Влакътibl.bas.bg, или остарялата дума тренibl.bas.bg, е подреден и скачен състав от вагони с един или повече локомотиви в работно състояние, снабден със сигнали и влакови документи. Локомотиви, мотрисни влакове, мотриси, моторни дрезини и други моторни возила, несваляеми от пътя, отправени на междугарие, се смятат за влакове.
Обикновено влаковете са теглени или тласкани от локомотиви, но могат да бъдат и самозадвижващи се като мотрисите, докато пътниците и товара се превозват във вагони. Най-често влаковете се движат по стоманени релси със стоманени колела, като ниското триене между тях ги прави по-ефективни от други начини за транспорт.
За правилното му функциониране влакът трябва да е снабден с документация, сигнали – звукови и светлинни, спирачки и обслужващ персонал. Човекът зад командния пулт на локомотива се нарича машинист, а проверяващият билетите (в пътнически влак) – кондуктор или контрольор.
Етимология
Думата влак произлиза от глагола „влача, влека“ и най-напред се използва при речния транспорт. Дълго преди изобретяването на железницата, влак се нарича конвой на кораби, които си помагат взаимно, за да споделят екипажите и вятърната енергия. Най-голямата лодка, с най-високото платно, начело на редицата, служи като локомотив.
Влак се наричат и дългите салове, образувани от дънери или трупи, вързани заедно, за да са достатъчно здрави и да могат да се пренесат по реката от горите и планините до градовете чрез флотация. Когато железницата е измислена, по естествен начин думата е приета, също така с редица други заемки от морския и речния речник. Например първите гари са били наричани пристанища.
Думата трен произлиза от френската дума train.
Локомотиви
Локомотивите биват: Парни локомотиви – през 19 век първите локомотиви са задвижвани от пара, обикновено генерирани от изгарянето на въглища. Тъй като те включват една или повече парни машини, понякога се наричат „парни машини“. Парният локомотив остава най-често срещаният тип на локомотива, през и след Втората световна война.
Дизелови локомотиви – те се подразделят на маневрени, магистрални и комбинирани. Маневрените и комбинираните локомотиви по принцип имат малка вписана мощност и се използват предимно за извършване на маневри и отвозване на леки пътнически влакове. Магистралните локомотиви се използват за отвозване на тежки товарни влакове и пътнически състави на големи разстояния. Също така дизеловите локомотиви се използват и при неелектрифицирани участъци.
Електрическите локомотиви (електровози) също се подразделят на магистрални и маневрени. Използват сравнително по-евтината електрическа енергия за отвозване на тежки товарни влакове, както и всички експресни, бързи и пътнически влакове в електрифицирани участъци.
Пътническите и товарни влакове спират на гари, където слизат и се качват пътници или се товарят и разтоварват различни товари.
История Предците на релсовите пътища
Първите доказателства за съществуването на предшествениците на железниците датират от 6 век пр.н.е. в Гърция. Те са дълги от 6 до 8,5 km и са превозвали лодки по Коринтския провлак.Verdelis, Nikolaos: „Le diolkos de L'Isthme“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 81 (1957), pp. 526 – 529 (526)Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155 (152)Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 75 – 76 (75)Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261 (256)Lewis, M. J. T., „Railways in the Greek and Roman world“ , in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (11) Превозни средства на колела да били теглени от хора или животни в „релси“, направени от варовик, които предотвратяват вагоните да се отклоняват от предначертания маршрут. Този път в Гърция е използван в продължение на 650 години, поне до първи век. Първите вагони по релсови пътища, теглени от коне, изглежда също се появяват най-напред в Гърция. Такива са намерени и в Малта и Римската империя. Трасетата са от камък.
Релсови пътища започват да се появяват отново в Европа след тъмните векове на Средновековието. Най-ранният известен запис на такъв път в Европа се намира на стъклопис на прозореца на църква във Фрайбург. Той датира от около 1350 година.
През 1515 г., кардинал Матхаус Ланг описва релсов път в Австрия. Релсите са дървени, използвано е въже, теглено от човек или животно. Този релсов път все още съществува и може би е най-старият действащ такъв.
Най-ранни форми на железопътен транспорт
Счита се, че първите трамвайни линии са разработени в Германия около 1550 година, за да улеснят транспорта към и от мините, и представляват примитивни дървени релси. Това е описано през 1556 г. от Георг Агрикола.Georgius Agricola (trans Hoover), De re metallica (1913)Warren Allison, Samuel Murphy, and Richard Smith, 'An Early Railway in the German Mines of Caldbeck' in G. Boyes (ed.), Early Railways 4: Papers from the 4th International Early Railways Conference 2008 (Six Martlets, Sudbury, 2010), 52 – 69 Тези използвани каруци с колела, движещи се по дървени дъски, имат вертикален пин в отверстието между дъските, за да ги насочва по правилния път.The miners called the wagons Hund – „dog“ – from the noise they made on the tracks. Такава система е използвана от германските миньори през 1560-те.
Счита се, че първата истинска железница се е появила малко преди 1605 година и е пренасяла въглища до пристанището, където са товарени на шлепове.Peter King, ‘The First Shropshire Railways’ in G. Boyes (ed.), Early Railways 4: Papers from the 4th International Early Railways Conference 2008 (Six Martlets, Sudbury, 2010), 70 – 84. До 18 век съществуват такива железопътни и трамвайни линии в редица области. Този вид транспорт се разпространява много бързо. Функцията му в повечето случаи е да улесни транспортирането на въглищата до брега на реката, откъдето могат да бъдат изпратени на други места. По нанадолнищата вагоните се управляват само от машинист, което дава възможност на конете да починат.
