Албанци, т.е. население с произход предимно от територията на Република Албания – на територията на Република България, е емигрирало масово по време на Османската империя. Към 2016 г., Мандрица е единственото известно като албанско селище в България. Предходно, през средновековието, земите на днешна Албания били в състава на Първата и Втората българска държава, като по-интегрирани били тези на днешна южна Албания, за разлика от онези останали във византийската тема Дирахий – постфактум Албанско кралство, което номинално е под неаполитанската корона. В дубровнишката грамота последните земи са маркирани като арбанска земя (днес този район се намира на територията на област Дебър). Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, София 2004, стр. 10-22

Асимилация Предвид спорната народностна стойност на това население с произход от т.нар. през Възраждането Арнаутлък, то въпреки своя местен език, попаднало в българска среда, се претопява. Това важи най-вече за албанците-християни. Йордан Иванов. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 58.

Струи албанско население, или по-точно арнаути, както са били известни сред българите, са протичали към Източните Балкани през Шопско към Мизия и Тракия от територията на днешна Северна Албания, както и от Епир. Арнаутите са също така известни в Елада като арванити, а в Южна Италия (Магна Греция) – като арбъреши.

Селища в днешна България с т.нар. арнаутско население били Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, София 2004, стр. 38-75: Арбанаси; Копиловци; Червена вода; Пороище; Добрина; Девня; София през 17 век със своята арнаутска махала /еснафи – сладкари и бозаджии/ имала предимно арнаутски облик; Горно Арбанаси; Долно Арбанаси; както и Кратово – на територията на днешна Северна Македония, чийто жители постафактум масово се преселват в Кюстендилско.

Преселения Т.нар. арнаути от българските земи участвали в редица бунтове по време на османското владичество, след което се изселвали във Влашко, Молдова и Новорусия. Също така много арнаутски селища имало и в Източна и Западна Тракия. Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, София 2004, стр. 91-104

Източници

Вижте също Арнаутска чушка Албански път

Външни препратки Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитъ български земи презъ XV до XIX вѣкъ - Мак. Пр., год. VII (1932), кн. 2—3, с. 63—118. Иван Костов пита във Фейсбук дали сирийците, идващи у нас, са бежанци