Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.
Праисторически и древен период
В Козъбай, Източен Казахстан са известни раннопалеолитни находки.Таймагамбетов Ж. К. Древнейшая стоянка древнего человека в Восточном Казахстане // Маргулановские чтения. – Петропавловск: Петропавловск. пед. ин-т, 1992. – С. 26 – 27. В западните подножия на Наръмския хребет и на източния бряг на Бухтарминския язовир са открити две палеолитни поселения – Курчум-1 и Курчум-2. Жълтоглинестите натрупвания, в които са открити уст-убински артефакти са датирани от плиоцена.Шуньков М. Находките в Шахбагат на територията на Форт Шевченко (Мангъшлак) имат прилика с инструментите на олдувайската култура и отговарят на средната Ашелска култура. Оръдия на труда на архантропите в планините Каратау (при селищата Къзълтау, Кошкорган, Шоктас), в Мугоджарите, Мангишлак и съвременното Северно Прибалхашие датират от 1 млн. – 800 хиляди години назад. Открити са артефакти като ръчни сечива и топори, а също така суровини за създаване на оръдия на труда от речни камъчета и кремък. През ранния палеолит тези земи стават местообитание и на палеоантропите. За този дълъг период районът преминава през няколко археологически епохи и се наблюдава значително развитие на материалната култура.
Около 12 – 5 хиляди години пр. Хр настъпва затопляне на климата с приключването на последния валдайски ледников период. Изчезват големите животни (мамонти, шерстисти носорози и др), появяват се белези на уседнали поселения, изобретени са лъка и стрелите, риболовните лодки, капаните за лов, одомашняват се вълци, обработват се кости и направа на облекло от кожи. Около 5 хиляди години пр. Хр. се появяват каменните оръдия на труда и керамиката. Откриват се следи от земеделие, животновъдство. В днешен Казахстан са открити над 500 археологически находища от този период, като Караунгур, Саксаул, Акеспе и Куландъ. Неолитната революция довежда нови оръдия на труда като брадви и мотики, а обработката им включва шлифоване, рязане с трион и полиране. Суровините, които са ползвани включват нефрит и гранит. Наблюдават се наченки на минното дело за добив на мед, олово, злато. Открити са паметници на атбасарската култура (от края на 7 – началото на 6 хилядолетие пр. Хр), а също така келтеминарската (края на 4 – началото на 2 хилядолетие пр. Хр), айдаболската,Каменный век Устюрта маханджарската и уст-наръмската култура. Към епохите на неолита и енеолита се отнася находката на рибарското селище Коскудук І на брега на Каспийско море, близо до Актау, датирано от края на V – първата половина на IV хил. пр. Хр. Находките в него включват архаични видове оръдия от оюклинската култура, така и от шебирския тип на хвалинската култура. Човешко погребение в Коскудук І е най-старото в Казахстан,Байпаков К. Близо до Железники (Павлодарска област) е намерено погребение на жена от епохата на неолита, на която е извършена кремация. На десния бряг на река Иртиш на два километра над селото Аку са открити кости на Хомо сапиенс и глинен съд във формата на саксия c типични андроновски орнаменти.Агеева Е. И., Максимова А. Г. Отчёт Павлодарской экспедиции 1955 года. // Тр. ИИАЭ Казахской ССР. Т. 7 (Археология). Алма-Ата: 1959. С. 32 – 58 На Притоболските разкопки е открит фрагмент от пряслица (тяжест в тъкачеството). Неолитът в казахските земи се характеризира с многобройни паметници на културата и съществува проблем с определяне на уникалността на каменните находки и локалните варианти на неолитните култури. През този период възникват земеделието и животновъдството, като най-известната е находката в пещерата Караункур в Южен Казахстан. Открити са каменни и костни продукти, керамика, а също така кости от животни – кулан, мечка, елен, джейран, диви свине, сърни, коне, и др.
През IV—III хил. пр. хр се появат медни изделия, а антропологичен тип хора, който преобладава е протоевропеоидният. Намерени са около 100 селища с леярни работилници в Ботай, Червен Яр, Бестамак (в областите Жезказган, Зиряновск и др.), представители на ботайската култура. По последни данни именно на ботайската култура се приписва първото одомашняване на диви коне. През периода VII-VII век пр. хр – II-III век от нашата ера Арало-Каспийският регион е обитаван полууседнали и номадски народи. Основната им дейност включва конно животновъдство, обработка на метал, дърво, кожа, кост, камък, вълна, шивачество, тъкане, изработване на бижута, оръжия и конно оборудване.Арало-Каспийские степные племена // Казахстан. Национальная энциклопедия. – Алматы: Қазақ энциклопедиясы, 2004. В началото на II хил. пр. хр – началото на VIII век от нашата ера започва добив на руда в Централен Казахстан. Отпада матриархатът. Андроновската култура остава следи с обичаите си за поклонението на небето, слънцето и огъня. Обичайният поминък и обект на ритуални жертвоприношения става коня. Бегази— Дандъбаевската култура остава скални рисунки Тамгали, Ешкиолмес. В северната степ на Централна Азия исторически се е развила една от най-ранните форми на световната цивилизация – номадско скотовъдно стопанство. Значително постижение от епохата на неолита в центральноазиатския регион се явява обездката на коня.Би-би-си | Наука и техника | Новое открытие: лошадей приручили предки казахов Тук се е случва и опитомяването на камилата, дивата овчарка и планинския овен, които са необходими фактори за номадския скотовъден развъдник. Бронзовата епоха е представена от паметници на андроновската култура (глинени съдове с геометрични орнаменти, бронзови ножове и върхове за стрели), които датират от XII—XVIII век пр. хр и са открити в степите на Южен Урал и Южен Сибир.Кузьмина Е. Е. Древнейшие скотоводы от Урала до Тянь-Шаня. – Фрунзе, 1986.
