Йохан Себастиан Бах () е германски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите композитори в световната музикална история.The 50 Greatest Composers of All Time" www.classical-music.com.
Той е най-видният представител на музикантската фамилия Бах и един от най-известните музиканти от барока. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения,Произведенията на Бах, подредени по BWV индекс а друга, навярно по-малка част, е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение.
Биография
Ранни години (1685 – 1703) Йохан Себастиан Бах, роден в Айзенах (днес в Германия), е най-малкото дете в семейството на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Мария Елизабета Лемерхирт, осмо по реда на раждане, но шестото, което успява да порасне, тъй като две от децата умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата „Св. Георги“ в Айзенах. Родът Бах става известен с музикалните си таланти още през първата половина на XVII век.Виж МУЗЫКАЛЬНЫЙ РОД БАХОВ (dead link)Dwight's Journal of Music, 27.10.1855, Vol. VIII, No.4 За негов родоначалник се счита хлебарят Файт Бах, който живее в Тюрингия. Много от дедите на Йохан Себастиан са професионални музиканти. (dead link) През този период Църквата, местните власти и аристокрацията поддържат музикантите, особено в Тюрингия и Саксония. Бащата на Бах живее и работи отначало в Ерфурт, а по-късно в Айзенах, като придворен и градски музикант. По това време в града живеят около 6000 жители. Работата на Йохан Амброзиус включва организирането на светски концерти и изпълнението на църковна музика.
Когато през 1694 г. Йохан Себастиан навършва 9 години, умира майка му, а осем месеца по-късно – баща му, който малко преди това се жени отново. По-големият брат, Йохан Кристоф, който работи като органист в съседния град Ордруф, взима момчето при себе си. Йохан Себастиан постъпва в гимназия, а брат му го обучава да свири на орган и клавир. Йохан Себастиан обича много музиката и не пропуска възможност да свири или да изучава нови произведения. Известен е следният разказ, илюстриращ страстта на Бах към музиката: Йохан Кристоф пази в шкафа си тетрадка с ноти на известни по онова време композитори, като Фробергер, Керл, Пахелбел, но въпреки молбите на Йохан Себастиан той не му дава да я разгледа. Младият Бах успява веднъж да извади от заключения шкаф тетрадката и в продължение на половин година на лунна светлина преписвал нотите. Когато работата е приключена, по-големият брат намира копието и го отнема.
Докато учи в Ордруф под ръководството на брат си, Бах се запознава с творчеството на съвременните му южнонемски композитори – Йохан Пахелбел, Фробергер и други. Вероятно се запознава също и с трудовете на композиторите от Северна Германия и Франция.
На 15-годишна възраст поради хубавия си сопранов глас Бах се премества в Люнебург, където в периода 1695 – 1703 г. учи в певческата школа „Св. Михаил“. Задържат го и след като загубва гласа си, тъй като може да свири и като цигулар. През този период той получава възможността да се запознае с творбите на много големи майстори на епохата, поради богатата музикална библиотека там. По същото време посещава Хамбург – най-големия град в Германия, както и Целе (където на особена почит е френската музика) и Любек, където има възможност да се запознае с творчеството на тогавашни знаменити музиканти. В Любек Бах слуша произведения на прочутия композитор Йохан Райнкен, а вероятно разглежда и операта. По това време Бах пише и първите си произведения за орган и клавир. Освен хоровото пеене а капела, Бах вероятно се обучава да свири на тримануален орган, клавесин цигулка и виола. Тук получава и първите си знания по богословие, латински, история, география и физика, а вероятно започва да изучава и френски и италиански език. В школата Бах има възможност да общува със синовете на известни севернонемски аристократи и известни органисти, сред които Георг Бьом в Люнебург и Йохан Райнкен и Николаус Брунс в Хамбург. През този период Бах разширява познанията си за съвременните му композитори, сред които знаменитият и като органист Дитрих Букстехуде, когото той много уважава.
Арнщат (1703 – 1707)
През периода 1703 – 1708 г. е органист в църквите Нойекирхе в Арнщат и Блазиускирхе в Мюлхаузен.
Между март и септември 1703 г., след завършването на обучението си, получава длъжността придворен музикант при ваймарския херцог Йохан Ернст III. Не е известно точно какво влиза в служебните му задължения, но най-вероятно е музикален изпълнител, иначе през тези седем месеца служба във Ваймар би се разнесла славата му. След това Бах е поканен да се грижи за органа в църквата „Св. Бонифаций“ в Арнщат, намиращ се на 180 км от Ваймар. С този древен немски град семейството на Бах има стари връзки. От август Бах заема поста органист на църквата. Налага му се да работи едва 3 дни седмично, а заплатата му е относително висока. Освен това инструментът е поддържан в добро състояние и е настроен по новата система, разширяваща възможностите на композитора и изпълнителя. През този период Бах създава множество произведения за орган, в това число знаменитата „Токата и фуга ре минор“.
