Колубарската битка или Сувоборска битка е най-значимата битка между армиите на Кралство Сърбия и Австро-Унгария през Първата световна война.

Водена е през ноември и декември 1914 година на фронт от над 200 km. Приключва с успешна контраофанзива на сръбската Първа армия под командването на генерал Живоин Мишич, срещу по-многобройни и по-добре оборудвани сили на австро-унгарската армия в момент, когато целият свят очаква капитулацията на Кралство Сърбия. Битката е от окопен тип. След победата на сръбската армия в Колубарската битка на сръбския фронт до началото на есента на 1915 г. се установява затишие. В края на битката се появяват спорадични епидемии от тиф, които ще се разпространят в началото на 1915 г.

Колубарската битка е най-голямото сражение през Първата световна война на Балканите, завършила е с освобождаването на Белград и изгонването на австро-унгарските войски от Сърбия.

Неочакваната победа на сърбите кара германския император Вилхелм II лично да поздрави с успеха своя противник – началника на Генералния щаб на Сърбия Радомир Путник.

Предистория На 28 юни 1914 година, босненският студент от сръбски произход Гаврило Принцип убива ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево. Убийството води до юлската криза, при която Австро-Унгария предявява ултиматум на Сърбия, обвинявайки я, че тя е планирала атентата.Jordan, David (2008). The Balkans, Italy & Africa 1914 – 1918: From Sarajevo to the Piave and Lake Tanganyika. London: Amber Books. ISBN 978-1-906626-14-3. Ултиматумът е крайно неприемлив за Сърбия и предложенията са отхвърлени.Pavlowitch, Stevan K. (2002). Serbia: The History of an Idea. New York: New York University Press. ISBN 978-0-8147-6708-5. Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 28 юли и още в същия ден сърбите разрушават всички мостове на реките Дунав и Сава, за да възпрепятстват бъдещата инвазия.Strachan, Hew (2001). The First World War: To Arms. 1. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-820877-8. На следващия ден Белград е обстрелян от Австро-Унгарски войски, с което се дава началото на Първата световна война. Боевете в Източна Европа започват с първата Австро-Унгарска офанзива в Сърбия в началото на август 1914 под командването на Оскар Потиорек. Броят войници участващи в офанзивата от австро-унгарска страна е далеч по-малък от първоначално обявените 308 000. Голяма част от австро-унгарската Втора Армия е дислоцирана на руския фронт, което намалява големината на войските участвали в началните фази на офанзивата в Сърбия до около 200 000. От друга страна, Сърбия би могла да събере около 450 000 войници при пълна мобилизация. Основните сили противостоящи на Австро-Унгария са сръбските първа, втора и трета армии, както и ужичката дивизия, с общо около 180 000 войници. Сръбските армии са командвани от Радомир Путник, водил войските и в Балканските войни. Балканските войни са приключили скоро и Сърбия все още се възстановява. Около 36 000 сръбски войници са убити, а 55 000 сериозно ранени. Попълненията от превзетите територии са малко, а освен австро-унгарската офанзива, Сърбия се готви и за евентуално нападение от страна на България. Сърбите изпитват сериозен недостиг на муниции. Много войници са екипирани само с шинел и традиционната сръбска шапка шайкача. Пушките също са с критично нисък брой. При пълна мобилизация около 50 000 войници не биха имали никаква екипировка. Австро-унгарците притежават голям брой модерни пушки и два пъти повече картечници и оръдия. Техните запаси на боеприпаси са по-големи, а превъзхождат Сърбия и в качеството на транспортната и индустриална инфраструктура. Предимство за сърбите е опитът на мнозина от войниците, придобит по време на Балканските войни. Сърбите са много по-силно мотивирани, което до голяма степен компенсира по-слабото въоръжение.Glenny, Misha (2012). The Balkans: 1804 – 2012. London: Granta Books. ISBN 978-1-77089-273-6.

