Димитър Желев Тодоров е български офицер, генерал-лейтенант, пионер в развитието на Ракетните войски на България.
Биография Роден е на 8 ноември 1921 г. в Стара Загора. Завършва мъжката гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора през 1940 г. През септември 1940 г. става войник в дванадесети пехотен балкански полк. Член на РМС. На 28 април 1941 г. е арестуван за комунистическа дейност и осъден на 15 години затвор в Сливен. Освободен на 18 октомври 1944 г. вследствие на амнистия. От 29 ноември същата година е помощник-командир на първо артилерийско отделение от осми дивизионен артилерийски полк. Даден му е чин капитан. След войната влиза в българската армия. От 27 септември до 15 октомври 1945 г. изкарва едномесечен курс за политически офицери. В периода 29 януари-5 октомври 1946 е курсант във Военното училище, като учи за помощник-командир на артилерийски дивизион. С поверителна заповед № 97 от 31 октомври 1946 г. е причислен като завършващ към 55-и випускДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 151. След това от 8 октомври 1946 г. до 8 септември 1947 г. е помощник-командир на артилериски дивизион в осми дивизионен артилерийски полк. В периода 9 септември 1947 – 17 януари 1949 г. е временно изпълняващ длъжността началник на щаба на полка. От 18 януари до 21 декември 1949 учи във Висшата офицерска артилерийска школа в СССР. След като се завръща на 22 декември 1949 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността командир на 19-и гаубичен артилерийски полк. Остава на тази позиция до 5 февруари 1950 г. От 6 февруари до 6 април същата година е командир на полка, като изкарва курс за командири на артилерийски полкове. В периода 7 април 1950 – 11 ноември 1951 г. е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на артилерията. От 12 ноември 1951 г. до 29 януари 1952 г. е заместник-командир на артилерията на кавалерийска дивизия. Между 30 януари 1952 и 18 ноември 1953 г. е командир на артилерията на втора мотострелкова дивизия. Междувременно от 30 април до 1 октомври 1952 г. изкарва висш академичен курс във Военнотехническата академия. На 19 ноември 1953 г. е назначен за заместник-командир на 4-ти самостоятелен корпус. Освободен е на 8 декември 1954 г. В периода 9 декември 1953 – 1 септември 1956 г. е началник-щаб на артилерията на трета армия. В периода 1 септември 1956 – 9 октомври 1958 учи в Артилерийския факултет на Военнотехническата академияДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 152.
Учи във Военната академия в София от 10 октомври 1958 г. до 1 септември 1959 г. (специалност „Земна артилерия“). От 2 септември 1959 г. е началник на катедра „Артилерия“ във Военната академия до 17 октомври 1960. На 18 октомври 1960 е назначен за началник-щаб на командването на артилерията. Остава на този пост до 25 октомври 1961 г. Между 26 октомври 1961 г. и 30 декември 1962 г. учи във Военната артилерийска академия в Санкт Петербург. На 31 декември 1962 г. е определен за временно изпълняващ длъжността, а постоянен командир от 23 април 1963 г. е командир на артилерията на българската армия. Остава на този пост до 9 юли 1973 г. Между 10 юли 1973 и 10 септември 1978 г. е началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в Командването на Сухопътните войскиДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 152. През 1970 г. завършва Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. След това от 12 септември 1978 до 20 ноември 1986 г. е заместник главен инспектор, отговарящ за ракетните войски и артилерията. На 29 ноември 1986 г. е оставен в разпореждане по щат А-141 за уволнение. Излиза в запаса на 1 април 1987 г.МЗ/Ук от 31 март 1987, считано от 1 април 1987 През 2010 получава почетна грамота и икона на света великомъченица Варвара за изключителни заслуги към артилерията. Умира на 6 ноември 2018 г.
Военни звания капитан – 31 октомври 1946 (Заповед №97/31 октомври 1946) майор – 9 септември 1948 (МЗ №508/9 септември 1948) подполковник – 25 април 1950 (МЗ №271/25 април 1950) полковник – 11 април 1955 (МЗ №355/11 април 1955) генерал-майор – 7 септември 1965 (Указ на ДС № 648/7 септември 1965, МЗ/Ук №364/7.09.1965) генерал-лейтенант – 7 септември 1974 (Указ на ДС № 1219/3 септември 1974, МЗ/Ук №485/7.09.1974)
Образование Мъжка гимназия „Иван Вазов“, Стара Загора – до 1940 Военно училище в София – 1946 Висша офицерска артилерийска школа, СССР – 18 януари – 21 декември 1949 Военнотехническа академия – 1 септември 1956 – 9 октомври 1958 Военна академия „Георги Раковски“ – 10 октомври 1958 – 1 септември 1959 Военна артилерийска академия в Санкт Петербург – 26 октомври 1961 – 30 декември 1962 Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР – 1968 – 1970
Награди Медал „За безупречна служба“ – I ст. (1963) Медал „За безупречна служба“ – II ст. (1959) Медал „За храброст“ – IV ст. (1946) Медал „За боева заслуга“ „Народна република България“ – I ст. (1981) „Народна република България“ – II ст. (1971) „Народна република България“ – III ст. „Червено знаме“ Медал „1300 години България“ (1981)
Книги Ракетните войски на България, Изд. Еър Груп 2000, 2007
Бележки
Категория:Родени в Стара Загора Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Възпитаници на Военнотехническата академия Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен