Сабята от Върбица е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, когато в Малка Скития и Мизия (съотв. в дн. Румъния и България) се заселват Аспаруховите българи.

Тази находка притежава специфична стилистика, като най-близките паралели се намират със сабите от същия период, открити при Нови Пазар, Черенча и Кабиюк, а също така и с находките от Самарската дъга по Средна Волга (Шелехметски и Больше-таркански некропол), северозападните покрайнини на някогашния Хазарски каганат в междуречието на Дон и Днепър (Сухая Гомольша и Красная Горка по река Северски Донец)Рашев Р. Праболгары на югозападной окраине евразийской степи. – В: Средневековая археология евразийских степей. Материалы Учредительного съезда Международного конгресса. Т.I. Казань: Институт истории АН РТ, 2007., с.104 – 118.Комар А.В. Наследие Западнотюркского каганата в Восточной Европе/ДьнЄслово, 2008, с. 288 – 300 и Северозападното Предкавказие по поречието на река Кубан (Борисовски некропол). Разпространението на този най-ранен тип саби безспорно съвпада с териториите и посоките на разселване на българите след разпада на държавата им в Северното Черноморие и е индикатор за тяхната материална култура в областта на въоръжениетоЧики. Г. Сабли аварского периода в Карпатской котловине: Вопросы типохронологии// Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.207 – 216,М. Даскалов, М.Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни гарнитури от с. Гледачево, Радневско. Археология год.LI, 2010, кн. 3 – 4, стр. 78Г.Атанасов, С.Венелинова, С. Стойчев. Ранносредновековен некропол в Шумен, квартал Дивдядово..

Съхранение и оценка Класифицирането и датирането на мечовете от Средновековието се извършва на базата на дължината, ширината и извивката на острието, както и според формата на предпазителя, положението на танга и оформлението на помела.

Сабята е намерена в добре запазено състояние в района на средновековната крепост Калето при Върбишкия проход в близост до Върбица, община Велики Преслав от местния жител Стоян Груев. Сабята е музеен експонат от фонда на НАИМ при БАНКънев, И. Ранносредновековни саби от фонда на Националния исторически музей. – Известия на НИМ, т. XX, 2008, с. 45, обр.1 – 2, 46, обр. 3 – 4, 47 – 48. Първоначално тя е отнесена към хронологичната група VIII – X векЙотов, В. За един тип сабя от ранното българско средновековие. – В: Българите в Северното Причерноморие. т. 4. Велико Търново, 1995, с. 97 – 101 поради това, че е по-къса и тясна по подобие на други саби с ранна датировка, при които също се наблюдава разположение на острие и танг в една линияПопов Ст. Сабя от колекцията на Националния археологически музей в София, Плиска – Преслав 11, 2015, с. 431 – 433.

По-обстоен преглед на нейните характеристики довеждат изследователите до нови изводи относно датировката и културно-етническата принадлежност на това оръжиеМ.Петров, Сабята от Върбица-Шуменско и българският тип саби от ранното средновековие (лична кореспонденция) . Тази теория е подкрепена от техническа възстановка и изработка на съвременно копие на оригиналния археологически експонат. Компановката на дръжката при репликата е извършена с кожа от скат и калпаче с два нита, и е заимствана от сабята от Кабиюк.

Подобни находки Оръжия от същия, а може би и от по-ранен период (VI-VII век) с отношение към появата на сабята и нейната еволюция са: сабя от гроб №27 на некропола в Нови ПазарМ.Петров, Н.Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар., сабя от Черенча (местност Фисека)Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77, сабя от могила №4 при Кабиюк, ШуменскоР. Рашев, Ст. Станилов, Ст. Стойчев. Кабиюк ранносредновековен могилен комплекс София, 2014 г. и две саби от п. 299 и 374 в Платонещи, окръг Яломица в днешна РумънияЙотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. // Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226, палаш от Ришкия проходЙотов В. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII-XI век) Варна, 2004.М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.311 – 332, палаш от фонда на НИМХрисимов, Н. Едно ранносредновековно прободно-сечащо оръжие (VI–VII век) от колекцията на НИМ. – ИНИМ, XX, 2008, с. 56, сабя от района на ДуловоМ.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.326, обр. 3. палаш от Нова Бяла река М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.327, т.II, обр.2.

Вижте също Части на оръжието меч Образуване на българската народност

Източници

Категория:Първа българска държава Категория:Археологически находки в България Категория:История на Върбица Върбица