Разстройства вследствие на употребата на опиоиди са медицински състояния, характеризиращи се с неправилно използване на опиоиди, както и неблагоприятни последици от продължителната им употреба и развитието на абстиненция след спирането им. То включва както пристрастяване, така и зависимост към опиоида.

Опиоидите са веществата като морфин, хероин, кодеин, оксикодин, хидрокодон и др. Необходимите характеристики за установяване на медицинската диагноза са главно желание за добиване и взимане на наркотика и упорито поведение, целящо намирането на дрога.

Разстройства вследствие на употребата на опиоиди са довели до 51 000 смъртни случая в световен мащаб през 2013 г., в сравнение с 18 000 смъртни случая през 1990 г.

Симптоми, характерни за периода на отказване от наркотик Симптомите, характерни за периода на отказване от наркотика, включват, но не се ограничават само до:

Ранни симптоми Промяна във възприятията на температурата (горещи/студени вълни) Възбуда/вълнение Безпокойство/тревога Промени в либидото (необичайно високо или ниско) Дехидратация Умора Болка в мускулите Лоша преценка (обърканост), липса на мотивация Повишено сълзене Безсъние Нервност (неспокойни крака) Хрема Изпотяване Прозяване

Късни симптоми Коремни спазми Кихане Диария Разширени зеници Гадене Повръщане Настръхване

Причини Повечето хора, които са опиоидно зависими, имат най-малко още една психиатрична коморбидност. Опиоидната зависимост често се развива като резултат от самостоятелно лечение. Опиоидите са отлични болкоуспокояващи лекарства, но имат и способността да предизвикват еуфория, която ги прави примамливи за пристрастените. Оценяващата система показва, че има голяма вероятност към пристрастяване към опиоиди при пациентите с хронична болка.

Механизъм Пристрастяване Прекалената експресивност на транскрипционния фактор FOSB в нуклеус акумбенс или „полегналото“ ядро играе ключова роля в развитието на опиоидното пристрастяване чрез директно модулиране на поведение, насочено към търсенето на наркотици.

Подобно на много други форми на поведенческо пристрастяване и пристрастяване към наркотици, прекомерната употреба на опиоиди води до повишаване на FOSB експресивността в нуклеус акумбенс.

Зависимост Някои изследвания показват постоянна дисрегулация на система от опиоидни рецептори след хроничното излагане на опиоиди. изследване показва, че увеличаването на мозъчния невротрофичен фактор (BDNF) във вентралната тегментална ареа при плъховете може да предизвика поведение на зависим, включително абстиненция и поведение, насочено към търсенето на наркотици. Доказано е, че човек, който не взима хронично опиоиди, започвайки да ги използва при нива, докарващи до еуфория, показва същия растеж в BDNF.

Опиоидни рецептори Ефективността на опиоидите като болкоуспокояващо е генетично доказана с редица специфични вариации. Въпреки това има доказателства за различни ефекти от опиоидното лечение, което прави оценката на метода двусмислена.

Новите подходи се отдръпват от анализа на специфичните гени и региони и се основава на безпристрастната „гледна точка“ на гените по целия геном, които нямат никаква явна връзка с фенотипа. Тези геномно асоциирани проучвания (GWAS) дават редица въвлечени гени, въпреки че много от тях привидно не свързани с протеини в процеси като клетъчна адхезия, транскрипционна регулация, определението на клетъчната структура, РНК и ДНК,

Неопиодни рецепторни гени Генът preproenkephalin, PENK, кодира за ендогенни опиати, които модулират усещането за болка, и са замесени в наградата и пристрастяването. (CA) се повтаря в 3’граничната последователност на гена PENK и се свързва с по-голяма вероятност за зависимост от опиати в повторни изследвания. Вариациите в гена MCR2, кодиращ меланокортин рецептор тип 2, се свързва с двата защитни ефекта и повишена чувствителност към пристрастяване към хероин. Генът на CYP2B6 на семейството на цитохром Р450 посредничи за разбивка на опиати и по този начин може да играе роля при зависимост и предозиране.

Диагноза Критерии за диагностициране на Световната здравна организация (СЗО) и ДСН-IV-TR изискват три или повече от следните характеристики да бъдат преживени или проявявани: Силно или чувство за натраплив импулс за взимане на наркотика Трудности в контролирането на поведението по отношение на началото, края или нивото на употреба Абстиненция, когато наркотикът е спрян или намален, например: симптоми, характерни за периода на отказване от веществото или използването на същото (или много приличащо на него) вещество, с цел да се облекчат или избегнат симптомите на абстиненция. Доказателство за толеранс като увеличаване на дозата на наркотика, за да се постигне първоначалният ефект Нарастващо пренебрегване към удоволствията или интересите поради употребата на наркотици, увеличаване на времето, необходимо за добавянето или взимането им или възстановяването от ефекта. Злоупотребата с наркотици въпреки ясните доказателства за изключително вредните последици като увреждане на черния дроб, депресивни настроения или когнитивни увреждания

Според официалните становища по отношение на лечението на опиоидна зависимост, публикуван от Службата на ООН по наркотиците и престъпността и СЗО, служителите в здравните заведения не трябва да третират опиоидната зависимост като резултат от слаб характер или слаба воля. Съответно детоксикацията сама не представлява адекватно лечение.

Управление Опиоидната зависимост изисква продължително лечение и грижи с цел намаляване на рисковете за здравето на пациента, редуцирането на криминално поведение, както и подобряването на дългосрочното физическо и психическо състояние на пристрастения човек. Повечето стратегии целят в крайна сметка да намалят употребата на наркотици и да доведат до въздържание.

Едно-единствено лечение не работи за всички, затова няколко стратегии са били разработени включително терапия и медикаменти.

