Битка при Долна Митрополия е последният етап от Обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша и Западната турска армия.
Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и дава началото на победния марш на руското оръжие за Освобождението на България.
Предистория
След трите неуспешни щурма на Плевен, възелът на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. се затяга. Осман паша се затваря с армията си в града и постепенно го превръща в непревземаема крепост. По всичко изглежда, че от изхода на битката за Плевен ще зависи до голяма степен и изходът на цялата война.
За справяне с трудната ситуация руското командване назначава за командир на руските сили при Плевен генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. Решава, че четвърта атака няма да има, а градът ще бъде напълно блокиран. В Русия са мобилизирани Гренадирският и Гвардейският корпуси и са изпратени при Плевен. С пристигането им през октомври, с бой са превзети укрепените пунктове при Горни Дъбник, Телиш и Враца. Плевен е напълно обкръжен и се слага край на снабдяването на Осман паша с храна и боеприпаси. Целта е армията на Осман паша да бъде принудена да се предаде.
Генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен лично обхожда цялата блокадна линия около Плевен, като я разделя на шест блокадни участъка. Изградени са множество землени укрепления и са прокопани множество окопи и траншеи. Последният 6-и блокаден участък правилно е оценяван от руското командване като най-вероятен и най-уязвим при опит за пробив на блокадата. Простира се по линията на селата Биволаре, Долна Митрополия, Горна Митрополия, Долни Дъбник и Търнене.
Руски войски Шести блокаден участък с командир генерал-лейтенант Иван Ганецки, се отбранява от 46 батальона, 16 ескадрона и 18 батареи. Общо 30 841 офицери и войници, 2000 кавалеристи и 136 оръдия: Части2-ра гренадирска дивизия5-и Киевски гренадирски полк6-и Таврически гренадирски полк7-и Самогидски гренадирски полк8-и Московски гренадирски полк2-ра артилерийска бригада3-та гренадирска дивизия9-и Сибирски гренадирски полк10-и Малоросийски гренадирски полк11-и Фанагорийски гренадирски полк12-и Астрахански гренадирски полк3-та артилерийска бригада1-ва бригада от 5-а пехотна дивизия17-и Архангелогородски пехотен полк18-и Вологодски пехотен полк6-а батарея от 5-а артилерийска бригада4-та батарея от 31-ва артилерийска бригада9-а кавалерийска дивизия9-и Казански драгунски полк9-и Бугски улански полк9-и Киевски хусарски полк4-ти Донски казашки полк7-а конно-артилерийска батарея2-ра Донска батареяРумънски войски4-та пехотна дивизия (доробанци)артилерияполк калараши (конници)4-ти сапьорен батальон2-ра рота
Турски войски Към края на ноември, останал без хранителни провизии, Осман паша е принуден или да се предаде, или да направи един последен отчаян опит за пробив. На военен съвет е решено да бъдат атакувани руските позиции между селата Долна и Горна Митрополия. Турските табори са реорганизирани, раздадени са последните запаси от храна, облекло и обувки. През нощта на 27 срещу 28 ноември (9 – 10 декември) Осман паша започва да прехвърля войските си на левия бряг на река Вит, като позициите при селата Опанец – Търнене ще прикриват пробива по флангове. Заедно с войската се движат много мюсюлмани, които ще напуснат Плевен и впоследствие ще създадат хаос при придвижването на турските резерви по моста над река Вит.
Руски позиции на 6-и блокаден участък На десния фланг, от двете страни на Софийското шосе, в три линии се намират отбранителните съоръжения на 2-ра Гренадирска дивизия. Дежурен в предни позиции е 5-и Киевски гренадирски полк с три 4-фунтови батареи, а като най-близка поддръжка дежури 6-и Таврически гренадирски полк. Като общ резерв са 7-и Самогидски и 8-и Московски гренадирски полкове, разположени на лагер западно от село Долни Дъбник. В центъра, от Московски до Астрахански люнети при село Долна Митрополия, траншеите на първа бойна линия са заети от 9-и Сибирски гренадирски полк и 1-ва, 2-ра и 3-та батарея на 3-та Гренадирска артилерийска бригада. Укрепленията на втора бойна линия, на около 1 км по-назад не са заети. На около 1,5 км още по-назад, като най-близка поддръжка, е стоящият на бивак 10-и Малоросийски гренадирски полк. На около 4 – 5 км от първата отбранителна линия, северно от село Горна Митрополия, като общ резерв са разположени 11-и Фанагорийски и 12-и Астрахански гренадирски полкове, 4-та, 5-а и 6-а батарея на 3-та Гренадирска артилерийска бригада, както и конница от 9-и Улански бугски полк, 4-ти Донски казашки полк и 7-а конна батарея. На левия фланг, северно от село Долна Митрополия до Входящия редут при р. Вит, е разположена 1-ва бригада на 5-а пехотна дивизия от 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски пехотни полкове, с осем батареи, а още по-вляво – 2-ра Румънска дивизия. Дежурни са 7 роти на 17-и Архангелогородски пехотен полк.
Първа отбранителна линия Предните позициите на 3-та Гренадирска дивизия от пътя Плевен – село Горна Митрополия – Видин, представляват отбранителни съоръжения, разположени почти в една линия на разстояние от 3 км:
траншея със 120 крачки дължина, заета от 1-ва и 2-ра рота батарейно укрепление № 1, незаето от артилерия, а заето от 3-та пехотна рота траншея с 400 крачки дължина, заета от 4-та, 6-а и 8-а пехотна рота батарейно укрепление № 2, заето от 1-ва батарея при местността „Пашова могила“ стара траншея 120 крачки дължина, заета от 7-а и 5-а рота нова траншея, заета от 1-ва и 2-ра стрелкови роти батарейно укрепление № 3, заето от 2-ра батарея при местността „Средна могила“ траншея със 120 крачки дължина, заета от 3-та стрелкова рота и 9-а стрелкова полурота батарейно укрепление № 4, заето от 3-та артилерийска батарея траншея с 240 крачки дължина, заета от 9-а стрелкова полурота и 11-а, 10-а и 12-а пехотна рота.
Вляво от 12-а рота протича Долномитрополската бара, след която непосредствено започва село Долна Митрополия, покрайнините на което са заети от 1-ва бригада на 5-а пехотна дивизия от 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски пехотни полкове.
Траншеите и батарейните укрепления се отделят помежду си от незащитени пространства от по 100 – 200 крачки, които по време на атаката са използвани от турските войски за пробиви в руската отбрана. Разстоянието до 1500 м пред предните отбранителни позиции са измерени и обозначени със снопове от царевични кочани с цел съсредоточаване на действителния огън на пехотата.
Втора отбранителна линия На 1 км по-назад са разположени по-големи укрепления, които образуват втора отбранителна линия:
редут на десния фланг, наречен „Десен“ при местността „Зад друма“ люнет във вид на полукръг пред „Копана могила“ с траншеи по фланговете си при местността „Копана могила люнет на черния път между селата Долна Митрополия – Долни Дъбник, наречен „Ляв“ при местността „Калето“ люнет в южните покрайнини на село Долна Митрополия, наречен „Астрахански“ при местността „Зад гробищата“.
Между четирите укрепления и между двете отбранителни линии са изкопани множество окопи, траншеи, ложементи, батареи и ровове, някои от които са изградени още от румънските войски преди идването на гренадирите.
Трета отбранителна линия На 1 – 2 км по-назад от „Копана могила“ и източно от село Горна Митрополия и от двете страни на малката рекичка е разположена трета укрепена позиция, състояща се от батареи и траншеи между тях, построени по-рано от румънските войски.