Семейните връзки и пристрастеният към музиката работодател не успяват да предотвратят напрежението между Йохан Себастиан и властите, което възниква през тези няколко години. Бах е недоволен от нивото на подготовка на певците в хора. Освен това през октомври 1705 г. Бах получава четириседмичен отпуск и заминава за Любек, за да се запознае с изпълненията на Дитрих Букстехуде. Първият биограф на Бах Йохан Форкел пише, че Йохан Себастиан е изминал над 400 км пеша, за да слуша изтъкнатия композитор, но днес някои изследователи подлагат този факт на съмнения. През този период вероятно чува и големият траурен концерт, даден на 2 декември 1705 г., по повод смъртта на император Леополд I. Бах обаче е така увлечен, че забавя връщането си, с което предизвиква недоволството на властите. (dead link) Той се прибира в Арнщад едва на 7 февруари 1706 г. На 21 февруари 1706 г. е призован в консисторията за просрочване на отпуската. Бах обаче не се извинява, тъй като счита, че заместникът му изпълнява службата му достатъчно добре. Освен това началниците на Бах го обвиняват в представяне на „странен хорален съпровод“, смущаващ общината, както и в неумение да ръководи певческия хор. Последното обвинение изглежда не е безоснователно. Бах не се отличава с организаторски талант и не му се удава да ръководи добре хора, нито да поддържа дисциплина. Дори се стига до бурна сцена и сбиване с ученика му Гайерсбах, но двамата бързо са разтървани от техните ученици. Консисторията настоява открито да заяви дали ще се занимава с хора или не, той поисква да отговори писмено, но така и не го прави до следващото заседание.
Мюлхаузен (1707 – 1708) В началото на 1707 г. Бах решава да смени работата си. Предлагат му по-добре заплатената и висока длъжност на органист в църквата „Св. Власий“ (Divi Blasii Kirche) в Мюлхаузен – голям град в северната част на страната. На следващата година Бах приема това предложение и заема мястото на органиста Йохан Георг Але. (dead link) Август същата година, Бах наследява 50 гулдена (повече от половината му годишна заплата) от своя чичо по майчина линия Тобиас Хамерхед, което го улеснява да реши да се задоми. Четири месеца по-късно, на 17 октомври 1707 г. в Дорнхайм (село близо до Арнщат), Йохан Себастиан се жени за своята братовчедка Мария Барбара Бах от Арнщат, (dead link) дъщеря на органиста и общински писар в Герен Йохан Михаел Бах. На семейството се раждат седем деца, три от които умират още малки. Двама от синовете му от този брак, и двама от следващия, стават композитори – Вилхелм Фридеман Бах и Карл Филип Емануел Бах от първия, Йохан Кристоф Фридрих Бах и Йохан Кристиан Бах от втория.
Бах поема новата си длъжност в период на голям музикален упадък. В този период се водят борби между пиетисти и техните опоненти. Същевременно само две седмици преди назначаването на Бах, по-хубавата част на града е изпепелена от пожар. На Бах се пада тежката задача да реорганизира църковната музика без помощта на бюргерското съсловие, ангажирано с другите си проблеми. Градските и църковните власти на Мюлхаузен като цяло остават доволни от новия си служител. Те без колебание одобряват плана му за реставриране на църковния орган, въпреки значителните разходи,Johann Sebastian Bach, Leben und Werk in Dokumenten, Leipzig 1975 – Проект за реконструкция на органа а за публикуваната празнична кантата „Господ – моя цар“ (това е единствената негова приживе отпечатана кантата), написана по случай встъпването в длъжност на новия градски съвет, му дават високо възнаграждение. Въпреки това Бах се чувства неспособен да внесе голяма промяна, поради което открито заявява, че желае да напусне, тъй като не вярва, че скоро музикалните работи могат да се подобрят. Напуска безконфликтно.
Ваймар (1708 – 1717)
Бах вече познавал Ваймар от половингодишния си престой през 1703 г. Още като младеж, тогава около 17-годишен, той учи заедно с единия от двамата братя херцози – Йохан Ернст III. Докато Бах чака да бъде завършен органът в Арнщат, където възнамерява да работи, той започва като музикант в малкия камерен оркестър във Ваймар в замъка Вилхелмсбург. Херцогът се е изявявал като композитор, а Бах прави няколко транскрипции за орган и клавир по негови композиции (BWV 592, 592a, 595, 982, 984 и 987). Братята херцози формално съуправляват Ваймар, но тъй като Йохан Ернст става алкохолик, на практика управлява две години по-големият му брат херцог Вилхелм Ернст.
След като работи в Мюлхаузен около година, Бах отново решава да смени местоработата си. (dead link) През 1708 г. той получава длъжността придворен органист и организатор на концерти в Червения замък при другия брат, херцог Вилхелм Ернст Работодателите на Бах във Ваймар – много по-висока позиция, отколкото предишната му във Ваймар, с по-висока заплата и добре подбран състав от професионални музиканти. Херцогът бива изключително предан и посветен на изкуството човек. Семейството на Бах се настанява в жилище, намиращо се само на пет минути път от графския дворец. В края на същата година се ражда първото му дете. Също тогава при семейство Бах идва по-голямата му неомъжена сестра Мария Барбара, която помага в домакинството до смъртта си през 1729 г. Във Ваймар се раждат синовете на Бах Вилхелм Фридеман и Карл Филип Емануел.
Към 1714 г. придворната капела, с която работи Бах, се състои от около 20 души, вписани като инструменталисти и изпълнители. Членовете на капелата при особени случаи трябва да бъдат облечени в ливреи, както навярно това се случва и на Бах. Композиторът свири на малкия орган в дворцовата църква, тъй като на големия орган в градската църква свири неговият братовчед и близък приятел Йохан Готфрид Валтер, автор на първия немски музикален речник.
Периодът, прекаран във Ваймар, е особено плодотворен – там Бах съчинява множество клавирни и оркестрови произведения, в които демонстрира големия си талант. По това време през 1713 г. херцогът се завръща от пътуване до Холандия и донася голямо количество копия на творби на Вивалди и други италиански композитори, които показва на Йохан Себастиан. В италианската музика херцогът (и както е видно от някои произведения, самият Бах) харесва редуването на соло (свиренето на един инструмент) и тути (целия оркестър).