Детоксикиращите програми рядко са добро решение и хората често се връщат към наркотиците след прекратяването им, но е това е важна първа стъпка.

Медикаменти Опиоидната заместителна терапия (ОЗТ) (наричана още заместителна терапия или поддържаща терапия) включва заменяне на незаконния опиат като хероин с по-дългодействаш, но не толкова еуфоричен опиоид; използват се обикновено метадон или бупренорфин, като лекарството се взима под лекарско наблюдение.

Водещият принцип в ОЗТ е способността на програмата, за да улесни възобновяването на стабилността в живота на пристрастения, докато пациентът изпитва намалени симптоми на абстиненция и по-малко интензивен наркотичен глад. В някои страни (не в САЩ, Великобритания, Канада или Австралия) регулациите налагат ограничен период от време, за хората на в заместителите терапии, които приключват след като човека е достигнал стабилна икономическа и психосоциална среда. (За пациентите с ХИВ/СПИН или Хепатит C това изискване обикновено не важи). На практика 40 – 65% от пациентите са постигнали пълно въздържание от опиоиди, докато са били на заместваща терапия и 70 – 95% са способни да намалят тяхната употреба значително, докато едновременно преживяват елиминиране или намаляване на медицински (неподходящи разредители, нестерилни игли и спринцовки), психосоциални (психично здраве, взаимоотношения) и правни (арест, затвор) въпроси, които могат да изникнат от употребата на незаконни опиати.

ОЗТ доказва, че е най-ефективното лечение за подобряването на здравето и начина на живот на хората с проблеми или зависимост към използването на нелегални опиати, включително и намаляване на смъртните случаи и общите социални разходи като например икономическите загуби от престъпленията свързани с наркотици и разходите за здравеопазването. Заместващата терапия е одобрена от СЗО, службата на ООН за наркотиците и престъпността и UNAIDS като ефективна в намаляването на инжектирането, понижаване на риска от ХИВ/СПИН. 55 страни по света използват метадон заместителна терапия, докато страни като Русия още не го прилагат.

Метадон Поддържащо лечение с метадон е форма на опиоидна заместителна терапия, която намалява и/или елиминира използването на незаконни опиати, престъпността, свързана с опиатната употреба, и позволява на пациентите да подобрят тяхното здраве и социална продуктивност. В допълнение, записването в метадонова поддържаща терапия има потенциала да намали педаването на инфекциозни заболявания, свързани с инжектирането на опиати като хепатит и ХИВ. Основните ефекти от метадоновата терапия са облекчаване на наркотичния глад, потискане на абстиненцията и блокиране на еуфоричните ефекти свързани с опиати. Метадоновата терапия се използва и при бременни жени, пристрастени към опиати. Това лечение дава възможност на пристрастените, които се чувстват неспособни да минат през целия път сами и да се изчистят. За тези лица, които искат напълно да се откъснат от наркотиците, програмата показва, колко метадон да се предпише, докато симптомите на абстиненция отшумят, след това следва период на стабилност, след които дозата започва бавно да бъде намалявана, докато индивида е или независим от необходимостта за метадон или е на ниво, което позволява преминаване към по-лек заместващ опиат като Субоксон.

Бупренорфин Проучванията показват, че бупренорфина е по-безопасната алтернатива от метадона в заместителната терапия, главно заради малкия брои смъртни случаи от свръхдоза, по време на лечението. Сублингвални препарати (бупренорфина) често се използват за в опиоидо заместителните терапии (т.е. зависими от хероин, оксикодон, хидрокодон, морфин, оксиморфон, фентанил или други опиоиди). Субоксона и Субутекса са одобрени за това тази цел от Американската администрация по храните и лекарствата през октомври 2002 г. Някои форми на бупренорфина включват антагонист налоксон в производството във формата на хапче, като по този начин предотвратяват на хората да смачкат хапчето от таблетките и да си го инжектират, вместо да се сложи под езика (начина на прилагане).

Диаморфин В Швейзария, Германия, Холандия и Великобритания дългогодишните зависими, които се инжектират, но лечението с метадон и други подобни лекарства не им действа, се лекуват с чист инжекционен диаморфин, които се прилага под наблюдението на медицинския персонал. за тази група пациенти лечението с диаморфин подобрява тяхната социализация и здраве им.

Дихидрокодеинът Дихидрокодеинът се използва като алтернатива на метадона и бупренорфина в някой европейски страни.

Лечение с помощта на хероин Лечението с помощта на хероин (т.е. лекарското предписване на хероин) е достъпно в Швейцария от 1994 г. Изследване от 2001 г. показва значително подобряване на здравето, социалната ситуация и вероятността да се прекратят незаконните дейности свързани с наркотици. Проучването също така констатира, че хероин-подпомагащото лечение е икономически изгодно за обществото, заради намаляването на престъпността и подобряването на общото здравословно състояние на пациентите.

Програмата за това лечение е въведена в Швейцария като борба с увеличаването на употребата на хероин през 1980 и 1990 г. Обикновено много малък процент от пациентите получават хероин и трябва да отговарят на редица критерии. Оттогава подобни програми се правят в Холандия, Великобритания, Германия, Испания, Дания, Белгия, Канада и Люксембург.

LAAM – Левацетилметадол Левацетилметадола преди е бил използван за лечение на опиоидна зависимост. През 2003 г. производителят на лекарството е спрял производството. Продуктът предизвиквал по-дълготрайни ефекти, което позволявало на хората да посещават клиниката само три пъти седмично, за разлика от ежедневните посещения при метадона. През 2001 г. левацетилметадол е бил отстранен от европейския пазар поради съобщения за живото застрашаващи заболявания.

Налтрексон