Алтщат-Лехл е 1-ви район на град Мюнхен, провинция Бавария, Германия, който включва историческите квартали Алтщат и Лехл (на баварски диалект: Oidstod и Lechl)

Местоположение Районът обхваща историческия квартал Aлтщат (Староград, както е определено и наименованието Altstadtring) и зелената зона, която е прикрепена към жилищната част на североизток. Той обхваща също Изар и английските градини на изток и има оста на Prinzregentenstraße за граница на север.

Алтщат Мюнхен претърпява първото си градско разширение при управлението на Лудвиг Баварски между 1285 и 1347, когато в Стария град се оформят четири квартала: Кройцфиртел (, Квартал на Кръста) в северозападната част с граници Кауфингерщрасе/Нойхаузер на юг и на Вайнштрасе/Театинерщрасе на изток. Кварталът е църковно-духовен център, който за първи път се споменава в исторически документ от 29 декември 1458. Кройцфиртел е кръстен в чест на Kreuzgasse: улица, която днес приблизително отговаря на Promenadenplatz и Pacellistraße. Произходът на името е ясно, а друго име, използвано през годините е Eremitenviertel. Грагенауер Фиртел в североизточната част на Алтщат с граници Тал на юг и Динерщрасе на Запад. Предпочитано жилищно място за дребната аристокрация, може би поради близостта до Старото Копито. Този квартал на града е за първи път споменават също на 29 декември 1458, като названието му произлиза от местната дума за Гарван или Врана. Алтернативно название е Вилбрехтсфиртел по името на някогашен първенец, живял в квартала. Данни от данъчни регистри сочат, че до XVI век месторайонът се счита за район извън градската стена и съвременната Prinzregentenstrasse. Aнгерфиртел в югоизточната част, с граници Tал на север и Зендлингерщрасе на запад. Търговците на Мюнхен предимно са живели тук, като първото споменаване в документация е от 15 септември 1508. Името на квартала означава „общинска поляна“, която е в областта на съвременния Санкт Якобс плац при Мюнхенския градски музей и Новия еврейски център. Друго име за това пространство е Rindermarktviertel. Хакенфиртел в югозападната част с граници Кауфингерщрасе на север и Зендлингерщрасе на юг. Търговците също са предимно живели тук. Името за първи път е регистрирано на 29 декември 1458. Името следва да се превърне ода като „затворена територия“, тъй като районът е бил включен в градските стени. Алтернативно име за Hackenviertel е Kramerviertel.

Лехел Лехл се смята популярно за „най-старият квартал на Мюнхен“, но всъщност той е официално включен в състава на града едва през 1724.

Кварталът е бил бедняшки в по-стари времена, но се е превърнал в много скъп жилищен район днес с неокласически многофамилни жилищни сгради с апартаменти в началото на ХХ век и луксозни жилища през 1980-те години. Лехл днес е район на изкуствата. Той се намира в близост до зоните на изкуството като Държавният музей за етнология в Мюнхен – вторият по големина в Германия, Баварският Национален музей, Държавната археологическа колекция на Prinzregentenstrasse, която е сред най-големите европейски художествени и културно-исторически музеи. Близката Schackgalerie е важна галерия с германски картини от XIX век.

Има много теории за произхода на името на района. По-широко представената показва връзката с име „Лое“, на среднонемски, горногермански и през баварските диалекти – lohe, горичка. Много други места в съседство показват топонимични останки, напомнящи за тези гори, например Aугингер Лое, Ангерлое, Лохоф или Кеферлох. Това е в съответствие с факта, че старите жители на област свикнали да ги произнася район, като Lächl, с дълъг вокал. Само в последно време, в неуспешен опит да се адаптират старите Баварски диалектни думи в немския стандарт по поръчка на длъжностни лица на града и решение на местния обществен транспорт, много неместни жители приспособяват произношението с насочване към Лехел както е написано.

Според друга по-малко вероятна теория на унгареца György Dalos, развита в книгата му „Маджарски миниатюри“ Лехл получава името си в чест на маджарския пълководец Лехел, екзекутиран през 955 г. в Регенсбург.

Къщата в задния двор на Виденмайерщрасе в Лехл, по-късно разрушена и заменена с офис сгради на застрахователен фонд, е служила като фон за дърводелската работилница в детския филм „Майстор Едер и неговия Пумукъл“.

Население (към 31 декември на жителите с основно място на пребиваване) Година Жители от тях са чужденци Площ (дка.) Жители/дка. Източник 2000 18 374 4219 (23,0%) 316.36 58 Федералното Статистическо Управление Taschenbuch Мюнхен 2001. pdf-Download 2001 18 462 4227 (22,9%) 316.36 58 Федералното Статистическо Управление Taschenbuch Мюнхен 2002. 2002 18 193 4079 (22,4%) 316.36 58 Федералното Статистическо Управление Taschenbuch Мюнхен 2003. 2003 18 159 4178 (23,0%) 316.35 57 Федералното Статистическо Управление Taschenbuch Мюнхен 2004. 2004 18 210 4108 (22,6%) 316.39 58 Федералното Статистическо Управление Taschenbuch На Града München, 2005. 2005 18 631 4261 (22,9%) 315.87 59 Федералното Статистическо Управление Taschenbuch На Града München, 2006. През 2004 г. на площ 316,39 ха живеят 58 жители на хектарДжобен статистически справочник Мюнхен

Галерия

Литература Helmuth Stahleder: Von Allach bis Zamilapark. Names and historical basic information of the history of Munich and its incorporated suburbs. Stadtarchiv München, ed. München: Buchendorfer Verlag 2001. ISBN 3-934036-46-5  Horst Feiler: Das Lehel: Die älteste Münchner Vorstadt in Geschichte und Gegenwart, MünchenVerlag 2006, ISBN 3-937090-13-4

Източници

Външни препратки Altstadt Мюнхен Алтщат в Мюнхен в баварската държавна служба за запазване на исторически паметници. (Немски) Разхождайки се по Лехел (снимка) (немски) Алтщат-Лехел (немски)

Категория:Квартали в Мюнхен