Сугестологията е концепция за внушението, създадена от българския психотерапевт и педагог Георги Лозанов, който я определя като наука за внушението и за разкриване всестранни резерви на личността. Тя изучава сугестията (внушението) и десугестията (девнушението – освобождаване от внушения), намерила е приложение предимно в педагогиката (сугестопедия, десугестопедия, резервопедия) и в психотерапията (клинична сугестия, интегрална психотерапия).
Сугестология Думата сугестология произлиза от лат. suggero, suggesti, suggestum – подставям, подшушвам, внушавам и старогр. λόγος /логос/ – учение, наука. В своята монография „Сугестология“, 1971 г. Лозанов пише:
„Ние смятаме, че вече е време да се оформи такава една наука, тъй като е натрупан достатъчно експериментален материал и са изкристализирали необходимите предпоставки за изграждане обща теория на внушението. Особено нараснаха основанията ни за такова разбиране след създаването на сугестопедията като направление в педагогиката и същевременно като експериментален метод на сугестологията“ Библ. т.9, стр.7
Сугестологията има за обект на своето изследване човешката личност в нейното богато разнообразие и взаимовръзки със средата. Тя обръща внимание предимно на онези форми на отражение (психически реакции), които минават незабелязано, недостатъчно осъзнато или напълно неосъзнато за личността. Библ. т.9, стр.56, 81
Внушението като форма на отражение е съществен механизъм за уравновесяване на личността със средата. При това то предлага директен път за активиране на част от значителните резервни възможности на личността в процеса на нейното развитие. Библ. т.9, стр.257
Има много определения на термина „внушение“. Според Лозанов внушението в най-ярката му положителна форма е: „Организираното, психологически оркестрирано и хармонизирано с личността оползотворяване на съзнавано-парасъзнаваните стимули. То може да разкрие всестранните резерви на личността, включително и да стимулира нейните креативни сили“ Библ. т.11, стр.45
В своята сложност сугестивният процес е почти винаги съчетание на сугестия (внушение) и десугестия (девнушение – освобождаване от внушения). Библ. т.9, стр.194
Основни понятия 1. Парасъзнание. То включва подсъзнанието или несъзнаваното както е дефинирано от множество автори, но е много по-обширно като понятие. Под парасъзнание се разбира повече или по-малко цялата несъзнавана психическа активност, тук се включва всичко, което е извън съзнанието за даден момент. Не всички нива на парасъзнанието са намерили място в сугестологичните експериментални разработки, но те са обединени в единна система във връзка с тяхното бъдещо разработване. Парасъзнанието включва: периферните перцепции (възприятия); емоционалните стимули; несъзнаваните придобити диспозиции в различните им варианти (несъзнаваните съставки на мотивацията, отношението, очакването и потребностите; инерционните и вторично автоматизираните процеси и др.); вродените и генетично обусловени инстинктивни тенденции; всички невербализирани автоматични дейности в тяхното психическо отражение; несъзнаваните автоматизирани елементи в рамките на съзнаваната психическа активност; екстероцептивните и интероцептивните субсензорни (подпрагови) стимули; вторият план на комуникативните процеси; многобройните несъзнавани форми на асоцииране, кодиране, символизиране, които имат информационен, алгоритмичен и препрограмиращ ефект върху личността; несъзнаваните страни на креативността (интуиция, вдъхновение); Библ. т.11, стр.62 – 63
2. Резерви на личността. Под резерви се разбира неизявените, но генетично заложени и опериращи предимно в парасъзнанието, многократно по-големи от ежедневните, възможности на личността, които при това се подчиняват в известна степен и на различни от обикновените психофизиологични закономерности. Примерно: хипермнезията – свръхприпомнянето при дълговременната памет. Тази свръхпамет надхвърля многократно възможностите на обикновената памет. Тя се проявява масово в сугестопедичното обучение. предизвикана хиперкреативност – сугестирана или автосугестирана творческа свръхпродуктивност. Активира се интуицията и се създават състояния, близки до вдъхновението, което външно се изразява в решително по-голямо от обикновеното творческо изявяване на личността. Сугестологичните експерименти показват, че художествените, музикалните и дори математическите изяви могат значително да се подобрят. сугестивен контрол и самоконтрол върху психическите функции, болката, кръвотечението, вегетативните функции, трофиката и др.