Нощта преди боя
В нощта на 27 срещу 28 ноември, първият ред укрепления са заети от 3 стрелкови и 12 линейни роти на 9-и Сибирски гренадирски полк, които очакват да бъдат сменени от 12-и Астрахански гренадирски полк. Руските войски са наясно с безизходното положение, в което се намира Осман паша и очакват неговото излизане от града. В предни позиции са изпратени конни ескадрони, които да следят подробно за действията на турците. Около полунощ хусарите с командир майор Сергей Кареев от 2-ри ескадрон на 9-и Киевски хусарски полк чуват шум от придвижване на оръдия по каменния мост над река Вит и виждат много движещи се факли. Известен е генерал-лейтенант Цеге фон Майнтенфел, командир на 1-ва бригада от 2-ра гренадирска дивизия, който от своя страна известява командирите на дежурните полкове – полковник Василий Водар командир на 9-и Сибирски гренадирски полк и полковник Михаил Пушчин командир на 5-и Киевски гренадирски полк. През нощта командирът на 3-та гренадирска дивизия генерал-майор Михаил Данилов получава известие от румънците, че при моста на река Вит е забелязано придвижване на турски войски. Генерал-лейтненат Михаил Скобелев докладва, че Къшинският редут пред неговите позиции е изоставен от турците.
Като цяло руското командване на 6-и участък от блокадата очаква и знае за предстоящото излизане на турските войски. Нощта обаче е толкова тъмна, че нищо не се вижда на близко разстояние, а когато към 4:30 часа започва да се развиделява, се появява гъста мъгла, която облагодетелства турското придвижване и атака.
Бойни действия Първи етап: действия на 9-и Сибирски гренадирски полк
Началото на боя започва в 7:30 ч. с един пробен артилерийски залп на руските оръдия по турските батареи, заели предмостието на река Вит. Турците отвръщат веднага, понеже смятат, че настъплението им е разкрито. Веднага е изстреляна сигнална ракета от 2-ра гренадирска дивизия, а после и от 2-ра батарея на 3-та гренадирска дивизия. В този момент гъстата мъгла започва да се разсейва. Пред очите на гренадирите на около 1 км напред се разкрива армията на Осман паша.
С подкрепата на турските батареи при село Опанец и при моста на река Вит, 16 турски табора започват настъплението си с невероятна бързина към центъра на 9-и Сибирски гренадирски полк. Отпред върви гъста верига от стрелци, веднага зад тях – втора за поддръжка, а най-накрая в няколко линии следват резерви. На фланговете има конница. Артилерията също се движи с пехотните вериги, като спира за един изстрел и отново подновява движението си. Първоначално фронтът на атаката им е незначителен, но постепенно се разраства вляво и вдясно. Най-голямата маса се насочва към 2-ра батарея при укрепление № 3 и в промеждутъка на съседните ложементи.
Втора батарея посреща турците с картечен огън, а съседните роти с оръжеен. На 400 метра пред окопите турците преустановяват движението си, но скоро го подновяват. Гренадирите дават над 10 залпа като повалят много противникови войници, но зад тях идват нови и нови. Турците достигат първите окопи и закипява щиков бой. Силни загуби понасят 2-ра и 3-та стрелкови роти и 5-а линейна рота. Втора батарея е превзета. Само две от оръдията са изтеглени назад, а останалите шест са пленени от турците. Съседните роти не са в състояние да окажат съществена помощ, понеже самите те са яростно атакувани в същия момент. Резерви няма. Най-близкият 10-и Малоросийски гренадирски полк е вдигнат по тревога още с първата сигнална ракета, но към момента е все още далеч от полесражението.
След като превземат укрепление № 3 на батарея № 2, турците започват атака на съседното укрепление № 4 и окопите край него. Руските оръдия стрелят почти от упор с картеч, но не успяват да спрат атаката. Батареята се оттегля назад с шест от оръдията си. Останалите две, на които конете им са убити, са изоставени без затвори за цевта. Вляво и вдясно от укрепление № 4 е 9-а рота на капитан Николай Нестеров, която се нахвърля на турците и започва да ги избива, но впоследствие е принудена да отстъпи. Впоследствие отстъпват също 10-а, 11-а и 12-а рота, като се прегрупират при Астраханския люнет. Ротите, намиращи се вдясно от укрепление № 3, също са атакувани и заплашени от обкръжаване във фланг и също отстъпват назад и вдясно към люнет Копана могила. Единствено 1-ва стрелкова рота на капитан Гершфелд се държи на позициите си.