Железопътните линии са много подходящи за придвижване на твърди, насипни товари като въглища и други полезни изкопаеми. Това е стимул да се съсредоточи голяма доза изобретателност за изработване на конфигурации и форми на колела и релси. В края на 1760 г., започват да се слагат чугунени отливки върху горната повърхност на дървените релси. Колелото с фланец доказва своето превъзходство поради ефективност при завои и съставният желязо-дърво железен път е заменен от изцяло метални релси около 1790 година, със значително превъзхождаща трайност и безопасност.
Парният локомотив
Първата парна машина с търговски успех се появява около 1712 г., изработена е от Томас Нюкомен. Тя е доста неефективна и се ползва най-често за изпомпване на вода. Принципът ѝ на работа е създаване на частичен вакуум (понижено налягане) чрез кондензиране на парата в специален цилиндър.
Окончателни усъвършенствания в парната машина са направени през 1769 г. от Джеймс Уат, който добавя кондензатор и пропускане на парата в цилиндъра последователно от двете страни на буталото. Тези подобрения се оказват важни и се появяват точно навреме, за да може парната машина да стане двигател на промишлената революция. Първият работещ модел на железопътен парен локомотив е проектиран и конструиран от Джон Фич в Съединените щати през 1794 г. Първият парен локомотив в Обединеното кралство е построен през 1804 г. от Ричард Тревитик, английски инженер. Локомотивът е наречен „Invicta“ или „Pen-Y-Darren Locomotive“ (тъй като началната точка на първото му пътуване била Пенъдарен). Първото му официално пътуване е на 21 февруари 1804 по железницата „Мърдър Тидфил“ между Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се представя много по-добре от очакваното. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните има още 70 души, което прави обща маса ≈ 24,5 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Но изобретателят смятал, че представянето можело и да бъде по-добро, ако по железницата не били израснали дървета, за отсичането на които машината трябвало да спира.
Парните локомотиви получават първична енергия най-вече от изгарянето на превозваното от тях гориво (използван често торф или дърво, след което въглища, както и прахообразни въглища или мазут. Те са по-нататъшното развитие на парните превозни средства заради горивата в товарните помещения (въглищни кутии). Парният локомотив дълго време е господстващ дизайн на локомотив. В локомотивния парк на БДЖ се поддържат 4 броя парни локомотива от различни серии за атракционни туристически пътувания, заснемане на игрални филми и други. Те са по-нататъшното развитие на парните превозни средства.
Дизеловите влакове Първите примитивни влакове са построени в Германия около 1550 година. Те се движат по дървени релси и вагоните са теглени от коне. По този начин придвижването става по-бързо отколкото по черните прашни пътища. През 1776 година дървените релси и колела са заменени с железни. Постепенно влаковете завладяват цяла Европа, особено след изобретяването на парния двигател. Англичанинът Джордж Стивънсън е считан за бащата на първия локомотив с парен двигател, наречен Локомоушън и построен през 1814 година.
Бащата на американските железопътни пътища и влакове е полковник Джон Стивънс. В началото основната им употреба е в мините. Първите пътнически влакове в Америка започват да се движат около 1830.
През 60-те и 70-те години на ХХ век технологиите се усъвършенстват значително, железните релси са заменени със стоманени и усилията са насочени към увеличаване на скоростта. Съвременните локомотиви са предимно дизелови или електрически. Едни от най-бързите съвременни влакове са Маглев (съкратено от магнитна левитация). Те могат да развият скорост до 600 км/ч (ако са в изолиран път над 3000 км/ч).
Видове влакове Според режима на пътуване редовни извънредни (правителствен, противопожарен, възстановителен, военен, работен) атракционен
Според обекта на превоз Пътнически влакове
Пътнически влак е влак предназначен да превозва пътници от едно място на друго. Съдържа поне един локомотив и един вагон. Тези влакове пътуват между железопътните гари, където е единственото място, разрешено на пътниците да слизат или се качват. Те имат определен график, по който се движат, и обикновено имат предимство пред товарните влакове. Кондукторът е този, който следи за реда, помага на пътниците и проверява билетите. Пътническите влакове, които пътуват на дълги разстояния, са снабдени и със спални вагони. С течение на годините са направени редица подобрения и нововъведения, които осигуряват бързото и безопасно превозване на пътниците. В България има четири категории пътнически влакове: Пътнически влак – спират на всяка една гара по направлението, Бърз влак – спират в по-големите градове, Ускорен бърз влак – спират само на няколко гари по направлението и Международен бърз влак – правят връзка между ГКПП и Централна гара София.
Монорелс
Монорелс е вид влак, движещ се по железопътна транспортна система, базирана на единична греда или релса. Влакове от такъв вид са често срещано средство за транспорт в градски агломерации като Москва, Пекин, Токио и др. Монорелсовият влак има сходство с Вуперталската окачена железница, за пръв път пусната в експлоатация на 1 март 1901 г.
За разлика от трамваите и т.нар. „леко метро“, модерният монорелсов влак не се движи в близост до пешеходци и други участници в движението. В контраст на други направлявани системи, като например направлявания автобус, опора на монорелсовия влак оказва само и единствено гредата, върху която се движи, а посоката, в която се движи, също се ръководи от нея. Пантографи не намират приложение при тези влакове.
Товарни влакове