Спикулум (spiculum) е късноримско копие, което заменя пилума като основно оръжие за хвърляне на пехотата около 250 г. Изследователите предполагат, че то е било получено в резултат на постепенното комбиниране на пилума и две германски копия – ангона и бебра. С присъединяването на все-повече германци към Римската армия, тяхната култура и традиции стават движеща сила на промяната. Спикулума е бил по-добър от стария пилум използван като копие за близък бой, като запазвал пробивната му сила при хвърляне.
Вегетий споменава спикулума във военното си ръководство, но някои изследователи настояват, че спикулум е просто друго име за пилум. И в двата случая, повечето историци приемат, че спикулума е развитие на ранните копия, използвани от Римската армия.
Основна разлика между спикулума и пилума е била в дължината на тънката част. Спикулума изглежда е имал много по-къса желязна тънка част с острие на върха си. Така общата дължина на спикулума също била по-малка от тази на предшественика си – може би около 190 см. Точният дизайн не е изяснен поради многото съществуващи варианти. Спикулума излиза от употреба някъде след 400 г.
Източници
Вижте също
Копие Кавалерийско копие Пилум Lancea
Категория:Ръкопашни оръжия Категория:Римски лични оръжия