Венера е името на поредица от космически апарати, изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984 с цел изследване на планетата Венера. За космическите апарати по програмата е характерно изстрелването им по двойки, с интервал от една или две седмици.

Осем сонди от програмата се приземяват успешно на планетата и събират информация от нейната повърхност (също и една сонда от програма Вега с подобна конструкция). В допълнение три апарата от програмата изпращат информация за атмосферата на Венера (както и две атмосферни сонди от програма Вега).

Успехите на мисията включват първия апарат, навлязъл в атмосферата на друга планета от Слънчевата система, първия апарат, осъществил меко кацане на повърхността на друга планета, първите снимки и механични измервания на повърхността, както и първите изследвания на релефа на друга планета с помощта на радар.

Ранни конструкции Венера 1 е изстреляна на 12 февруари 1961 г. След отдалечаването ѝ на 7,5 милиона км, връзката с нея е прекъсната. Преминала е на около 100 000 км от планетата. Венера 2 изстреляна на 12 ноември 1965 г., прелита на 27 февруари 1966 г. на 24 000 км от планетата. Апаратите Венера 3, 4, 5 и 6 имат сходна конструкция с тегло около един тон. Изстреляни са от ракетата носител Мълния. Състоят се от орбитален модул и спускаем модул, снабден с инструменти за извършване на атмосферни измервания. Въпреки че на спускаемия модул липсва устройство, позволяващо меко кацане, се допуска, че е възможно той да достигне до повърхността все още функциониращ. Малко преди навлизане в атмосферата на Венера спускаемият модул се отделя от орбиталния модул, като орбиталния модул изгаря в атмосферата на планетата. Спускаемият модул предава телеметрия към наземния контрол.

Първи успехи Венера 7 е първият апарат с конструкция, позволяваща достигане на повърхността на Венера и осъществяване на меко кацане. Част от повърхностните измервания са изгубени поради повреда в електрониката на спускаемия модул, но Венера 7 успява да предаде първите директни измервания на температурата и налягането. Както и в предишните 3 мисии, чрез помощта на наземен доплеров радар, използвайки радиосигналите на спускаемия модул, биват измерени високи стойности на ветровете в горните слоеве на атмосферата на Венера (около 100 m/s).

Венера 8 е оборудван с допълнителни инструменти, като гама-спектрометър. Орбиталният модул на Венера 7 и 8 е сходен с предишните конструкции и подобен на мисията Зонд 3.

Усъвършенствани конструкции Апаратите Венера 9, 10, 11, 12, 13 и 14 имат подобрена конструкция, включваща значително количество оборудване. Стартовото им тегло е около 5 тона. Изстреляни са с помощта на ракетата носител Протон. За разлика от предишните модели, при които орбиталният модул навлиза директно в атмосферата на Венера, за пръв път при мисиите Венера 9, 10, 15 и 16 е осъществено влизане в орбита около планетата. Орбиталният модул ретранслира сигналите на спускаемия модул към Земята.

Значителната температура и налягане на повърхността на Венера налагат използването на сферична конструкция на спускаемия модул, вътрешността на който е под значително по-ниско налягане и бива охлаждана. В горната част на модула се намира въздушната спирачка, приличаща на антена. Поради значителната плътност на атмосферата на Венера, въздушната спирачка е изключително ефективна, позволяваща на апарата да намали скоростта си до около 20 km/h непосредствено преди достигане на повърхността. В долната част е монтиран сферичен пръстен, конструиран с цел поглъщане на енергията при контакт с повърхността. За разлика от апарати изпратени към Марс и Луната, на спускаемия модул не са установени ракетни ускорители. Спускаемите модули функционират на повърхността от около 20 мин до 2 часа, значително по-кратко от аналогични мисии до Марс и Луната.

Спускаемият модул на Венера 15 и 16 е заменен с радар с цел изследване на релефа на планетата.

На спускаемите модули на Венера 9 – 14 са установени две камери. Получени са данни само от една от камерите на Венера 9 и 10, тъй като защитният капак на другата камера не се отваря. В случая с Венера 11 и 12 и двете камери не проработват. Проблемите са разрешени едва при Венера 13 и 14.

Мисията Вега с цел изследване на Венера и Халеевата комета през 1985 г. е подобна на предишните мисии, но за разлика от тях включва и атмосферна сонда, която предава данни в продължение на около два дни.

