Софонѝзба Ангуѝсола, също Софонизба Ангусола или Ангуишола (; * 2 февруари 1531 в Кремона, Миланско херцогство, † 16 ноември 1625 в Палермо, Сицилианско кралство) е италианска художничка от епохата на Късния ренесанс, най-успешната художничка на своето време. Наричат я „първата жена художничка на Ренесанса“. Тя се радва на уважение в Италия и в чужбина и общува с владетели, литератори и творци.
Биография Детство и ранни години
Потомка е на благородническия род Галвано дей Сорди ди Лондра и на аристократичния род от Пиаченца Ангуисола, който бяга в Италия и Европа след чума в Константинопол. Произходът и името на благородническото семейство Ангуисола са свързани с древна византийска традиция, богата на исторически детайли."Anguissola – EFL – Società Storica Lombarda"
Софонизба е първото от седемте деца (шест дъщери и един син)"Sofonisba Anguissola | Biography, Art, & Facts". Encyclopedia Britannica. Посетен на 25 април 2022 на Амилкаре Ангуисола и Бианка Понцони, за която Амилкаре се жени през 1530 г.Caroli, Flavio, Sofonisba Anguissola e le sue sorelle, Milano, Mondadori, 1987, с. 22 Носи името си от трагическата картагенска принцеса Софонизба. Годината ѝ на раждане 1527/28 г., цитирана от много автори, почива на погрешното твърдение на фламандския художник Антонис ван Дайк, който я посещава една година преди смъртта ѝ и пише „96-годишна, сляпа, но с жив ум“. И двамата родители на Софонизба принадлежат към онази част от аристокрацията на град Кремона (Северна Италия), която води началото си от търговското съсловие. Те възпитават дъщерите си в духа на новото време – Ренесанса. Децата са възпитавани в хуманизъм и получават образование, което тогава е достъпно само за момчетата от семейството. Сестрите на Софонизба – Лучия, Еуропа, Анна Мария стават художнички, Минерва е писателка и преподавателка по латински език, а Елена, първоначално художничка, става доминиканска монахиня. Брат ѝ Аздрубале учи латински и става музикант.Maria Catalano Fiore, Le Signore dell’Arte -2 Sofonisba Anguissola, на lavocenews.it, 5 март 2021. URL посетен на 24 април 2021.
Баща ѝ Амилкаре е част от Съвета на декурионите, който управлява град Кремона от името на краля на Испания Филип II.Pizzagalli, Daniela, La signora della pittura : vita di Sofonisba Anguissola, gentildonna e artista nel Rinascimento, Milano, Rizzoli, 2003, с. 21 Любител на изкуството, той посещава Академия „Анимози“ и културното общество в Кремона, отворено за новите културни ферменти, които кръстосват Италия и Европа. Той насочва дъщерите си към изучаването на литературата, живописта и музиката.Lancetti, Vincenzo, Sofonisba Anguissola, 1535?-1625, в Biografia cremonese, Milano, Borsani, 1819, pp. 250-260. URL посетен на 24 април 2022 г. За разлика от други млади аристократи Софонизба не се посвещава на живописта като забавление или удовлетворение, а като професия.Sara Gwyneth Ross, Anguissola, Sofonisba, in Diana Maury Robin, Anne R. Larsen, Carole Levin (a cura di), Encyclopedia of Women in the Renaissance: Italy, France, and England, ABC-CLIO, 2007, с. 14-18 Несигурните икономически условия на семейството всъщност карат баща ѝ, на когото му предстои да осигури шест зестри за дъщерите си, да търси допълнителен източник на доходи за семейството. Както когато е в двора на крал Филип II, така и след смъртта на баща си през 1573 г., Софонизба периодично внася пари за издръжката на брат си.Perlingieri, Ilya Sandra, Sofonisba Anguissola : the first great woman artist of the Renaissance, New York, Rizzoli, 1992, с. 193.
Художествено образование
Самата Софонизба получава солидно художествено образование. Тя учи от 11 до 13-годишна възраст заедно със сестра си Елена при маниериста Бернардино Кампи (1522-1591), в чийто дом двете живеят като гостенки – наемателки.Kathleen Kuiper, Sofonisba Anguissola, на britannica.com. URL посетен на 24 април 2022 Кампи е уважаван портретист и религиозен художник от Ломбардската школа, и въпреки че не принадлежи към известното семейство кремонски художници, има стил, който черпи от водещите представители на маниеристкото изкуство на мода в Северна Италия между 16 и 17 век.Silla Zamboni, Campi Bernardino, на treccani.it, vol. 17, 1974. URL посетен на 24 април 2022 г. Стилът му оказва голямо влияние върху Софонизба, която пренася основните му черти в любимата си област – портретната.