Сърбите отблъскват австро-унгарската инвазия през август, в Церската битка. Тя представлява първата победа на съюзниците над Централните сили в Първата световна война.Mitrović, Andrej (2007). Serbia's Great War, 1914 – 1918. West Lafayette, Indiana: Purdue University Press. ISBN 978-1-55753-477-4. Потиорек е унизен и решен да поднови нападението срещу Сърбия. Той получава разрешение през септември да започне нова офанзива в Сърбия, при условие, че не поема рискове, „които биха довели до ново фиаско“. Под натиск от Русия, Сърбия започва офанзива в Босна през септември, но е отблъсната месец по-късно в Дринската битка. Главнокомандващият на Първа армия, Петар Бойович, е ранен и заместен от Живоин Мишич.

Прелюдия Австро-унгарския план Австро-унгарското командване смята, че непобедена Сърбия представлява препятствие за връзките с Османската империя и пречи за завършването на железопътната линия Берлин-Багдад. Освен това, неспособността на Австро-Унгария да победи Сърбия обезкуражава неутрални страни като България, Румъния и Гърция да се включат във войната на страната на Централните сили.Wawro, Geoffrey (2014). A Mad Catastrophe: The Outbreak of World War I and the Collapse of the Habsburg Empire. New York: Basic Books. ISBN 978-0-465-02835-1. Въпреки това, командването на Австро-Унгарската армия като цяло е против трета офанзива в Сърбия. Това се променя през септември 1914, когато Австро-Унгарски войски откриват карта озаглавена „Новото разделение на Европа“ в изоставена книжарница в Земун. Първоначално отпечатана в руски вестник, картата е сериозно разпространена в Сърбия и показва границите на Европа след евентуален успех за съюзниците. Германия би била разделена на северна и южна конфедерации, а Австро-Унгария би изчезнала, като Русия, Румъния, чехите и унгарците получат източните провинции, а южните биха влезли в границите на Сърбия и Италия. Засегнат от това, в началото на октомври, Франц Йосиф лично одобрява трета офанзива в Сърбия.

Отбила сръбската офанзива в Босна, австро-унгарската армия се прегрупира и позиционира за последна атака преди идването на зимата. Потиорек отново е начело на австро-унгарските сили и по-точно на Шеста армия. Пета армия е командвана от Либориус Ритер фон Франк.Cove, Dennis; Westwell, Ian (2002). History of World War I. New York: Marshall Cavendish. ISBN 978-0-7614-7231-5. Като цяло, австро-унгарската армия разполага с 450 000 войници. Сръбската армия има 400 000 войници на разположение и е готова да посрещне офанзивата. В средата на октомври Австро-Унгария започва поредната си инвазия в северозападна Сърбия, а Потиорек изглежда убеден в успеха. „Войници от Пета и Шеста армии, целта на тази война е почти постигната – пълното разрушаване на вражеските сили. Тримесечната кампания почти приключи. Остава ни само да пробием последната защита на врага преди началото на зимата“, Потиорек казва в обръщение към войниците от двете армии. В телеграма от 27 октомври 1914, Степанович обяснява, че Втора армия няма достатъчно снаряди, за да отблъсне австро-унгарците и подава рапорт за напускане на поста си. Путник отхвърля молбата и нарежда всички армии да противостоят на австро-унгарците възможно най-дълго преди да се изтеглят. Тази стратегия върши работа на Путник през лятото, но силните дъждове през септември и началото на октомври превръщат пътищата в „кални тресавища“, което прави движението на войски, оръдия и коли изключително трудно. Потиорек осъзнава, че сръбската армия е в трудна ситуация. Той е убеден, че трета инвазия би му донесла крайната победа. Във Виена и Сараево, австро-унгарската власт започва да планира окупацията и разделянето на Сърбия. Според техния план, Сърбия ще бъде плячкосана и територията ѝ ще бъде използвана, за да бъдат примамени останалите балкански държави да се присъединят към Централните сили. Румъния ще вземе Тимошко, а България ще получи Македония и югоизточна Сърбия. Австро-Унгария смята да анексира териториите западно от река Морава, както и градовете Шкодра и Драч в северна Албания. Сърбите живеещи западно от река Морава или, както австро-унгарската администрация се изразява, „компактните маси със сръбски елемент“, ще бъдат прогонени и заместени с австрийски заселници (colonisten), които да „променят психологията на региона, правейки Сърбия да изглежда по-хабсбургска и по-малко сръбска“. Лудвиг Талочи, служител на австро-унгарското министерство на финансите, пише на Потиорек през октомври, препоръчвайки „западно-европейчването на сърбите със здрава ръка“ веднага щом Сърбия е окупирана.

