Петър Пенчев Първанов е български поет.
Биография Петър Първанов е роден на 12 юли 1941 г. в Килифарево. Завършва гимназия във Велико Търново, където преминават младежките му години. По-късно за кратко учи медицина и философия. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност журналистика.
Петър Първанов работи в различни културни институти и медии – Студентския дом на културата, Дирекция „Музика“ към Министерството на културата, БНР, БТА и др. Автор и водещ е на различни предавания, сценарист на документални филми и др. Член е на журито на националната награда „Христо Г. Данов“, конкурса за есеистика „Цветан Стоянов“, конкурса „SMS поезия“„Иван Матанов стана „Поет-лауреат“ за sms-поезия“, в-к „Дума“, 9 юни 2007 г., редколегията на сп. „Орфей“. През последните две десетилетия до пенсионирането си работи в НДК, където повече от петнайсет години е директор Художествено-творческа дейност. Директор е на Международния панаир на книгата.
Автор е на редица културни проекти – „Салон на изкуствата“, фестивал на поезията с ежегоден алманах „Лирика“, ежегоден фестивал на изкуствата за деца „Нови съзвездия“, „Реклама Експо“, „Живата съкровищница“. Инициатор е на българските издания на „World Press Photo“ с изложби, филмовата панорама ФИПРЕСИ, Национални дни на културите, общо изложение на художествените галерии „Арт Експо“, фестивал на радио и телевизионни програми за изкуство и култура „Осмата муза“, редица изложби, артистични акции, литературни вечери, семинари, майсторски класове и др.
Членува в Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г. Сдружението на български писатели и Съюза на българските журналисти.
Творчество Петър Първанов публикува в централните литературни издания и антологии.
През 2019 г. издателство „Миниатюра“ в Краков започва издаването на „Малка библиотека на българската литература“ с неговата книга „Откъдето и да идва“ в превод на Войчех Галонзка. В съавторство с Владислав Паскалев и Светлин Русев – изданието „Пластически изкуства в НДК“.
Библиография „Ще изчезнат думите“, София: Петриков, 1993.Георги Цанков, „Третото око на поета“. – рец. във в-к „Аз, буки“, бр. 24, 16 – 22 юни 1993 г. „Зоар“, София: Петриков, 1996.Розалия Ликова, „Хармония на противоречиво“. – рец. във в-к „Литературен форум“, брой 12, 20 – 26 март 1996 г.Георги Цанков, „Книга на сиянието“. – рец. във в-к „Литературен форум“, брой 9, 5 – 11 март 1997 г. „Светлинна трева“, София: Българска сбирка, 1998. „Ларго“, София: Изд. ателие Аб, 1999. „Небесник“, София: Захарий Стоянов, 2002. „Грифони“, София: Захарий Стоянов, 2002. „Планетариум“, София: Захарий Стоянов, 2008. „Отвъд хоризонта на битието“, София: Захарий Стоянов, 2016.Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 8 (2888), 3 март 2017 г. „Skadkolwiek wyjawiony“ („Откъдето и да идва“), изд. „Миниатюра“, 2019 - Краков, Полша. Преводач - Войчех Галонзка. "Разноденствия", София, Изд. "Захарий Стоянов", 2025.
За него Тимен Тимев, „Античност и символизъм (текстуализъм) в поетиката на Петър Първанов в класически архетипален и деконструктивистки (strong misreading) насилствен прочит“. – сп. „Съвременник“, бр. 3, 1995 г. Благовеста Касабова, „Своеобразна поетика“. – в. „Български писател“, бр. 40, 18 декември 2002 г. Михаил Неделчев, Представяне на Малка антология на българската поезия – LA BIEN CERCADA. – сп. „ALORA“, бр. 25, декември 2008 г. Ричард Хартайс, „Пътник във времето“ (предговор). – Двуезично издание „Ларго“, 1999 г. Георги Цанков, „Потъвам в дълбокото знамение на личността“ (рецензия). – сп. „Везни“, бр. 10, 2018 г.
Източници
Външни препратки От и за Петър Първанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Личен сайт на Петър Първанов „Еднорог с два рога“ , в-к „Сега“, 18 юни 2005 г.
Категория:Български поети Категория:Български журналисти Категория:Държавни служители на България Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Категория:Родени в Килифарево