Организация на муджахидините на иранския народ (ОМИН) () е иранска политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се за сваляне на правителството в Иран.

Организацията е определена като терористична от страна на Иран и Ирак, и е смятана за такава от Обединеното кралство и Европейския съюз до 2008 г. и 2009 г., съответно, и от Канада и Съединените американски щати до 2012 г.

ОМИН е критикувана за изграждането на култ към личността около нейните лидери Масуд и Мариам Раджави.

История Основана е на 5 септември 1965 г. от шест мюсюлмански студента, които са свързани със „Свободното движение на Иран“. В идеологически план, леви членове застават начело на ОМИН и приемат марксистката платформа през 1975 г.

Организацията започва въоръжен конфликт с династия Пахлави през 1970–те години и играе активна роля в свалянето на шаха през 1979 г. Те приветстват „Негово височество аятолах Хомейни като славен боец (Моджахед)“ и призовават всички да бъдат обединени зад него срещу роялисти и империалисти. След революцията, ОМИН участва в референдума от март 1979 г. и силно подкрепя Иран при кризата със заложниците, но бойкотира референдума за конституцията на Ислямска република през декември 1979 г., както и оттегля своя кандидат за президентските избори през януари 1980 г. Освен това организацията не успява да спечели място на парламентарните избори от 1980 г. Съюзена с президента Аболхасан Банисадр, групата се сблъсква с управляващата Ислямска републиканска партия, като избягва директна критика към Рухолах Хомейни до юни 1981 г., когато обявява война на правителството на Ислямска република Иран и инициира редица атентати и убийства насочени към управляващи духовници.

Организацията излиза в изгнание, като продължава да извършва нападения в Иран. През 1983 г. тя застава на страната на Саддам Хюсеин срещу иранските въоръжени сили във войната между Иран и Ирак, решение, което се разглежда като предателство от страна на по-голямата част от иранците.

ОМИН твърди, че не използва насилие през 2001 г. Въпреки това, е обвинена от многобройните коментатори, че се финансира, обучава и въоръжава от Израел за убийствата на ирански ядрени учени и преподаватели.

Докато ръководството на организацията пребивава в Париж, основните членове са в продължение на години, ограничени до лагера Ашраф в Ирак, особено след като ОМИН и САЩ подписват споразумение за прекратяване на огъня по „взаимно разбиране и координация“ през 2003 г. Организацията по-късно се премества в бившата военна база на САЩ Кемп Либърти в Ирак, и след това в Албания.

През 2002 г. ОМИН разкрива съществуването на ядрена програма на Иран. Оттогава те правят различни твърдения за програмата, не всички от които са точни.

Участия в изобри ГодинаИзбори/референдумМеста/нагласаИзточник1979 Референдум за ислямска република Гласува с 'Да' Избори за съвет на експерти Конституционен референдум Бойкотира 1980 Президентски избори Гласува, без кандидат Парламентарни избори

Измами и пране на пари Освен средствата, предоставени от чужди държави (като Саудитска Арабия и Ирак по времето на Саддам Хюсеин), организацията набира средства чрез измама и пране на пари. Според „RAND Corporation“, поддръжници на ОМИН събират дарения на обществени места, често показващи „ужасяващи картини“ на жертвите на правата на човека в Иран и твърдящи, че събират пари за тях, но всъщност са за организацията.

Германия В Германия, върховният съд постановява да затвори няколко сметки на ОМИН, след като разследвания разкриват, че организацията с цел измама, набира между $5 и $10 милиона социални помощи за деца на своите членове, изпратени до Европа.

Великобритания Във Великобритания оперира кампания за фиктивна благотворителност, а именно „Помощ за Иран“, която „твърди, че събира пари за ирански бежанци, преследвани от ислямския режим“, а по-късно става ясно, че е параван за военното крило. През 2001 г. Комисията за благотворителност на Англия и Уелс я закриват, след като не намират „проверими връзки между парите, дарени от британската общественост (приблизително £5 милиона годишно) и благотворителна дейност в Иран“.

САЩ Седем привърженици са задържани от Федералното бюро за разследване (ФБР) за пренасочване на повече от $1 милион на организацията през друга фиктивна благотворителност, „Комитет за правата на човека в Иран“.

На 19 ноември 2004 г., две организации „Иранско-американската общност на Северна Вирджиния“ и „Съюза срещу фундаментализма“, организират демонстрации пред сградата Капитол във Вашингтон и прехвърлят средства за нея, някои от кооти $ 9000 по сметката на член на ОМИН в Тексас. Конгресът и въпросната банка не са наясно с това дали демонстрантите действително предоставят материална подкрепа на ОМИН.

Положение сред иранската опозиция Докладът от октомври 1994 г. на Държавния департамент на САЩ отбелязва, че другите ирански опозиционни групи не си сътрудничат с организацията, защото я възприемат като „недемократична“ и „строго контролирана“ от нейните лидери.

Поради своята анти-шахска позиция преди революцията, тя не е в близост до монархическите опозиционни групи и Реза Пахлави, сваленият принц на Иран. Импийчнатият президент на Иран, Аболхасан Банисадр също прекратява сътрудничеството си с ОМИН през 1984 г., осъждайки позицията по време на ирано-иракската война.

Покушения Сред известните покушения, извършени от организацията са:

Ген. Али Саяд Ширази, заместник-главнокомандващ на генералния щаб на въоръжените сили на Ислямска република Иран Асадолах Ладжеварди, ръковотел на затворническата система на Иран (1998) Мохамед Али Раджай, президент на Иран (1981) Мохамед Джавад Бахонар, министър-председател на Иран (1981) Мохамед Бехещи, главен съдия на Иран (1981)

Определяне като терористична организация Страните и организациите по-долу, официално регистрират ОМИН като терористична организация:

По настощемОпределена от настоящата власт от 1981 г., също и при династия Пахлави до 1979 г.Определена от правителството след 2003 г. Преди САЩОпределена на 8 юли 1997 г., премахната на 28 септември 2012 г.Определена на 28 март 2001 г., премахната на 24 юни 2008 г. Европейски съюзОпределена през май 2002 г., премахната на 26 януари 2009 г.Определена на 24 май 2005 г., премахната на 20 декември 2012 г. ДругиНе е определена като терористична, но е добавена към „консолидиран списък“, условие на Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН от 21 декември 2001 г.

Източници

Външни препратки Официален сайт

Категория:Партизански формирования Категория:Военизирани организации