Лимитаните ( или ripenses), са важна част от късноримската армия и ранно-византийската армия, започвайки от военната реформа в края на 3 – началото на 4 век, като са изпълнявали ролята на гранични войски. Лимитани означава „войници на граничните области“ (от Латински език – limes, означаващо военна граница), а рипенси (ripenses или riparienses) – „войници по брега на реката“ (брегова охрана, основно по Рейн и Дунав). Лимитаните, за разлика от комитатенсите, палатините и школниците, са гарнизони на граничните фортове и обикновено защитават само областта около тях.
Лимитаните са имали по-нисък статут и ранг и съответно по-ниско заплащане от комитатенсите, палатините и школниците,Treadgold 1995, pp. 149 – 157. като това разделение на видове части заменя (в голяма степен) предишното разделение на преторианци, легионери и ауксилиари.Southern & Dixon, 1996, pp. 19, 35 – 37, 57. Частите и с ранг лимитани, и с ранг палатини, са включвали поделения от легионерски и помощен тип.Treadgold 1995, pp. 44 – 59.
Характерът на лимитаните се променя значително от създаването им в края на 3 – началото на 4 век, и изчезването им през 6 и 7 век. През 4 век лимитаните са професионални войници,Treadgold 1995, p. 161.Strobel 2011, p. 268.Southern & Dixon, 1996, p. 57. и са се сътояли от пехотни и кавалерийски части, както и от речни флотилии,The Notitia Dignitatum. след 5 век според една от версиите те стават и земеделци, които допълнително охраняват границата,, но според друга няма доказателства за това; след 6 век се превръщат в провинциални милиции, на които не се плаща от имперския бюджет.Treadgold 1995, p. 60, че плащанията към тях спират, но те остават професионални войници.Southern & Dixon, 1996, p. 36.
Ролята на лимитаните остава недокрай изяснена.Southern & Dixon, 1996, pp. 29 and 33. Elton и Treadgold предполагат, че освен охрана на граничните фортове, те са изпълнявали и ролите на гранични войски и митническа полиция.Elton 1996, pp. 204 – 206. Те са били в състояние да се справят с малки до средни набези на варвари без помощта на полевите армии – комитати.Southern & Dixon, 1996, p. 65. Според Elton, липсата на исторически сведения за варварски нахлувания с по-малко от 400 души предполага, че с по-малко от толкова са се справяли граничните части без да викат подкрепление от комитатите.Elton (1996) 206 Luttwak вижда ролята на лимитаните като един от ключовите елементи на стратегията за защита в дълбочина от 4 век, като полевите армии – комитати – са другия ключов елемент.Luttwak 1976, pp. 130 – 145.
Създаване и история
виж Късноримска армия В началото на 3 век, по времето на Протектората, Римските войски са се състояли от няколко провинциални армии, командвани от губернаторите на провинции, малка съпровождаща императора част, командвана лично от него, гвардейски части като Преторианската гвардия и градски кохорти.Le Bohec, Yann, The Imperial Roman Army, pp. 19 – 35.Резерварата може да е включвала Legio II Parthica. Въпреки че Септимий Север може и да не го е използвал като резерва (а като боен), следващите императори са. Southern & Dixon 1996, pp. 5 – 9 and 9 – 11. Полевите армии в този период са временни формирования, съставени от мобилизирани ветерани и/или части командировани (отделени) от провинциалните армии.Southern & Dixon 1996, pp. 9 – 11.Strobel 2011, p.p. 269 – 271. Към края на 3 век, поради честите войни, полевите армии са оставали формирани по няколко години, командвани директно от императора, и войници са набирани специално за тях.Southern, Pat, and Dixon, Karen R., 1996, The Late Roman Army, pp. 9 – 14.
Към средата на 4 век въоръжените сили на Рим са разделени на гранични армии, командвани от дука на провинцията, и постоянни полеви армии начело с армейски генерали, подчинени пряко на императора – Magister equitum („Генерал на конницата“) и Magister peditum („Генерал на пехотата“) за големите армии или военен комита за малките.Elton, 1996, pp. 208 – 210.Southern and Dixon, pp. 57 – 60 Граничните армии са патрулирали границите и са отблъсквали малки до средни нападения.Treadgold1995, p. 93.Southern & Dix, 1996, p. 65. Тези гранични армии по-късно приемат името лимитани или рипенси.Southern & Dixon, 1996, pp. 35 – 37. Най-ранното сведение, което имаме, е от 325 г., и в него се прави разлика между комитатенси, рипенси, и али и кохорти, така че някои гранични поделения с по-нисък статут не са били отнасяни към рипенсите, макар че по-късно са били отнасяни към лимитаните. Полевите армии са се включвали при големи нахлувания, при войни срежу узурпатори, и при мащабни кампании в чужбина.Goldsworthy (2000) 171 Полевите армии по-късно биват наречени комитати, а частите им получават ранг комитатенси или палатини.Elton, 1996, p. 94. Първото известно писмени свидетелство за рипенсите е от 325 г., а първото за лимитаните – не по-рано от 363 г.Lee 2007, p. 11. Lee cites the Theodosian Code.Theodosian Code 7.20.4 and 12.1.56
Историците спорят дали император Диоклециан или някой от следващите императори, примерно Константин I, разделят въоръжените сили на полеви и гранични армии.Southern & Dixon 1996, pp. 15 – 20.Lee 2007, pp. 10 – 12. Теодор Момзен, Parker, а от по-скорошните Treadgold и PotterD.S.Potter, The Roman Empire at Bay AD 180 – 395, pp. 451 – 453. Потер силно се съмнява, че създаването на рипенсите може да се припише на Константин и Луциний, затова той го отнася към управлението на Диоклециан. Все пак той признава, че няма безспорни доказателства за това. приписват реорганизацията на Диоклециан.Treadgold 1995, p. 10.Southern & Dixon 1996, p. 15. Nischer, van Berchem, а от по-скорошните Bishop и Coulston са на мнение, че Диоклециан само е увеличил армията, а Константин I и следващите императори са я реформирали.Bishop, M.C., and Coulston, J.C.N., 2006, Roman Military Equipment, From the Punic Wars to the Fall of Rome, p. 199.Southern & Dixon, 1996, pp. 15 & 35. Strobel вижда реформата като кулминация на една тенденция, започнала в началото на 3 век, като Диоклециан (само) усилва полевите и граничните армии.Strobel 2011, p.p. 268 – 269.
Разделянето на Римската империя, падането на Западната империя и формирането на оставащите провинции означава, че лимитаните са имали различно развитие на Изток и Запад, или дори в различните региони на Запад.
На изток, император Юстиниан I (упр. 527 – 565) спира изплащането на заплатите им.In 545. Treadgold 1995, pp. 60 and 97. След това източните лимитани престават да бъдат професионални войници, но продължават да съществуват като провинциални милиции до времето на войните с Персите и Арабското нашествие.Treadgold 1995, pp. 97 – 98.Southern & Dixon, 1996, p. 36
Арабските армии на Палестина, Йордан, Дамаск и Хом може да са наследниците на римските гранични войски в тези провинции.
На Запад, падането на империята води до прекратяване на редовните плащания (на заплати). Heather отбелязва един инцидент в житието на Св. Северин в провинция Норик ок. 460 г., когато бандити залавят и убиват лимитани, носещи заплатата за частта си.Heather, 2005, p. 412.
Организация Лимитаните са съставлявали по-голямата част от Късноримската армия. В частта за Изтока на Нотиция Дигнитатум, от около 395 части, може би около 195 500 души са били в граничните войски, без да броим речните флотилии, 104 000 в полевите армии и 3500 в дворцовата гвардия. В западната част, съдържаща около 420 части, ситуацията не е толкова ясна, поради редактирането на Нотицията през годините – в нея няма информация за някои гранични провинции, но все още има информация за Британските провинции, които по това време вече са отпаднали от империята.
Размерът на армията, а от там и на лимитаните, остава предмет на спорове.Lee 2007, pp. 74 – 79. A.H.M. Jones и Treadgold защитават тезата, че късноримската армия е била значително по-голяма от армията на Принципата, като според Treadgold размера и е достигал 645 000 войника. Karl Strobel оспорва това, като според него размера на късноримската армия е бил около 435 000 войника по времето на Диоклециан, и около 450 000 по времето на Константин I.
Лимитаните обикновено са били командвани от граничните дукове на провинцията. Имало е и някои изключения, когато лимитаните са били командвани от гранични комити, или когато един дук е командвал граничните войски на две или повече провинции.Southern & Dixon, 1996, pp.58 – 60.
Частите на лимитаните са включвали пехотни легиони, често разделени между два лагера, а понякога и между повече, пехотни части тип numeri, milites и кохорти, а също така и кавалерийски части тип vexillationes, equites, cunei и али. Размерът на легионите е спорен. Jones предполага, че те са имали поне 3000 войника, защото в състава им често са споменавани 10 кохорти, и понеже те понякога са били разделяни между няколко бази (лагера). Treadgold предполага, че те вероятно са имали около 1000 войника, а по-малките типове части са били от 500 души всяка.Treadgold 1995, pp. 44 – 49. Различните наименования на частите – numeri, milites и кохорти за пехотата, или vexillationes, equites, cunei и али за кавалерията, вероятно не са признак за различна структура или роля на съответните части,Treadgold 1995, pp. 87 – 98. макар че според Pat Southern и Karen Dixon, различните имена може да са признак за различен статут.
През 4 век в граничните войски е имало лека и тежка пехотаВ Нотиция Дигнитатум не са споменати пехотни части тип sagittarii за лимитаните, така че това за тежката пехота трябва да се приема с резерва., лека и тежка кавалерия,В Нотиция Дигнитатум са споменати няколко кавалерийски части тип sagittarii, и една от тип catafractarii – под командването на дука на Скития. а също и речни флотилии. Според оценките на Treadgold пехотата е представлявала 50,1% от граничните войски, а кавалерията – 49,9%, без да броим речните флотилии.
Псевдокомитатенси Връзката между лимитаните от граничните войски и псевдокомитатенсите – частите на полевите армии с най-нисък ранг, остава неясна. Теодор Момзен предполага, че псевдокомитатенсите са поделения от лимитаните, командировани в полевата армия и по-късно включени в състава и,Nischer, pp. 30 – 31. и повечето автори след него приемат тази теория.Например А.H.M. Jones, Hugh Elton, Pat Southern, и Karen Dixon.Elton, pp. 95 and 212.Southern and Dixon, pp. 19 and 37. E.C. Nischer предлага алтернативна теория, според която псевдокомитатенсите са били местни гарнизони (във вътрешността, или в крепости с особен статут), независими от граничните войски, и затова са били подчинени на същото командването като частите на полевите армии.Nischer, pp. 30 – 41.
Въоръжение M.C. Bishop и J.C.N. Coulston, в големия си труд за Римското въоръжение, не правят разлика между това на лимитаните от това на комитатенсите и палатините.
В късноримската империя има централизирано производство на въоръжение във военни фабрики (fabricae), създадени от Диоклециан, в които се произвеждат оръжие и доспехи за цялата армия.Bishop & Coulston 2006, pp. 233 – 240.Michel Feugère, 2002, Weapons of the Romans, pp. 185 – 193. Той отнася това към времето на Диоклециан, според цитираната от Йоан Малала творба на Lactantius.Southern & Dixon, 1996, pp. 89 – 91.Elton, 1996, pp. 116 – 117.
Военни укрепления Лимитаните са били гарнизони на фортове по границата на Римската империя. Hugh Elton разделя фортовете на четири категории: „гарнизонни фортове, изнесени фортове, стражеви кули и укрепени места.“Elton 1996, p. 158. Тези укрепления са образували отбранителна линия покрай граничните реки, като Рейн, Дунав и част от Ефрат (за кратко), покрай защитните валове (стени), например Адриановия вал, или покрай важни военни пътища, като Strata Diocletiana.
Гарнизонните фортове са тези до градовете на границата, или други фортове, в които има самостоятелни части лимитани.
Изнесените фортове са по-малки (за да съберат цяла част), и в тях се командироват поделения от най-близкия гарнизонен форт.
Стражевите кули или по-малките укрепления са носели името бург (), a войниците в тях – бургари ().