Антимонит, наричан още стибнит, е сулфиден минерал с формула Sb2S3. Това е най-важният източник на металоида антимон. Понякога са възможни примеси на арсен, бисмут, олово, желязо, мед, злато и сребро.

Свойства Антимонитът образува кристали с орторомбична сингония. Кристалите са във формата на призми или иглички с вертикална щриховка по ръбовете, като могат да се образуват ветрилообразни друзи, влакнести или зърнести агрегати. Цветът му е оловносив със силен металически блясък, а твърдостта му по скалата на Моос е 2 – 2,5.

Разпространение Минералът се среща в хидротермални находища и често придружава реалгар, цинобър, аурипигмент, галенит, пирит, марказит, арсенопирит, сервантит, калцит, анкерит, барит и халцедон. Често може да се намери в антимоно-кварцови и антимоно-живачни жили.

Малките находища на антимонит са много, но големите находища са рядкост. Среща се в Канада, САЩ, Мексико, Перу, Япония, Китай, Германия, Румъния, Италия, Франция, Англия, и Индонезия (Борнео).

Най-големият антимонитов кристал тежи над 450 kg, открит е в Китай и може да се види в Американския музей за природна история. Chinese stibnite crystal on display in US

Приложение Пасти от прах на Sb2S3 в мазнина или други материали се използват като козметика за очи още от 3000 г. пр. Хр. в Близкия Изток и близките региони. В тази си употреба антимонитът се нарича каял и се използва за потъмняване на веждите и миглите или за очна линия.

Намира приложение, също така, в пиротехниката като бляскава съставка. Използва се и в съвременните кибритени клечки. В миналото се е използвал и във фотографията със светкавица, но това му приложение е изоставено поради токсичността му и чувствителността му към статично електричество. В Древен Египет се е използвал като лекарство, което избистря зрението и козметика, която кара косата да расте.

Галерия

Източници

Литература

Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2

Категория:Минерали на антимона