Кръстьо Петров Мѝрски е български драматичен режисьор и педагог, професор във Висшия институт за театрално изкуство.
Биография Роден е на 29 януари 1920 година в София. Внук е на политика от Котел Кръстьо Мирски. По майчина линия е от Кукуш – майка му Цветана Станишева е внучка на Арап Нако Станишев. От 1938 до 1943 година Мирски учи в драматичния отдел на Висшата школа за музика и драматично изкуство в Париж, както и режисура и актьорско майсторство в Академията за музика и театрално изкуство във Виена. Посещава лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен и курсове за актьори при Луи Жуве в Париж. През 1943 г. завършва с докторска дисертация театрознание в университета в Кьолн. Дебютира с постановката „Майстори“ от Рачо Стоянов в Народния театър в София. През 1943 – 1944 г. е асистент-режисьор, а от 1945 до 1978 г. е режисьор в Народния театър за младежта в София. През 1957 – 1960 г. е негов директор. От 1967 до 1970 г. е заместник-председател на Съюза на артистите в България.
Женен (и впоследствие разведен) за Жана Петрова Стоянович – Мирска, актриса. Нямат деца.
Умира на 4 август 1978 г. в София.
Педагогическа дейност Преподава актьорско майсторство и режисура в Държавното висше театрално училище от 1943 г. От 1948 г. е професор. През 1956 – 1957 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.
Памет На Кръстьо Мирски е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София ().
Постановки Кръстьо Мирски е автор на множество постановки, по-значимите от тях са: „Тартюф“ от Молиер „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир „Нора“ от Хенрик Ибсен „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов „Свекърва“ от Антон Страшимиров „Ревизор“ от Николай Гогол „Снаха“ по Георги Караславов „Гераците“ по Елин Пелин „Под игото“ от Иван Вазов „Любов“ от Орлин Василев „Деветата вълна“ от Никола Вапцаров
Източници
Категория:Български театрални режисьори Категория:Български педагози Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:По произход от Кукуш