Потиорек планира да започне концентрирана атака в северната и западната част на Сърбия. По план, Пета армия ще завладее Валево и ще затвори река Колубара от север, а Шеста армия ще превземе Ядарското плато и ще заобиколи сръбските сили при Колубара от юг. Завладяването на Ниш е крайната цел на Потиорек. Ниш е столица на Сърбия от юли и е важен транспортен възел за армиите на страната. Освен това от Ниш се разпределят мунициите произведени в арсенала в Крагуевац. Завладяването на Ниш би разделило сръбските армии на две и би довело до капитулацията им.

Трета австро-унгарска офанзива в Сърбия

Всички равнини в северозападна Сърбия са превърнати в блато от постоянните дъждове. Планините са покрити със сняг от началото на октомври. Имайки предвид възможностите, които тези условия предоставят, Путник казва на най-близките си съветници: „Цялата ми стратегия се състои в поставянето на сръбската народна кал между вражеската огнева линия и нейните доставки.“ На 31 октомври, Пета армия на Фон Франк навлиза в региона между реките Дунав и Сава, докато Шеста армия на Потиорек се движи на запад през река Дрина в Ядарското плато.Herwig, Holger H. (2014). The First World War: Germany and Austria-Hungary, 1914 – 1918 (2 ed.). London: Bloomsbury Publishing. ISBN 978-1-4725-0885-0. Австро-унгарската трета офанзива в Сърбия започва на 6 ноември 1914 с интензивен артилерийски огън по редица сръбски погранични градове. На 7 ноември австро-унгарските Пета и Шеста армии форсират река Дрина. Въпреки по-малката си численост и липсата на муниции, сръбската армия дава ожесточена съпротива, но е принудена да отстъпи стратегически. Трета сръбска армия отстъпва към река Ядар в опит да блокира австро-унгарското настъпление към Валево, а Първа армия, отстъпила на юг във вътрешността на Сърбия, и ужичката дивизия предотвратяват преминаването на Дрина от австро-унгарците.

На 8 ноември австро-унгарците атакуват сръбската Втора армия в близост до Цер планина и навлизат на около 1.6 километра зад сръбската фронтова линия, окопавайки се в полите на планината. Втора армия получава заповед да задържи австро-унгарците там за колкото може по-дълго и при възможност да отстъпи към десния бряг на река Добрава, за да блокира подстъпите към Валево. Австро-унгарците успяват да пробият и между Първа и Трета сръбски армии и да принудят сърбите отново да отстъпят. По-късно през същия ден, сръбското правителство организира общо заседание с армейското командване, за да обсъди влошаващата се с часове ситуация. Путник изтъква, че за Сърбия е наложително да задържи река Колубара и градовете в нейна близост и предлага сепаративен мир с Австро-Унгария ако е възможно. Това предложение е отхвърлено от министър-председателя на Сърбия, Никола Пашич, който настоява за съпротива на австро-унгарците и заплашва с оставка, ако започнат преговори за сепаративен мир. Заседанието приключва със съгласие между двете страни за това съпротивата да продължи.

Сръбското отстъпление