Делфин дьо Виган () е френска сценаристка, режисьорка и писателка на бестселъри в жанра биографичен роман. Писала е и под псевдонима Лу Делвиг (Lou Delvig). Делфин дьо Виган живее със семейството си в Париж, Франция.
Биография и творчество Делфин дьо Виган е родена на 1 март 1966 г. в Булон Биянкур, Париж, Франция. Учи в Център за приложни литературни и научни изследвания. След дипломирането си работи на няколко временни места, а после като ръководител на социологически институт до 2007 г.
През 2001 г. е издаден под псевдоним първият ѝ роман „Jours sans faim“ (Дни без глад), в който представя историята на млада жена и борбата ѝ с анорексията въз основа на собствения си опит. През 2007 г. е издаден романът ѝ „No et moi“ (Не и аз). Той е удостоен с наградата „Ротари“ през 2009 г. и е екранизиран през 2010 г. в едноименния филм с участието на Джули-Мари Парментие и Нина Родригес. Романът ѝ от 2009 г. „Les Heures souterraines“ (Подземните часове) е екранизиран също в едноименния филм през 2015 г.
През 2011 г. е издаден известният ѝ роман „Силна е нощта“. В нея тя описва обикновената и необикновена история на нейната майка Люсил Поарие, която страда от биполярно разстройство. Книгата става международен бестселър и получава 4 награди – Наградата на книжарниците FNAC, Наградата „Франс Телевизион“, Наградата „Ренодо за студенти“ и Голямата награда на читателките на сп. „Ел“. Издаден е в повече от 20 страни по света. През 2013 г. режисира първият си филм, романтична любовна комедия „À coup sûr“ (Наистина) с участието на Лоранс Арне и Ерик Елмонино. Романът ѝ „D'après une histoire vraie“ (Въз основа на истинска история) от 2015 г. е удостоен с литературните награди „Ренодо“ и „Гонкур за студенти“. Екранизиран е от режисьора Роман Полански във филм с участието на Ева Грийн и Еманюел Сене.
Произведения Самостоятелни романи Jours sans faim (2001) – като Лу Делвиг Un soir de décembre (2005) No et moi (2007) Sous le manteau (2008) Les Heures souterraines (2009) Rien ne s'oppose à la nuit (2011) – награда „Ренодо за студенти“Силна е нощта, изд.: ИК „Колибри“, София (2013), прев. Росица Ташева D'après une histoire vraie (2015) – награда „Ренодо“, награда „Гонкур за студенти“По действителен случай, ИК „Колибри“ (2017), прев. Росица Ташева Les Loyautés (2018) Les Gratitudes (2019)
Сборници Les Jolis Garçons (2005)
Сценарии Tu seras mon fils (2011)
Екранизации 2010 No et moi – по романа 2011 Tu seras mon fils – сценарий 2014 À coup sûr – сценарий, диалог и режисура 2015 Les heures souterraines – ТВ филм, по романа 2016 Damocles – ТВ филм 2017 Based on a True Story – по романа „D'après une histoire vraie“
Източници
Библиография във „Fantasticfiction“ Биография и библиография в „Goodreads“ Информация в „Babelio“
Външни препратки
Категория:Френски писателки Категория:Френски романистки Категория:Френски биографи Категория:Носители на награда „Ренодо“ Категория:Парижани Категория:Родени в Булон Биянкур