Никоди́м Па́влович Кондако́в е голям руски историк на византийското и староруско изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството. Кондако́в е член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1892 година и действителен член от 1898 година на Руската академия на науките, академик на Петербургската художествена академия от 1893 година, пръв почетен член на Македонския научен институт от 4 ноември 1924 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, с. 587.
Биография В периода 1861–1865 следва в историко-филологическия факултет на Московския университет под ръководството на Фьодор Буслаев. След завършване на университета преподава в средни учебни заведения, включително и в Московското художествено училище. През 1870 година е избран за доцент в Катедрата по история на изкуството в Новорусийския университет в Одеса; от 1877 г. е доцент в Новорусийския университет.
През 1873 година защитава в Московския университет магистърска дисертация на тема „Паметник с харпии от Мала Азия и символиката на гръцкото изкуство“. През 1876 година защитава докторска дисертация на тема „История на византийското изкуство и на иконографията по миниатюри от гръцки ръкописи“.
От 1888 до 1897 г. е професор в катедрата по история на изкуството на Санктпетербургския императорски университет, преподава също в Петербургските висши женски курсове. В периода 1888–1893 г. ръководи Отделението по изкуство на средните векове и Ренесанса в Ермитажа.
Лекциите на Кондаков оказват голямо влияние на Дмитрий Айналов, Николай Лихачов, Михаил Ростовцев, Сергей Жебельов, Егор Редин, Яков Смирнов, Пьотър Покришкин, Николай Окунев, Леонид Мацулевич, Н. Сичев, В. Мясоедов и много други историци, археолози и изкуствоведи.
По време на Октомврийската революция и Гражданската война в Русия Кондаков живее последователно в Одеса и Ялта През 1920 емигрира в Цариград, а после в София. През 1920–1922 чете лекции по средновековно изкуство и култура в Софийския университет и изучава паметниците на изкуството в България. В Одеса и София се учат при него Николай Окунев и Андрей Грабар. От 1922 г. живее в Прага, където преподава в Карловия университет до смъртта си през 1925 г. Обединилият се около него кръг от млади учени, известен като Seminarium Kondakovianum, през 1931 г. е преобразуван в Археологически институт Кондаков.
Кондаков за Македония През 1895 г. заедно с Фьодор Успенски Кондаков основава Руския археологически институт в Константинопол, в чиито цели влиза и изследването на Македония. През 1909 година той публикува своите проучвания в книгата „Македония. Археологическо пътешествие“, посветена на историята, археологията и етнографията на Македония. В нея наред с описанието на археологическите паметници Кондаков обнародва своите изследвания върху народната носия на македонските българи, главно върху нейната орнаментика и цветове. Той смята, че в етнографско отношение България се простира в Македония до Охрид, включителноМилетич, Любомир. Н. П. Кондаков за Македония, Македонски преглед, г. I, кн. 3, с. 9. Според него от Охрид до Скопие и Куманово
Съчинения Основни трудове История византийского искусства и иконографии по миниатюрам греческих рукописей (1876) Мозаики мечети Кахрие Джамиси в Константинополе, Одеса 1881 Древняя архитектура Грузии (1876) Путешествие на Синай. Древности Синайского монастыря (1882) Византийские церкви и памятники Константинополя, Одеса 1887 Русские древности в памятниках искусства, Санкт Петербург 1889 – 97 (с И.И.Толстой) Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали, СПб. 1892 (изд. едновременно на фр. и немски език във Франкфурт на Майн) Русские клады. Исследования древностей великокняжеского периода, т. I., Санкт Петербург 1896 О научных задачах истории древнерусского искусства, Санкт Петербург 1899 Памятники христианского искусства на Афоне, Санкт Петербург 1902 Археологическое путешествие по Сирии и Палестине (1904) Иконография Господа Бога и Спаса Нашего Иисуса Христа, СПб. 1905 Македония. Археологическое путешествие, Санкт Петербург 1909, 308 с. Иконография Богоматери, т. 1 – 2. Санкт Петербург. 1914; Прага 1915
Посмъртни издания Русская икона, т. 1 – 4. Прага 1928 – 33; Воспоминания и думы, Прага 1927; 2 изд. Москва (Индрик) 2002 (ISBN 8857591635) Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры, Прага, 1929
Непубликувани трудове Иконографии Богоматери (Мадонны), т. З (ръкописът е закупен от Ватикана през 1925 г.) Русские клады, т. 2 История средневековой итальянской миниатюры
Бележки
Външни препратки Биографичен очерк за акад. Никодим Павлович Кондаков, част от „Био-библиографии-те на руските учени в България“, ръкопис на А. П. Мешчерски (Мещерски) от 1955 г. Никодим Павлович Кондаков (1844 – 1925), биография на сайта на Санктпетербургския държавен университет Иван Петрински, От Охрид до Скопие всички безкористно се наричат българи, в. „Сега“, 30 април 2009
Категория:Руски изкуствоведи Категория:Руски византолози Категория:Руски археолози Категория:Руски историци Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Преподаватели в Одеския национален университет Категория:Преподаватели в Санктпетербургския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Преподаватели в Карловия университет Категория:Академици на РАН Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Доктор хонорис кауза на Карловия университет Категория:Родени в Курска област Категория:Починали в Прага