Карл Христов Винаров е български офицер, генерал-майор.
Биография Роден е 21 септември 1922 г. в Плевен в семейството на Христо Ценов. Завършва втора московска специална артилерийска школа, която представлява военна гимназия. От 1938 до 1942 г. учи в 1-во Киевско краснознаменно артилерийско училище. От 1938 г. е член на ВКЛМС, а от 1943 г. на ВКП (б.). Участва във Втората световна война в съветската армия. От 1 март 1943 до 30 октомври 1944 г. е офицер в 3-та СА като командир на батарея. Ранен е в дясното рамо в битката при Курската дъга. На 1 ноември 1944 г. се завръща в България и става адютант на генерал от съветската армия. От 2 ноември 1944 до 29 май 1945 г. е командир на взвод в четвърти армейски артилерийски полк. След това е командир на батарея в 1-во щурмово артилерийско отделение. Между 2 май 1945 и 17 май 1945 г. е командир на танкова рота във 2-ра бронирана бригада. От 18 май 1945 до 2 юни 1947 г. е командир на батарея в Артилерийската школа. От 1946 до 1948 г. е адютант и преводач на старшия съветски военен съветник генерал Андрей ПритузовПротокол № 171 от 15 май 1954, с. 101. След това е началник-щаб, той и ЗКСЧ на артилерийско отделение в Школата. През 1947 г. е подпоручик от артилерията. Същата година е изпратен на 10-месечен артилерийски курс във Висшата артилерийска школа.Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 8. (22 май 1947 – 6 февруари 1948). Тогава се жени за Дора Батоева, дъщеря на полковник Никола Батоев. След като се завръща работи в отдел „Бойна подготовка“ на Командването на артилерията.
Освободен е на 10 януари 1949 г. За 13 дни от 11 януари до 24 януари е помощник-началник на 2-ри учебен артилерийски полк в Народното военно артилерийско училище. В периода 25 януари 1949 – 17 юни 1951 г. учи във Висшата артилерийска академия „Феликс Дзержински“. След като се завръща е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Оперативен отдел в Командването на артилерията. Остава на този пост до 21 октомври 1951 г. От 22 октомври 1951 до 14 август 1952 г. е началник на Оперативния отдел в Командването. В периода 15 август 1952 – 21 април 1954 г. е заместник-началник на щаба в Командването на артилерията. От 22 април до 1 декември 1954 г. е заместник-командир на Артилерията на българската армия. Между 2 декември 1954 и 17 декември 1956 г. учи във Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. На 18 декември 1956 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността командващ ВВ и ПВС по зенитната артилерия. Остава на тази позиция до 13 ноември 1957 г. От 14 ноември 1957 г. до 15 февруари 1961 г. е командир на зенитната артилерия в Управлението на ПВО и ВВСДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 192.
Под негово ръководство през 1960 г. е направен първия пуск на зенитноуправляема ракета от първи зенитно-ракетен дивизион край село Тополница. От 16 февруари до 7 март 1961 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“. На 8 март 1961 г. е назначен за началник на щаба на ПВО и ВВС до 30 май 1962 г. От 1 юни до 27 юли 1962 г. отново е на разпореждане Управление „Кадри“. Между 28 юли и 23 септември 1962 г. е представител на ПВО и ВВС в Щаба на ПВО и ВВС на Съветската армия. От 24 септември 1962 до 16 април 1963 г. е началник на катедра „Оперативно изкуство“ във Военната академия в София. Между 17 април и 27 ноември 1963 г. е началник на щаба на Управление „РВ и А“. В периода 28 ноември 1963 – 30 август 1964 г. учи във Висшата артилерийска академия в Санкт Петербург. От 19 октомври 1964 до 27 септември 1971 г. е началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия.Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 192 В периода 28 септември 1971 – 21 септември 1981 г. е представител на ПВО и ВВС в Щаба на обединените въоръжени сили в Москва. От 22 септември 1981 до 14 септември 1987 г. е инспектор в инспектората на Министерството на отбраната. На 15 септември 1987 г. влиза в щат 144-А за уволнение. Излиза в запаса на 1 април 1988 г. Умира на 4 април 2007 г. в София.Почина генерал-майор Карл Винаров
Образование 2-ра московска специална артилерийска школа 1-во Киевско краснознаменно артилерийско училище – 1938 – 1942 Висша офицерска артилерийска школа, СССР – 22 май 1947 – 6 февруари 1948 Висша артилерийска академия „Феликс Дзержински“ – 25 януари 1949 – 17 юни 1951 г. Военна академия на Генералния щаб на СССР – 2 декември 1954 – 17 декември 1956 г. Висша артилерийска академия в Санкт Петербург – 28 ноември 1963 – 30 август 1964 г.
Военни звания лейтенант от Червената армия (1942) поручик (1 ноември 1944) капитан (9 септември 1948) майор (7 юли 1951) подполковник (29 юли 1952) полковник (6 август 1954) генерал-майор (30 април 1977)Указ №622/29.04.1977, МЗ-УК №180/30.04.1977
Награди Медал „За безупречна служба“ – II ст. Съветски медал „За боева заслуга“ Медал „25 години народна власт“ „Народна република България“ – I ст. „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове „Народна република България“ – III ст. Орден „За храброст“ – III ст. Орден „За храброст“ – II ст.
Източници
Категория:Родени в Плевен Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен