Петко Николов

Петко Николов Колев е български политик от БКП, партизанин и офицер (генерал-майор) от БНАФ. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември] 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 5.

Биография Роден е 11 ноември 1919 г. в Твърдица, Новозагорско. През 1933 г. завършва трети клас и поради липса на средства става обущарски работник в Сливен едва на 15 години. От 1937 г. е член на РМС. Чирак в обущарска работилница в родния си град. Работи като обущар от 1935 до 1939 г. в Сливен. Тогава се завръща в Твърдица и създава ремсово дружество и Младежка кооперативна група, на която е секретар. От 1939 до 1940 г. е касиер-деловодител в трудово-горска производителна кооперация „Бук“ в родния си град. Изкарва наборната си служба в трета интендантска дружина. През 1941 година става член на БКП. От октомври до ноември 1941 г. е касиер-деловодител в сливенското село Бяла Паланка. През октомври 1941 г. участва в превеждането на Цвятко Радойнов и Аврам Стоянов от Сливен в Казанлък.

Николов е първият партизанин в Новозагорския край. От 14 ноември 1941 г. е заместник-командир на дружина „Георги Георгиев“. От 1942 г. е партизанин от отряд „Хаджи Димитър“, заместник-командир на партизански отряд „Петко Енев“Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 433 и партизанин от партизанска бригада „Георги Димитров“.

След 9 септември 1944 г. е взводен командир в гвардейска рота на тридесети пехотен шейновски полк (от 8 ноември 1944) и помощник-командир на осми дивизионен артилерийски полк (от 6 януари до 2 юни 1945)Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 270. Уволнен е на 30 януари 1946 г. от военния министър Дамян Велчев поради това, че няма средно образование. Според други източници в периода 3 юни 1945 – 1 юли 1948 г. е командир на артилерийско отделение в 8-и дивизионен артилерийски полкДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 296. След това започва работа като инструктор във Военния отдел на ЦК на БКП. През пролетта на 1947 г. отново влиза в българската армия. Между 2 юли 1948 и 1 април 1949 г. е временно изпълняващ длъжността командир на 8-и дивизионен артилерийски полк, като през това време учи във Висшата офицерска артилерийска школа в Санкт Петербург. На 2 април 1949 г. е назначен за постоянно за командир на полка до 24 април 1950 г.

Завършва двумесечен курс за политически офицери в Народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. На 7 юли 1947 г. с председателска заповед 054 е повишен в звание майор. Между 25 април 1950 и 19 април 1951 г. е началник на артилерията на двадесет и четвърта мотострелкова дивизия в БургасЯнакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 186. По-късно е началник на артилерията на осма мотострелкова дивизия в Долни Чифлик (20 април 1951 – 1 ноември 1953).

От 2 ноември 1953 до 21 юли 1954 г. е началник на отдел в командването на артилерията в Министерство на народната отбрана (МНО). На 22 юли 1954 г. се записва да учи във Военна академия „Георги Раковски“ в София. Завършва я на 11 октомври 1957 г. Между 12 октомври 1957 и 5 август 1958 г. е заместник-началник на Народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен. От 6 август 1958 до 4 октомври 1961 г. е началник на артилерията на първи отделен стрелкови корпус. След това от 5 октомври 1961 до 14 септември 1972 г. е на разпореждане на ЦК на БКП, като в част от това време между 1964 и 1972 г. е инструктор в отдел „Военен“ на ЦК на БКП. През 1963 г. заминава за СССР, където изучава ракетна техника. От 30 август 1969 г. е генерал-майор. Между 15 септември 1972 и 6 март 1975 г. е военен аташе в Чехословакия. Завръща се поради инфаркт. От 7 март 1975 до 6 октомври 1977 г. е на разпореждане на Министерството на народната отбрана по щат А-144. Между 7 октомври 1977 и 31 март 1978 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 към ЦК на БКП. Излиза в запаса на 1 април 1978 г. След това е заместник-председател на Градския комитет на офицерите от запаса, а по-късно и председател (1978 – 1989).

Умира на 15 октомври 2010 г. в София.

Образование Военно училище в София – 2-месечен курс за политически офицери Висша офицерска артилерийска школа, СССР – 2 юли 1948 – 1 април 1949 г. Военна академия „Георги Раковски“ – 22 юли 1954 г. – 11 октомври 1957 г.

Военни звания майор (7 юли 1947) подполковник (30 април 1949) полковник (14 април 1952) генерал-майор – 30 август 1969Указ №871/28.08.1969, МЗ-УК №380/30.08.1969

Спомени Под връх Чумерна. Спомени, София, 1983 По стъпките на първа българска армия 1944 – 1945 г., неиздадена

Награди орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. „Червено знаме“ „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове (1957, 1959) „Народна република България“ – III ст. „Народна република България“ – II ст. Медал „30 години социалистическа революция“ Съветски орден „Червена звезда“

Източници

Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Партизани от Партизанска бригада Георги Димитров Категория:Партизани от Партизански отряд Хаджи Димитър Категория:Български военни аташета в Чехословакия Категория:Български политически офицери Категория:Членове на БКП Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Родени в Твърдица Категория:Починали в София