Мисии по програма Венера +Сонди по програма ВенераИмеTип означение,сериен номер№ по COSPARСтартЦел на мисиятаПристигане на ВенераРезултатСпутник 71ВA, № 11961-002A4 февруари 1961ПрелитанеНeуспешен старт на 4-тата степен на ракетата носител, сондата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата на 26 февруари 1961 г.Спутник 81ВA, № 21961-003С12 февруари 1961Извеждане на сондата в посока към ВенераУспешно извеждане, платформата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата няколко дни по-късно.Венера 11ВA, № 21961-003A12 февруари 1961Прелитане19 май 1961На 27 февруари по пътя за Венера се загубва връзката със сондата. Тя прелита край планетата на разстояние около 100 000 km.Спутник-192MВ-1, № 11962-040A25 август 1962Влизане в атмосфератаНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 август 1962 г.Спутник-202MВ-1, № 31962-043C1 септември 1962Влизане в атмосфератаНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 септември 1962 г.Спутник-212MВ-2, № 11962-045A12 септември 1962ПрелитанеНеуспех при задействането на 3-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 14 септември 1962 г.Космос 213MВ-1, № 11963-044A11 ноември 1963ПрелитанеНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 16 ноември 1963 г.Венера 1964А3MВ-1, №. 2–19 февруари 1964ПрелитанеЕксплозия на третата степен на ракетата носител при старта, апарата е унищожен.Космос 273MВ-1, № 31964-014A27 март 1964ПрелитанеНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 март 1962 г.Зонд 13MВ-1, № 41964-016D2 април 1964Влизане в атмосферата19 юли 1964След неуспешен опит за корекция на маршрута на 14 май се загубва връзката със станцията. Корабът преминава на няколко млн. км от ВенераВенера 23MВ-4, № 41965-091A12 ноември 1965Прелитане27 февруари 1966Връзката със сондата се загубва преди прелитането около планетата.Венера 33MВ-3, № 11965-092A16 ноември 1965Влизане в атмосферата1 март 1963Връзката със сондата се изгубва малко преди навлизането в атмосферата. Това е първият обект, създаден от човек, кацнал на друга планета.Космос 963MВ-4, № 61965-094A23 ноември 1965ПрелитанеПоради авария на третата степен сондата не успява да напусне орбитата си около Земята. Изгаря на 9 декември 1965 г. в плътните слоеве на атмосферата.Венера 44В-1, № 3101967-058A12 юни 1967Влизане в атмосферата18 октомври 1967Влиза в атмосферата и предава данни, докато се спуска до височина 28 km от повърхността.Космос 1674В-1, № 3111967-063A17 юни 1967Влизане в атмосфератаНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 25 юни 1967 г.Венера 54В-1, № 3301969-001A5 януари 1969Влизане в атмосферата16 май 1969Влиза в атмосферата и предава данни, докато се спуска до височина 26 km от повърхността.Венера 64В-1, № 3311969-002A10 януари 1969Влизане в атмосферата17 май 1969Влиза в атмосферата и предава данни, докато се спуска до височина 11 km от повърхността.Венера 74В-1, № 6301970-060A17 август 1970Кацане15 декември 1970Първо кацане на друга планета. Предава данни от повърхността в продължение на 23 минути.Космос 3594В-1, № 6311970-065A22 август 1970КацанеНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 ноември 1970 г.Венера 84В-1, № 6701972-021A27 март 1972Кацане22 юли 1972Успешно кацане на повърхността. Предава данни в продължение на 50 минути.Космос 4824В-1, № 6711972-023A31 март 1972КацанеНеуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 5 май 1981 г.Венера 94В-1, № 6601975-050A8 юни 1975Орбитален и кацащ апарат.22 октомври 1975Орбиталния модул става първият изкуствен спътник на друга планета. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 53 минути.Венера 104В-1, № 6611975-054A14 юни 1975Орбитален и кацащ апарат.25 октомври 1975Орбиталният модул става изкуствен спътник на планетата. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 65 минути.Венера 114В-1, № 3601978-084A9 септември 1978Прелитащ и кацащ апарат25 декември 1978Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 95 минути. Снимки не са предавани, тъй като камерата не се задейства.Венера 124В-1, № 3611978-086A14 септември 1978Прелитащ и кацащ апарат21 декември 1978Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 110 минути.Венера 134В-11981-106A30 октомври 1981Прелитащ и кацащ апарат1 март 1982Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 127 минути, получени са първите цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.Венера 144В-11981-110A4 ноември 1981прелитащ и кацащ апарат5 март 1982Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 57 минути, получени са и цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.Венера 154В-21983-053A2 юни 1983Спътник на Венера10 октомври 1983Достига и остава в орбита на Венера и в продължение на 8 месеца провежда радарно картиране на северното полукълбо на планетата до 30 градуса от Северния полюс (с разделителна способност от 1-2 км).Венера 164В-21983-054A7 юни 1983Спътник на Венера14 октомври 1983Достига и остава в орбита на Венера и картографира повърхността на планетата. Контактът със сондата продължава до 12 юли 1984 г.

Външни препратки

Изследване на Венера от страна на СССР Снимки на Венера заснети от съветски апарати Снимки на Венера 9 и 10 Снимки на Венера 13 СССР и Венера, част 1, на Лари Клас СССР и Венера, част 2, на Лари Клас СССР и Венера, част 3, на Лари Клас