Разкриването на резервите се осъществява само при висока сугестивна организация, оркестрация и хармонизация на съзнавано-парасъзнаваните стимули. Библ. т.11, стр.36 – 37;Библ. т.24, стр.18 – 20
3. Периферни перцепции (възприятия). Те са съществен елемент на парасъзнанието, по сила и трайност са нормални надпрагови дразнители (походка, мимика, жестове, облекло, цялостно отношение към обучаемия, интонация, ритъм, окачените табла, декор и т.н). Когато обаче тези дразнители попаднат извън обсега на вниманието и съзнанието, което се случва непрекъснато, те придобиват качествата на подпрагови сигнали. Това положение е временно и динамично, в следващия момент тези сигнали могат отново да попаднат в центъра на вниманието и съзнанието, тоест те са динамично подпрагови и вземат участие в парасъзнаваната активност на личността. Те са свързани със съзнателно възприеманата програма и подсилват значително нейното усвояване. Проведените опити показват, че периферните перцепции осъществяват дълговременната памет и най-често чрез тях се реализират и средствата на внушението. В сугестопедичните методики те се използват като цялостна и много важна система. Библ. т.11, стр.66 – 67
4. Неспецифични комуникативни средства (средства на внушението). След експериментални проучвания Лозанов достига до следните средства за осъществяване на внушението: престиж/авторитет – достоверност на източника; авторитет на здравата логика, на личността, на красотата в произведенията на изкуството, на учителя, на лекаря; инфантилизация – в смисъл на повишено доверие и възприемчивост, но при запазена критичност и себеконтрол; двуплановост (мимика, походка, говор, допълнителен декор и др.); интонация; ритъм; псевдопасивност – в смисъл на спокойна, ненапрегната, несмущаваща и контролирана активност. Тя е израз на добра вътрешна самодисциплина и в същото време е форма на концентративна саморелаксация. Библ. т.11, стр.68 – 72
5. Множествена личност. Всеки един от нас представлява синтез от множество личности. Дисоциация (раздвояване) на личността, в най-леките си форми е вродена във всеки човек. Различните емоционални състояния провокират проявата на различни интелектуални качества. В сугестопедичните курсове редица възрастни курсисти, а по-късно и деца демонстрират впечатляващи способности да усвояват учебния материал на креативно ниво. Те са учели с вдъхновение и са постигали невероятни резултати. Но извън курса блокират и прибягват до зубрачество. Това довежда до въвеждане на адаптивни курсове и допълнителни промени в методиката, с цел избягване на негативната дисоциация. За да се изведе на преден план личността, която е нужна за ускорено усвояване на учебния материал, обучението придобива вибриращ характер чрез немонотонното вибриращо поведение и вибриращата мека интонация на преподавателя. Също така курсистите си избират нови имена и биографии. Всичко това прави обучението много интересно и мотивиращо като се създават условия то да бъде десугестиращо, депрограмиращо (от внушените от обществената сугестивна норма ограничения) и интегративно, т.е. пренасящо усвоените знания от един вариант на личността в максимален брой други нейни варианти. Библ. т.11, стр.72 – 86
6. Обществена сугестивна норма. Сугестивно наложена от обществото норма, която се имплантира в нас и определя границите на нашата дейност и ефективност. Тя ни учи, че е невъзможно да запаметяваме повече и по-трайно, да ускорим нашето креативно развитие, да увеличим себеконтрола над психичните и физиологични функции и т.н. Библ. т.11, стр.86 – 88 Стига се до извода, че сугестивният процес е почти винаги съчетание на сугестия (внушение) и десугестия (девнушение – освобождаване от внушения). Библ. т.9, стр.194
7. Антисугестивни бариери. Те са психически защитни средства на личността, които приемат или отхвърлят различните сугестиращи въздействия: критично-логичната (разсъдъчна) бариера – отхвърля всякакво психическо въздействие, което противоречи на здравата логика и разумното в структурата на личността. Много често ние оформяме нашите преценки несъзнателно, а после ги „логифицираме“; интуитивно-афективната (емоционална или негативистична) бариера – отхвърля всичко, което не създава доверие и чувство на сигурност (в по-голямата си част това става несъзнателно); етичната бариера – отхвърля всичко, което противоречи на етичната структура на личността.
Болестната хипертрофия на критично-логичната бариера (при някои заболявания от психастения) я довежда до бариера на мъдърствуването, а на интуитивно-афективната (при някои хистерични заболявания) – до бариера на негативизма. Хипертрофия на етичната бариера се наблюдава при някои невротични заболявания. Според Лозанов преодоляването на бариерите означава съобразяване с тяхната индивидуална структура, в противен случай внушението е обречено на неуспех. Това е пътя за да се получат сугестопедичните свръхпаметови резултати и да се достигне до неоползотворените резерви на човешката психика. Социалното въздействие може да преформира антисугестивните бариери, докато при индивидуалните въздействия това става изолирано и транзиторно. Библ. т.9, стр.190 – 197;Библ. т.11, стр.88 – 90
Видове внушения 1. По целенасоченост. а) общ сугестивен фон; б) преднамерени сугестии. Библ. т.9, стр.260
2. По словесна оформеност. а) словесни внушения – чрез самоуверен, нетърпящ възражение тон; внезапна и неочаквана заповед; тихи, ритмични, меки внушения и др.; б) безсловесни внушения – мимика; израз на очите; идеомоторни движения; природен и социален декор и др. Библ. т.9, стр.260
3. По степен на съзнателност. а) внушения със съзнателна съставка чрез използване авторитета на личността, на вярата, на догмата – внушаваща сила на догмата често в историята е завладявала и най-висшите научни и културни институти. Парижкият парламент с декрет от 1624 г., четвърт век след смъртта на Джордано Бруно, заплашва с изгнание ония, които публично защитават мнения противни на Аристотел; а Сорбоната обяви в 1629 г., че който противоречи на Аристотел, противоречи на църквата; шокови методи – внезапно шоково внушение, което изненадва със своята сила (повишения звук на рекламите, крещенето в армията) и грубост. Някои от тези методи се отличават с изключителна грубост – използвани са насилствени упражнения, болезнен електрически ток, внушен страхов афект и др. Техният шоков характер крие сериозни недостатъци за лекуваните. Те са използвани най-често във военновременна обстановка; продължителни, еднообразни, ритмични въздействия (еднообразна монотонна интонация, ритъм, музика и т.н.) – може доведат до хипноза; логично объркване и дезориентиране – чрез системи от объркващи разговори, неясни асоциации, неправилни разсъждения се създава състояние на объркване, при което уверено, бързо и настойчиво се подават внушения. Този метод се използва и за предизвикване на хипноза; използване на медикаментозни средства, водещи до отпуснатост и сънливост – до тях се прибягва само в крайни случаи; физиологични методи – чрез хипервентилация може да се предизвика леко воалиране (снижаване яснотата) на съзнанието, което улеснява внушението; ларвирано или косвено внушение (плацеботерапия) – дава се индиферентно средство (плацебо) с внушението, че то ще окаже определен силен ефект (използва се и при сугестопедията); мотивирано внушение – добрата логическа издържаност и мотивировка повишават внушаемостта (използва се и при сугестопедията);