През 1549 г., когато Кампи напуска Кремона, тя продължава обучението си при Бернардино Гати, наречен Ил Сояро (ок. 1495 - ок. 1575), ученик на Кореджо. Чиракуването на Ангуисола при местни художници е прецедент в това жените да бъдат приемани като ученички по изкуство.Greer, Germaine (1978), The Obstacle Race: The Fortunes of Women Painters and Their Work, New York: Farrar, p. 180
Първи произведения Сред най-ранните известни творби на Софонизба са „Портрет на Елена Ангуисола“ (1551), посветен на нейната сестра,От друга страна, приписваната на Софонизба на последвалия „Портрет на Елена Ангуисола като блажената Озана Андреази“ (1555-1558) много по-вероятно е творба на сестра ѝ Елена. Вж. Ritratto di Elena Anguissola come beata Osanna Andreasi, посетен на 24 април 2022 г. някои автопортрети, направени между 1552 и 1558 г. (включително „Автопортрет“, 1554 г.; „Автопортрет пред статива“, около 1556 г.), „Игра на шах“ (1555 г.), изобразяваща сестрите ѝ Лучия, Минерва и Еуропа, играещи шах, и други картини на членове на семейството ѝ („Портрет на Бианка Понцони Ангуисола“, 1557 г.; „Портрет на семейство Ангуисола“, ок. 1559 г.).
Славата на Софонизба като портретистка се разпространява от началото на 1550-те години. През 1550 г. Марко Джероламо Вида, епископ на Кремона и приятел на семейство Ангуисола, включва името на младата художничка „сред най-видните художници на нашето време“ в своята Cremonensium Orationes III.Gregori, Mina (a cura di), Sofonisba Anguissola e le sue sorelle, [Catalogo della mostra (Cremona, Centro culturale S. Maria della Pietà, 17 settembre - 11 dicembre 1994; Vienna, Gemäldegalerie, gennaio-marzo 1995; Washington D.C., National Museum of Women in the Arts, aprile - giugno 1995], Leonardo Arte, 1994, с. 403
Баща ѝ се занимава с поръчките, които получават надарените му дъщери. В тази връзка си кореспондира с изявените творци на своето време като напр. Микеланджело (1475 - 1564) и през 1554 г. му праща няколко нейни рисунки за мнение. Разказва се, че Микеланджело поставя на Софонизба особено трудната задача да нарисува плачещо момче. Тя се справя блестящо, като рисува с въглен и молив „Момче, ухапано от рак“, където изобразява израза на плач и момента на болка на брат си Аздрубале, ухапан от рак и утешен от сестра си Еуропа. По-късно Караваджо черпи вдъхновение в този мотив за своята картина „Момче, ухапано от зелен гущер.Giulia Bora, Sofonisba Anguissola e la formazione cremonese: il ruolo del disegno, in Sofonisba Anguissola e le sue sorelle, Leonardo Arte, 1994, pp. 79-88 Впоследствие Микеланджело ѝ дава скици от своите тетрадки, за да рисува в собствен стил и й дава съвети за резултатите. В продължение на най-малко две години Ангуисола продължава това неформално обучение, получавайки съществени насоки от Микеланджело."Sofonisba Anguissola: Late Renaissance | Unspoken Artists". sites.psu.edu. Посетен на 25 април 2022.
Софонизба и баща ѝ пътуват до аристократичните дворове на Мантуа, Ферара и Парма, където той показва нейни рисунки и автопортрети. Всичко това е крайно необичайно за жените в онази епоха. Младата художничка, промотирана от баща си пред художници, хуманисти и меценати,Първите ѝ автопортрети, малки по размер, са тълкувани като вид „уводни писма“, които, благодарение на промотирането от страна на баща ѝ, биха послужили за разпространение на образа й в дворовете от онова време. Вж. (EN) The creation of the myth of Sofonisba Anguissola, su museodelprado.es. URL посетен на 24 април 2022 г. участва като водеща фигура в художествения живот на италианските дворове. Баща ѝ я запознава с Гондзага, където Софонизба рисува портрет на херцогиня Маргарита и нейната снаха Елена Австрийска, Д'Есте на Ферара и Фарнезе. Нейната компетентност и артистични способности стават известни в и извън границите на италианския полуостров.
