Георги Николов Димитров с псевдоним Гошкин е български публицист, писател и политик от Българска комунистическа партия.
Биография Роден е на 21 септември 1912 г.Годишнини – септември 2012 във Видин. Завършва гимназия в Шумен. От 1931 до 1932 г. учи славянска филология в Софийския университет.
От 1932 г. е член на БКП. Между 1931 и 1933 г. е член на Областния комитет на РМС и БКП в Шумен. През 1933 г. в Шумен е разкрита военна конспирация и Георги Димитров първоначално е осъден на смърт. Поради непълнолетието му присъдата е заменена с 15 г. строг тъмничен затвор. През 1936 г. е осъден за втори път, този път на 3 години затвор. През 1937 г. успява да избяга от сливенския затвор и живее нелегално. Междувременно публикува във в. „Заря“ под псевдонима Георги Енчев, в нелегалните издания „Колективен глас“, „Млад затворник“, „Пламък и жупел“. През 1943 г. е арестуван отново и лежи в затвора до 1944 г. В периода 1944 – 1947 г. е главен редактор на в. „Народно дело“, Варна. Член е на Областния комитет на БКП във Варна. Между 1947 и 1952 г. е подпредседател на Съюза на българските журналисти. Пак в същия период преподава диалектически материализъм във ВИИИ „Н. Павлович“. От 1948 г. е член на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г а от 1960 до 1962 г. е негов секретар.
Между 1964 и 1966 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“. От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Бил е председател на Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина (1966 – 1974). Починал на 3 януари 2007 в София.
Писателят Георги Марков пише за него: „Гошкин беше човекът, чийто догматизъм бе станал нарицателен. Въпреки дръзкото му държане по време на култа, неговите убеждения и особено тяхната форма правеше от него идеалния култаджия. Той свеждаше всичко до някакви ясни само на него философски формулировки и, изглежда, нямаше нищо на света, което да може да го учуди....Но като главен редактор Гошкин имаше едно голямо предимство – той никога не се криеше зад висшестоящи органи, никога не флиртуваше, не размазваше, а беше откровен дори при най-неприятни положения. Същевременно беше суетен и обичаше жестовете.“Марков, Г. Задочни репортажи от България, 1990
Носител на званията „заслужил деятел на културата“ (1963), народен деятел на изкуството (1974), герой на социалистическия труд (указ № 2494 от 20 септември 1982), 2 ордена „Георги Димитров“ и други. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 173
Книги Единство и дискусии, изд. „Български писател“, 1958 Проблеми на художествената специфика, изд. „Български писател“, 1961 Въпроси на философията, естетиката, критиката, изд. „Български писател“, 1962 Логика е необходима, изд. „Наука и изкуство“, 1973 Мирът не идва даром, изд. на ОФ, 1978
Източници
Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Български писатели Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на звание „Народен“ (България) Категория:Родени във Видин Категория:Починали в София