Езиковата гимназия, съкратено ЕГ, е средно училище в България, в което се преподава на чужд език.

Обучение Постъпването в езикова гимназия става след завършен VІІ клас чрез класиране въз основа на успеха от училището и успешно издържани приемни изпити.

Първата година на обучение, наричана подготвителен клас (в миналото без пореден номер), е посветена изключително на профилиращия чужд език. Например в учебната 1970 – 1971 г. от общо 30 учебни часа в седмичната програма на езиковата гимназия за основния език са заделени 24 часа, тоест по 4 часа дневно (при 6-дневна учебна седмица).

В следващите учебни години се изучават всички учебни предмети по програмата за средно общо образование, като езиковото обучение заема 1 – 2 часа дневно – по профилиращия език и литература (ежедневно) и по други езици. Повечето учебни предмети в езиковите гимназии се преподават на профилиращия език до края на 80-те години на XX век.

История Обучението на чужд език в страната води началото си от Американския колеж в София – според някои най-старото американско училище извън Съединените щати, създадено през 1860 г. През 1881 г. американският мисионер Джеймс Чалис основава в Ловеч американско основно девическо училище, което по-късно се превръща в прогимназия, а през 1927 г. в Американски колеж с пансион.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и установяването на комунистическата власт колежът е закрит, както и другите частни училища в България (Указ № 1145 от 2 август 1948 г. на Президиума на Шестото велико народно събрание, обнародван в „Държавен вестник“). Две години по-късно в Ловеч е открито Средното училище за чужди езици (днес Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“), което развива три езикови отдела – английски, френски и немски. Неговите немски и английски отдели са преместени в София (1956), а френският отдел – във Варна (1958), ставайки основата на езикови гимназии. В началото на 70-те години броят на езиковите гимназии бързо нараства: в окръжните градове най-често са откривани гимназии с преподаване на западен език (английски, немски, френски), в по-малки градове – на руски език.

По времето на социализма от езиковите гимназии се вербуват много разузнавачи. Димитър Вандов разказва за Ловешката: „Ние от гимназията го подбираме [разузнавача] и се договаряме каква специалност да следва и го насочваме къде да учи. И като завърши, идва вече в Центъра и отива в наша подготвителна школа за 3 или 6 месеца. След това престоява в отдела, в който е назначен. После отива във Второ главно управление за около 2 години, за да научи как ще го разработва противникът, когато е на територията му. След това го връщаме в Центъра и накрая го пращаме на школа в Москва“.

След падането на комунистическия режим (1989 г.) значително се увеличава броят на езиковите гимназии в страната, започва обучение и на други езици – испански, италиански и др. Масово се закриват обаче руските гимназии, след години са открити много малко руски паралелки.

„Езикови гимназии“ започват да наричат също и средни училища с класни паралелки само с усилено изучаване (вместо и с преподаване) на чужд език, в които при това често отсъства подготвителната година, характерна за езиковите гимназии.

Източници

Вижте също Английска гимназия Немска гимназия Френска гимназия

Категория:Видове средни училища