През пролетта на 1557 г. Софонизба заминава за Пиаченца, където баща ѝ получава молба за портрет от архидякона. Тя остава там около месец в къщата на роднините си Ангуисола и взима уроци по миниатюра при известния миниатюрист Джулио Кловио.Pizzagalli, Daniela, La signora della pittura : vita di Sofonisba Anguissola, gentildonna e artista nel Rinascimento, Milano, Rizzoli, 2003, с. 51.Розана Саки датира срещата между Софонизба и Кловио през 1556 г., годината, в която двамата са и Парма, и по време на която кремонската художничка, която отсяда в двора на Фарнезе, може би се среща среща с известния миниатюрист. Вж. Rossana Sacchi, Sofonisba Anguissola, in Sofonisba Anguissola e le sue sorelle, Milano, Leonardo Arte, 1994, p. 71 С него тя посещава манастира „Сан Систо“, където се съхранява прочутата „Сикстинска Мадона“ на Рафаело, и базиликата „Санта Мария ди Кампаня“, за да се полюбува на картините на Ил Порденоне. В знак на благодарност Софонизба изобразява Кловио на портрет.Annemie Leemans, Tra storia e leggenda : indagini sul network artistico tra Sofonisba Anguissola, Giulio Clovio e Levina Teerlinc, in Intrecci d'arte, n. 3, 2014, pp. 35-55.
Когато през 1557 г. Ермес Стампа – 2-ри маркиз на Сончино, една от най-могъщите фамилии в Ломбардия, се обръща към Бернардино Кампи да нарисува портрет на сина му, заетият Кампи препоръчва Софонизба. Същата година, след смъртта на Ермес, неговият 9-годишен син Максимилиан става третият маркиз на Сончино. Софонизба го изобразява в цял ръст, облечен в черно, с меч, ръкавици и пръстен – символи на неговия ранг, и със спящо куче – символ на вярност. Портретът показва голяма естественост в изражението на лицето и в очите.Anguissola Sofonisba, Ritratto di Massimiliano Stampa, su catalogo.fondazionezeri.unibo.it. URL посетен на 24 април 2022 г.
Творци като Джорджо Вазари (1511 - 1574), Франческо Салвиати (1510 - 1563) и Антоан Карон (ок. 1521 - 1599) ценят картините на Софонизба. Като доказателство за това се счита включването на биография на художничката във второто издание на биографичната книга на Вазари „Животописи на най-известните живописци, ваятели и архитекти“, която излиза през 1568 г. Вазари отсяда в къщата на Ангуисола в Кремона през 1568 г. и възхвалява портрета, който тя е направила на семейството си, датиращ от около 1558 г., в който баща ѝ е в центъра, дъщеря му Минерва е вдясно от него, а синът му Аздрубале е отляво.
В двора на Филип II
Софонизба вече се радва на добро име като художничка, когато през 1559 г. гостува в двора на вицекраля на Милано – херцогът на Сеса. През 1560 г. тя е повикана от там по препоръка на херцога на Алба Фернандо Алварес де Толедо в испанския кралски двор, за да нарисува испанския престолонаследник Филип ІІ (1527-1598) и семейството му и като придворна дама на 14-годишната му годеница на - Елизабет Валоа (1545-1568) – дъщеря на френския крал Анри II и Катерина Медичи, на която дава уроци по рисуване. Скоро младата кралица прекарва повечето време пред статива. Софонизба присъства на брака между кралица Елизабет и Филип II, който се завръща от Брюксел след пет години отсъствие. По време на тържествата тя се запознава с младия кондотиер и благородник Феранте Гондзага.
По време на урок по рисуване в двора тя се среща с принца Дон Карлос (1545-1568), син от първия брак на Филип II с Мария Португалска, описван от посланиците като малък, меланхоличен и болнав. По-късно рисува изгубен негов портрет, на който принцът е облечен в костюм с подплата от рис, и като награда получава диамант на стойност 1500 скуди.Raffaele Soprani, Vite de' pittori, scultori, ed architetti genovesi, Vol. 1, stamperia Casamara, 1768, p. 414