Сайѐд Алѝ Хосейнѝ Хаменеѝ (, , знач. „от град Хамене“, на български често срещан като Хаменѐй) е ирански духовник и върховен водач на Иран в периода 1989 – 2026 г.
Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е на 49-годишна възраст. Преди това Хаменеи е президент на Иран от 1981 г. до 1989 г. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. „Forbes“ го класира на 21-во, 23-то и 19-о място съответно, в списъка на най-влиятелните хора в света.
Към 2024 година със своите 35 години начело на държавата, Хаменеи е най-дълго управлявалият лидер в Близкия изток, както и втори най-дълго управлявал ирански лидер след Шах Мохамед Реза Пахлави. Хаменеи е държавен глава, а също и главнокомандващ на въоръжените сили, и се счита за най-влиятелен политик в Иран. Издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран. През август 2016 г. директно предупреждава бившият президент Хасан Рухани, че не трябва да има отклонения от икономическата политика на Хаменеи. Контролира организацията „Setad“, която е на стойност най-малко $ 95 милиарда през 2015 г. „Setad“ дава на Хаменеи финансова независимост от парламента и от националния бюджет.Khamenei controls massive financial empire built on property seizures, reuters.com, Посетен на 2 септември 2015
Али Хаменеи има контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и върху армията и медиите. С течение на годините, за да затвърди властта си, поддържа близки отношения с военните и охранителните сили. Всички кандидати за Съвета на експертите, за президент и Меджлиса (парламент), са проверени от Съвета на настойниците, чиито членове се избират пряко или косвено от върховния лидер на Иран. Хаменеи също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.www.stalbertgazette.com През 2016 г., Хаменеи нарежда на Махмуд Ахмадинеджад, бившият му съюзник, с когото отношенията му са обтегнати след като Ахмадинеджад обвинява сина на Хаменеи – Моджтаба Хаменеи в присвояване от държавната хазна, да не се кандидатира за президент отново.english.alarabiya.netenglish.alarabiya.net
През годините има няколко големи протеста по време на управлението на Хаменеи, включително студентски протести през юли 1999 г., 2009 г. за президентските избори, когато протестиращите скандират „Смърт на диктатора“, както и иранските протести от 2011 г.
Али Хаменеи става жертва на опит за убийство през юни 1981 г., който парализира дясната му ръка. Според официалния си сайт, Хаменеи е арестуван шест пъти, преди да бъде изпратен в изгнание в продължение на три години, по време на царуването на Мохамед Реза Пахлави.
Ранен живот
Хаменеи твърди, че притежава титлата на Сеид, което означава, според него, пряк произход от Мохамед. Някои от неговите предци са от Тафреш и се местят близо до Табриз. Хаменеи е вторият от осем деца, като двама от братята му също са духовници. По-малкият му брат Хади Хаменеи, е известен редактор на вестник и духовник.Robin Wright, The Last Great Revolution: Turmoil and Transformation in Iran, Alfred A. Knopf, 2000 Хаменеи е етнически ирански азер.Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East – Facts on File, Incorporated, 2009, p.79 Indeed, Iran's leader Ali Khamenei is an ethnic Azeri and so is Rahim Safavi, the overall commander of the Islamic Revolutionary Guards Corps (IRGC) and the most important military-security official in the country.
Хаменеи е завършил мюсюлманско училище. След това отива в Наджаф през 1957 г. След кратък престой, напуска и се мести в Машхад, и през 1958 г. се установява в Ком. Хаменеи присъства на лекциите на аятолах Рухолах Хомейни. По-късно участва в ислямските дейности през 1963 г., които водят до ареста му в Южен Хорасан. Малко след това е освободен и се отново преподава в религиозни училища и джамии.
Според официалната му биография, Хаменеи прекарва „таен живот“ в Техеран (1966 – 1967), след което е арестуван от полицията и хвърлен в затвора. Жени се за Коджасте Багерзаде през 1964 г.rferl.org: „Rare Interview Surfaces With The Wife of Iran's Supreme Leader“, 4 Oct 2011 Заедно те имат четирима сина и две дъщери.
Хаменеи владее арабски език, в допълнение към родните си персийски и азербайджански. Превежда няколко книги на персийски от арабски, включително произведения на известния египетски теоретик Саид Кутб. Говори азербайджански език, родният език на баща си.
Подобно на много други политически активни духовници по времето, Хаменеи е далеч по-ангажирани с политиката, отколкото с религиозна дейност.
Кариера Президент
Али Хаменеи е ключова фигура в иранската революция и близък довереник на Рухолах Хомейни.
Хомейни назначава Хаменеи за имам на петъчните молитви в Техеран през 1979 г., след като принуждава Хосейн Али Монтазери да подаде оставка. Служи за кратко като заместник-министър на отбраната и като ръководител на Ислямската революционна гвардия. През юни 1981 г. оцелява при опит за убийство от страна на муджахедините-е Халк, когато бомба, скрита в магнетофон по време на пресконференция избухва до него. Това обаче, парализира дясната му ръка завинаги."Meet 'The Decider' of Tehran. It's Not the Hothead You Expect", Nasr, Vali, commentary article, Outlook section, The Washington Post, 9 декември 2007, page B01, Посетен на 9 декември 2007
През 1981 г., след убийството на Мохамед Али Раджай, Хаменеи е избран за президент на Иран с 97% на президентските избори от октомври 1981 г., в които само четирима кандидати са одобрени от Съвета на настойниците. Хаменеи става първият духовник на поста. Рухолах Хомейни първоначално иска да държи настрана духовниците от президентството, но по-късно променя мнението си. Хаменеи е преизбран на президентските избори от 1985 г., където само трима кандидати са одобрени от Съвета, получавайки 87% от гласовете. Единствените ирански президентски избори, които са с по-малко кандидати, са проведени през 1989 г., когато само двама участват, и Рафсанджани лесно печели 96% от гласовете.
