Нурагическата цивилизация е просъществувала на остров Сардиния от бронзовата епоха (XVIII век пр. н.е) до II век. Наименованието ѝ идва от характерните за тази високо развита култура градежи – т.нар. нураги. Това са укрепени кули, чието изграждане се усъвършенства през вековете, като в наши дни са налице останките на около 7000 паметници нураги,Числото е предложено от E. Contu, „L'architettura nuraghica“, in E. Atzeni et al., Ichnussa, 1985:5, и се повтаря, а на сайта Provincia di Cagliari , е приведена завишена оценка. част от които са в сравнително добро състояние.
Позицията на о. Сардиния в Средиземно море предразполага за кръстосването на различни влияния, които са оставяли и следи в развитието на нурагическата цивилизация. Нейни собствени писмени извори не са открити,Parole di segni, L'alba della scrittura in Sardegna, Sardegna archeologica, Guide e Itinerari, M.Monoja, C.Cossu, M.Migaleddu, Carlo Delfino Editore, Sassari, 2012 а сведения за тази цивилизация се черпят главно от класическата литература на древните гърци и римляните, макар тя често да изглежда като по-скоро митологична, отколкото исторически достоверна.La Sardegna nelle fonti classiche, M.Perra, S'Alvure editrice, Oristano, 1993
История Преднурагическа Сардиния
Остров Сардиния е бил обитаем още в каменната ера. Първите заселници са пристигнали на острова през палеолита и Неолита от различни части на Европа и Средиземно море.
Най-древните селища на острова са открити в централна Сардиния и Англона. По-късно се появяват няколко местни островни култури, като културата Озиери (3200 – 2700 г. пр.н.е).
Икономиката на острова в тази ранна епоха се основава на растениевъдството, животновъдството, риболова и търговията с континента. С развитието на металургията, сребърни и медни предмети и оръжия се появяват на острова.
От този период са документирани и множество мегалитни паметници – менхири (т.нар. „perdas fittas“)Luca Lai (2008). и долмени, както и повече от 2400 на брой хипогеуми – гробници, т.нар. „домове на вещици“ („domus de Janas“), каменни стели – менхири, представляващи воини или фигури на жени, както и стъпаловидната пирамида при Монте д 'Акоди, в близост до Сасари, при които се наблюдава известно сходство с монументалния комплекс Лос Милярес (Андалусия) и паметниците на племето на талайотите от Балеарските острови.
Олтарът на Монте д'Акоди престава да се използва, когато на острова се появява културата на камбановидните съдове (Bell Beaker culture) ок. 2000 г. пр. Хр, която в този период е разпространена почти навсякъде на територията на Западна Европа.Ercole Contu, The Prehistoric Altar of Monte d'Accoddi, Sassari: Carlo Delfino Editore, 2000, pdf ISBN 88-7138-206-4 Представителите на тази култура проникват на острова от две различни географски области: първо от Испания и Южна Франция, а след това и от Централна Европа, през Апенинскияполуостров.Giovanni Lilliu, Arte e religione della Sardegna prenuragica, p.132
Според проф. Димитрина Митова-Джонова, остров Сардиния е феноменален археологически emporion на големите и синхронни му месопотамски и предноазиатски цивилизации, където в първичен вид се наблюдава архитектурната изява на техните религии.
Нурагически период Ранна Бронзова епоха
Културата Bonnanaro е последният етап от развитието на културата на камбовидните съдове на острова (ок 1800 – 1600 г. пр. Хр.), като при нея се наблюдават някои прилики със синхронната ѝ култура Полада от Северна Италия. При двете култури се наблюдават идентични черти при изработката и украсата на керамика и дръжките на бойните брадви. Взаимното влияние между двете култури най-вероятно се осъществявало през остров Корсика, където е усвоена и техниката на циклопския градеж, която е широко разпространена и на остров Сардиния.Paolo Melis, I rapporti fra la Sardegna settentrionale e la Corsica nell’antica età del Bronzo От този период датират прото-нурагически постройки, разположени върху платформи.
