджакбей - 1794 Османски васал. Осман II узурпатор Пазвантоглу 1794 – 1807 Син на еничарина Омер Пазвантоглу. Молла Идриз санджакбей - 1807 – 1813 Османски васал. Ибрахим I санджакбей - сл. 1813 – пр. 1833 Османски васал. Ага Хюсеин санджакбей - 1833 – 1844 (1-во упр.) Османски васал. Мустафа Нури Съркатиби санджакбей - 1844 – 1845 Османски васал. Мехмед III Хайредин санджакбей - 1845 – 1846 Османски васал. Ага Хюсеин паша - 1846 – 1849 (2-ро упр.) - Мехмед IV Зия паша - 1849 – 1850 Османски васал. Александър претендент Шишмановци 1850 Потомък на Баба Новак. Али II Реза паша - 1850 – 1851 Османски васал. Мустафа Зариф паша - 1851 – 1852 Османски васал. Абдурахман Сами паша - 1852 – 1853 Османски васал. Ибрахим II паша - 1853 – 1855 Османски васал. Мехмед Моамер паша - 1855 – 1857 Османски васал. Мехмед Исмет Рамазаноглу паша – 1857 – 1859 Османски васал.Мехмед Саид Мирза паша – 1859 – 1861 Османски васал. Арнаут Сюлейман Рефет паша – 1861 – 1864 Османски васал.Вилхелм Щрекер паша – 1864 Османски васал. Константин II княз Сакскобурггота 1967 – до днес Титулярен владетел. Син на българския цар Симеон II.

Източници и бележки Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186 – 1460). С., 1985. Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995. Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999 Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928 Петър Николов-Зиков. Княз Фружин и неговите наследници в историята на Унгария и България (XV-XVI в.). – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., 2011