В президентското си встъпително слово Хаменеи заявява, че ще премахне „отклонението, либерализма, и американско-повлияните левичари“. На енергичната опозиция на правителството, включително и ненасилствени и насилствени протести, убийства, партизанска дейност и въстания, е отговорено с държавна репресия и терор в началото на 1980 г., както преди, така и по време на председателството на Хаменеи. Хиляди членове на бунтовнически групи са убити, често от революционни съдилища.
Хаменеи помага в ръководенето на страната по време на войната между Иран и Ирак през 1980 г., и развива тесни връзки с Революционната гвардия. Като президент има репутацията на дълбоко интересуващ се от армията, бюджета и административните подробности. След като иракската армия е изгонена от Иран през 1982 г., Хаменеи се превръща в един от основните противници на решението на Хомейни да контраатакува Ирак. Становището си Хаменеи споделя с премиера Мир Хосеин Мусави.
На 10 април 1997 г., във връзка с убийството на Миконос в ресторант, германският съд издава международна заповед за арест на иранския министър на разузнаването Ходжат ал Ислам Али Фалахиян, след като заявява, че убийството е било наредено от него със знанието на Хаменеи и Рафсанджани. Иранските официални лица, обаче категорично отричат участието си. Тогава говорителят на иранския парламент Али Акбар Натех-Нури отхвърля решението като политическо невярно и необосновано. Решението води до дипломатическа криза между правителствата на Иран и няколко европейски страни, което продължава до ноември 1997 г. Дараби и Раел са освободени от затвора на 10 декември 2007 г. и депортирани обратно в родните си страни.
Върховен водач
Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е 49-годишна възраст. Първоначално съвет от трима членове Али Мешкини, Мусави Ардебили и Хаменеи са предложени за лидерство. Али Хаменеи е избран за лидер от 60 членове от присъстващите 74 членове. Тъй Хаменеи не е „Маря“ по времето, което е необходимо по иранската конституция, той е обявен за временен върховен водач. По-късно конституцията е изменена и Събранието на експертите се събира отново на 6 август 1989 г., за да препотвърди Хаменеи с 60 гласа от 64.
Концепцията, че владетеля на земята трябва да бъде ислямски юрист служещ като „пазител“, е разработена от аятолах Рухолах Хомейни. В този вид теократично „настойничестко“ лидерство, не е политическо законосъобразно решение, докато не е одобрено.
Политическа философия Ерата на Хаменеи като лидер е различна от тази на предшественика му Хомейни. Той продължава политиката на Хомейни на „балансиране на една група срещу друга, като се уверява, че нито една няма твърде много власт“. Според Вали Наср, той е донася много от правомощията на президентството с него в кабинета, превръщайки го във „всемогъщ надзирател на политическата сцена на Иран“. Длъжностни лица под управлението на Хаменеи влияят различно, а понякога и с противоречия; институции в страната, в това число „парламента, президентството, съдебната система, гвардейците на ислямската революция, военните, разузнавателните служби, полицейските управления, духовният елит, молитвени лидери в петък и голяма част от медиите“, както и различни „неправителствени фондации, организации, съвети, семинарии и бизнес групи“.
Хаменеи издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран. Редовно се среща с президента, членове на кабинета, ръководителя и служители на съдебната власт, парламентаристи и им казва какво да правят. Също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента. Среща се с чуждестранни високопоставени лица, но не пътува в чужбина. Ако някой иска да го види, трябва да дойде в Иран.
Спорове за статута Велик аятолах Статута му на „Маря“ е спорен. През 1994 г., след смъртта на великия аятолах Мохамед Али Араки, Дружеството на Ком обявява Али Хаменеи за нов „Маря“. Въпреки това, четирима от дисидентските велики аятоласи на Иран отказват да признаят Хаменеи като „Маря“.
Аятолах Мохамед Ширази, който е под домашен арест по време на неговото противопоставяне на Рухолах Хомейни, не приема аятолах Али Хаменеи като „Маря“. Според „правата на човека в Иран“ (2001 г.), Ширази е „възмутен“ над признаването на Хаменеи като лидер.
Фетва срещу ядрените оръжия Хаменеи издава фетва, че производството, натрупването и употребата на ядрени оръжия е забранено по силата на исляма. Ядрената програма на Иран е обект на международен дебат в продължение на десетилетия. Иранското правителство твърди, че целта на ядреното му развитие е за производство на електроенергия, докато експерти смятат, че Иран е в техническо състояние да обогатява уран за производството на бомба в рамките на няколко месеца. В края на 2015 г. Али Акбар Хашеми Рафсанджани разкрива, че Хаменеи е смятал да използва оръжия за масово унищожение по време на ирано-иракската война.www.reuters.comwww.ibtimes.co.uk
Фетвата е цитирана в официално изявление от страна на иранското правителство по време на срещата през август 2005 г. на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена. Тя е широко обсъждана от международни представители и по-конкретно, призната от администрацията на САЩ. Съмненията са подадени от някои експерти от САЩ и Израел, свързани с нейната автентичност, въздействието ѝ, и очевидно религиозния характер. Фетвата идва след края на периода, когато бившият президент Рафсанджани признава, че ядрената алтернатива е ползвана от Пакистан.