С широкото разпространение бронза в този период се наблюдават и много подобрения при сечивата и инструментите, използвани в селското стопанство, за лов и война.
Средната и късна бронзова епоха
От средата на II хил. пр. Хр, на острова вече се наблюдават нураги, които са нова форма на развитието на предишни прото-нураги, които в този период вече са мегалитни кули с форма на пресечен конус и са широко разпространени в цяла Сардиния. На всеки три квадратни километра е разположен по един нураг. Сред учените, изследващи нурагическата цивилизация, отдавна съществува спор относно предназначението на тези градежи. Теориите за тяхната употреба включват предположения за сгради със социални, военни, религиозни, астрономически и погребални съоръжения, но според последните изследвания относно предназначението им е, че те са служели за домове, които са включвали силоз за съхранение на храни и кула, която е ползвана за в случаи на нападения за защита.The strict patterning in the landscape of tombs and nuraghes was analyzed by Emma Blake, „Constructing a Nuragic Locale: The Spatial Relationship between Tombs and Towers in Bronze Age Sardinia“ American Journal of Archaeology 105.2 (April 2001:145 – 161). В древността, гръцките историци и географи са се опитвали да разгадаят тайната на нурагите и техните строители. Те описват наличието на приказни създания, наречени daidaleia, на името на Дедал, който, след като изгражда своя лабиринт на остров Крит, се оттегля на остров Сицилия, а след това на Сардиния.
През втората половина на II хи. пр. Хр, археологически проучвания доказват, че размерът на нурагическите селища се увеличава – нови пристройки възникват около някои от тези структури, които често са разположени на върховете на хълмове. Предполага се, че във връзка със защитата на селищата нови кули са били добавени към оригиналния градеж, съединени чрез стени и проходи, които оформяли нурагически комплекси от сгради.Sardegna Nuragica by Giovanni Lilliu
Предполага се, че някои от сегашните села в Сардиния произхождат от древните нурагически такива, включително тези, които съдържат корена „нур-“ в заглавието (например, Нураки, Нураминис, Нурри, Нураллао, НорагугумеFrancesco Cesare Casula, aBreve storia di Sardegna, p. 25.). Най-известните сред многото съществуващи нураги е Су Нуракси в Барумини, Санто Антине в Торралба, Нураг Лоса в Аббазанте, Палмавере (Алегро), Джена Мария във Виллановафорру, Санта Кристина в Паулилатино и Аррубиу в Орроли.
Остров Сардиния, на който са открити множество мини от този период, особено такива за добив на мед и олово, е и център за производство, където са изградени и много пещи за производство на сплави, които се търгуват успешно в средиземноморски басейн. Така носителите на нурагическата култура за кратък период от време се превръщат в квалифицирани металурзи – основните металопроизводители в Европа. Произвежданите на острова бронзови предмети и инструменти, включващи нови оръжия като мечове, кинжали, брадви, щифтове, пръстени, гривни, традиционните бронзови статуи, както и вотивни бронзови лодки, показват тясната връзка на тази култура и икономиката ѝ с морето. Калаят през бронзовата епоха е бил наличен материал за търгуване в Егейско море, където медта е често срещана, но бронзовият калай е рядко срещан;Tin as a draw for traders was first suggested in the essay on Sardinian metallurgy by N. Gale and Z, Gale in Miriam S. Balmuth, ed. шлаката от пещите в Сардиния свидетелства, че на острова са съществували работилници за претопяване, и направа на отливки на именно такава суровина.R.F. Tylecote, M.S. Balmuth, R. Massoli-Novelli, „Copper and Bronze Metallurgy in Sardinia“, Historia Metallica 17.2, (1983:63 – 77). Като цяло, от този период богатите находища на калай са тези, в Иберийския полуостров и Корнуол. Пазарите, на които се е търсела много тази суровина, са регионите, в които са се развили цивилизации, живеещи в райони с бедна на метали ресурсна база, като Микена, Кипър и Крит, както иИберийския полуостров, и този факт може да обясни културните сходства между тях и Нурагическата цивилизация и наличието на Нурагически градежи от епохата на късната бронзова епоха в Микена, Тракия, Македония, Тасос и нурагическа керамика от западен и централен Крит и Кипър, както и наличието на реплики, концентрирани в някои райони в Егейско море и Балканите, които изглежда, функционират като търговски представителства.Miriam S. Balmuth, ed.
Морски народи
В края на Бронзовата епоха (XIV – XIII век пр. Хр.) се наблюдава засилена миграция на т.нар. морски народи, описани в древните египетски източници. Те унищожават микенски и хетски селища и нападат Египет. Според Джовани Угас, Шерданаите, един от най-важните народи на морето, трябва да бъдат идентифицирани с нурагическите сардинци. Друга хипотеза гласи, че те са пристигнали на острова на около XIII или XII век пр. Хр., след неуспешен опит за нашествие в Египет. Тази хипотеза остава спорна. Плутарх говори за военни акции на Сардинци на остров Крит в същия период, в който по море нахлуват морските народи в Египет, което потвърждава, че нурагическите сардинци посещават източната част на Средиземно море.
Допълнителни доказателства за това е наличието на нурагическа керамика, намираща се в Тиринф, Комос,Ceramiche . КокинокремносGale, N.H. 2011. и в Сицилия, на ЛипариSantoni, Vincenzo; Sabatini, Donatella (2010) Gonnesa, Nuraghe Serucci. и в зоната на Агридженто по протежение на морския път, който свързва западната с източната част на Средиземно море.
Израелският археолог Адам Зертал публикува обектът Харошеф Хагоим в Израел, където е бил домът на библейския герой Сисара, може да бъде свързан с археологическия обект Ел-Ахуат създаден от Шардените от Сардиния.Long time archaeological riddle solved, Canaanite general was based in Wadi Ara, Judy Siegel-Itzkovich, 07/02/2010, Jerusalem Post.
Желязна епоха Археолозите определят за нурагически периода, започващ от 900 до 500 г. пр. Хр. (желязната епоха) като аристократичната фаза на развитие на тази култура. В този период е произведената по-фина керамика, повече и по-сложни инструменти, а качеството на оръжието е по-добро.
Търговията на продукти и суровини произведени на острова, достига до връхната си точка – продукцията е била експортирана до всяка точка на Средиземноморието, от Близкия Изток до Испания и Атлантическия океан. Броят на къщите в селата се вдига и се наблюдава голям прираст на населението. Изграждането на нураги спира и започва изграждането на индивидуални гробници, които заменят колективните погребения (т.нар. „Гигантски гробници“).Carlo Tronchetti. Paolo Bernardini-Necropoli della Prima Età del Ferroin Sardegna.
Но истинският пробив на това време, според археолога Джовани Лилиу, е политическата организация, която е съсредоточена в парламента на селото, състояща се от ръководители и влиятелни хора, които са се събрали, за да обсъдят най-важните въпроси и дела.
Картагенско и Римско завоевание Около 900 г. пр. Хр. финикийците започват да посещават по-често Сардиния. Най-често посещаваните пристанища са Каралис, Нора, Бития, Сулчис, Таррос, Боса и Олбия.
Римският историк Юстин описва Картагенската военна експедиция начело с Мелк през 540 г. пр. Хр. срещу все още силната Нурагическа Сардиния. Експедицията не успява, и това предизвика политически катаклизъм в Картаген, след която на власт идва Магон I Картагенски. Той стартира още една експедиция срещу острова, през 509 г. пр. Хр, след като Сардинците нападнат финикийските крайбрежни градове в Северна Африка. Картагенците, след серия от военни кампании, в които Маго I умира и е заменен от своя брат Хамилкар I, който побеждава Сардинците и покорява крайбрежните градове на острова и Иглесиас, където са разположени мините и южните равнини. Нурагическата цивилизация оцелява в планинските райони на острова.