Номадски племена, заселили огромната степна територия от монголските планини до Днепър и Дунав, са наричани от гърците скити, а от персите – саки. Пърите писмени свидетелства за племената, населяващи сегашната територия на Казахстан, се появяват около 1-вото хил. пр. Хр. Херодот в своята „История“ ги описва със специално внимание и споменава за тяхното съседство с Ахеменидски Иран, както и за борбата им с персийски завоеватели, царете Кир и Дарий I. Конни отряди на воинствените южни скити – масагетите от Приаралието побеждават Кир през 530 г. пр. Хр, а Дарий през 519 г. пр. Хр. Александър Велики, наречен в Азия Искандер Двуроги заради формата на шлема, спира победоносната си кампания на изток пред река Яксарт (Сърдаря) през 327 г. пр. Хр., основава там селището Александрия Есхата (Ходжент), не рискува да се отправи в безкрайната степ и се обръща на юг към Индия. Известни паметници на скитската култура стават могилникът Беш-шатър (Пет шатри) в долината на реките Или и могилата Исък под Алма-Ата, в който са открити останки от знатен скит от V—VI век пр. Хр., наречен от изследователите „Златния човек“. Скитското изкуство се характеризира с т.нар. Скито-сибирски анималистичен стил, което вероятно отразява доминиращото тип стопанство, в сянката на която еволюира земеделието в долините на реките Сърдаря, Чу и Талас. В гробове от Пазъръкската могила (III—V век пр. хр) на Южния Алтай са открити фрагменти от орнаментален килим, чиято техника на изпълнение е близка до познатите казахски народни изделия түкті кілем – „ворсист килим“ и сырмақ – „тъкана черга с апликации под формата на криви животински рога“.Руденко С. И. Горноалтайские находки и скифы. – М.—Л., 1952. През II—III век пр. Хр. протомонголските и прототюркски племена от степните пространства на юг и югоизток от Алтай формират народа, наричан от китайците хунну в Джунгарските планини. Част от тях образуват държавата Юе-Бан, а друга част мигрира на запад в района на Волга, Урал и Дон, а през 375 г. се премества на запад в Европа и ознаменува началото на Великото преселение на народите.
Средновековие
В средата на първото хилядолетие на нашата ера в откритите пространства от Алтайските планини до Каспийското море започва събиране древнотюркски съюз на номадски племена и появата на държавност. Първият Тюркски каганат (556 – 603 г.) се превръща във важен етап в историята на Великата степ. Започва развитие на занаяти, търговия, тогава е напълно проправен търговския Път на коприната от Китай през Персия и по-нататък към Европа. По течението на реките Чу, Талас и Сърдаря и край бреговете на Аралско море никнат градовете Чирик-Рабат, Отрар, Съгнак, Испиджаб, Тараз и Баласагун, които са важни населени места на Пътя на коприната. През VI век тези земи са получили името Туркестан (от персийски „Държава на тюрките“). През VII век каганатът се разпада на Източен и Западен. Ориенталският заема земите между Алтай и Байкал, а Оксиденталният – степта от Иртиш до Волга. По-късно от Западния се отделя Хазарският каганат (650 – 969) на династията Ашина и Тюргешкия каганат – в Тяншан, който с идването на арабите отстъпва място на Карлукския каганат.Гумилев Л. Н. Древние тюрки. – Москва, 1967. През VII—VIII век китайската империя на династията Тан претендира за част от Туркестан и се противопоставя на Арабския халифат. Интересите на две велики и войнствени империи се сблъскват в битка на река Талас (751 г.), завършила с драматична арабска победа с помощта на карлуките. Това донася в южните покрайнините на Пустинята ислямската религия, а китайците оставят хартията, което довежда до широкото разпространение на арабската писменост. В същото време тюрките губят древнотюркското руническо писмоРадлов В. В. Образцы народной литературы тюркских племен, живущих в Южной Сибири и Джунгарской степи. СПб, 1866 – 96, 7 т. за сметка на арабския скрипт, а също така постепенно изоставят и древната си вяра тенгризъм.Безертинов Р.Н. Древнетюркское мировоззрение Тэнгрианство. Казань, 2006. Но и Халифатът не удържа територията на съвременен Казахстан в ръцете си задълго и около IX—X век в нея се появяват две нови тюркски държави – на юг и изток Караханидското, а на запад – Огузкото ханство. Караханидите заменят карлукското върховенство в Туркестан, по поречието на Амударя, Сърдаря и Седморечието и това остава така до 1210, когато на ханството им е сложен край след съкрушителна война с шаха на Хорезъм Аладин Мохамед. По-късно карлукското наречие (наричано чагатайски език в монголските времена) се превръща в основата на узбекския (в Мавераннахр) и уйгурския (в Източен Туркестан) езици. Огузите от своя страна окупират земите в днешен западен Казахстан и воюват с хаазарите на Волга, често в съюз с Киевска Рус и Волжка България. В средата на XI век в степите се появява новото могъщо племе на кипчаците, което отблъсква огузите към южните брегове на Каспийско море, където те се смесват с местните народи и стават предшественик на съвременните туркмени. Други огузи мигрират към Кавказ и са предци на днешните азербайджанци, а последният огузки клон – селджуките, се премества в Мала Азия и се превръщат в гръбнака на турската нация. Друга част от огузите се преместват още по-на запад до река Дунав и днес е известна под името молдовски гагаузи.
Монголски нашествия