Религиозни или хугенотски войни се наричат серия от граждански войни между католици и протестанти (хугеноти), които раздират Франция при управлението на последните крале от династията Валоа между 1562 и 1598 г.www.britannica.com Освен религиозния сблъсък, войните са и борба между различни влиятелни аристократични фамилии за контрол над престола и в край сметка за наследството на угасващата кралска династия.

Начело на хугенотите са Бурбоните (принц Конде, Анри Наварски) и адмирал Колини, а католиците се предвождат от кралицата-майка Катерина де Медичи и могъщите херцози Гиз. Върху събитията във Франция се опитват да влияят от съседните страни – Англия (Елизабет I), Обединените нидерландски провинции, германските протестантски принцове и швейцарците поддържат хугенотите, а Испания (Филип ІІ), папата и Савоя – католиците. Войните приключват с възкачването на престола на Анри Наварски и с подписването на Нантския едикт (1598), признаващ правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения.

Причини: поява на протестанти във Франция Протестантството се разпространява във Франция от 20-те години на XVI век, въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща главно южни и западни провинции като Бретан, Гюйен, Лангедок, Прованс и Дофине, както и донякъде Нормандия на север. Засяга и два от най-важните града в кралството – Орлеан и Лион. Тъй като голяма част от аристокрацията също приема протестантството, става възможно то да се укрепи много добре. Хугенотите имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила.

След смъртта на Анри II по време на рицарски турнир, той е наследен от тримата си сина: Франсоа II (1559 – 1560), Шарл IX (1560 – 1574) и Анри III (1574 – 1589). Първите двама са деца, когато сядат на престола, а страната се управлява от деспотичната им майка Катерина де Медичи. Тази персонална слабост на монархията, икономическата криза, последвала тежките войни и активната роля на три големи аристократични рода в управлението са конкретните причиниJames Thompson, The wars of religion in France 1559 – 1576. The Huguenots, Catherine de Medici and Philip II, Chicago 1909, pp. 17 – 18 да се стигне до жестоките религиозни войни след 1562 г. Два от тези родове – Гиз и Монморанси са католици, а третият – Бурбон, са протестанти. Изявени протестантски фамилии стават и тези на Конде и Колини.

В началото на 60-те години за хугенотите изглежда, че превръщането на цялата нация в протестантска е неминуемо.Robert Cole, A traveller's history of France, London 1988, p. 78 Пропагандата им в устен и печатен вид придобива такива размери, че останалата част от обществото е шокирана. Трите групировки се сблъскват за влияние върху малкия Франсоа ІІ. През 1560 г. е разкрит заговор на хугенотите за отвличане на краля, който предизвиква брутални репресии от страна на Гизите. Едва след смъртта на Франсоа, когато Катерина де Медичи става регент, се прави опит за помиряване. Франсоа дьо Гиз, Ан дьо Монморанси и Антоан дьо Бурбон са повикани в Париж, за да се разберат помежду си. Провалът на този опит и клането във Васи (1 март 1562) водят пряко към първата религиозна война.René de La Croix duc de Castries, The lives of the kings & queens of France, New York 1979, p. 161

Ход на конфликта Първа война (1562 – 1563)

В тази война проличават някои специфики на конфликта изобщо: военно надмощие на католиците, намеса на външни сили (Англия, Испания), колебливо отношение на двора. Войната започва през юли 1562 г., когато Парижкият парламент обявява хугенотите за бунтовници и по този начин дава моралното право на Гиз да ги ликвидират. Тъй като са далеч по-малобройни (8 – 9% от населението), те се приготвят за отбрана и търсят помощ от другите протестанти в Европа. През септември 1562 г. Конде договаря с англичаните военна помощ, както и финансова в размер на 140 000 крони. Още на следващия месец английски войски окупират голяма част от северозападна Франция. Франсоа дьо Гиз, начело на кралската армия, се отправя срещу тях и възползвайки се от това, хугенотите съсредоточават силите си в Орлеан, откъдето възнамеряват да превземат Париж. Планът се забавя твърде много и дава възможност на Гиз да се върне и да пресрещне хугенотската армия при Дрьо, на запад от Париж.

Тази първа битка (Битка при Дрьо) от религиозните войни (19 декември 1562 г.) е ожесточена и кървава и макар че и двете страни дават свидни жертви, победата е за католиците.Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, т. ІV, В. Търново 1993, с. 237 Самият предводител на хугенотите – Конде – е пленен.

Гиз започва обсада на Орлеан – стратегическа крепост за противниците му, но на 18 февруари 1563 г., докато проверява позициите на хората си, е застрелян в гръб. Правителството обвинява ръководителите на хугенотите, че стоят зад извършителя – Жан Полтро дьо Мер, – но не може да докаже тезата си. Така че, останали без ръководителите си, двете враждуващи страни са по-склонни да се споразумеят. На 7 март Катерина де Медичи се среща с Конде и Колини в Амбоаз и се съгласява да признае протестантството за равноправна религия във Франция. Едиктът от Амбоаз слага край на първата война.First war of Religion (1562 – 1563), на сайта Musée protestant, посетен на 27 декември 2019

Втора война (1567 – 1568)

Помиряването очертава като основен проблем за Франция присъствието на англичаните на територията ѝ. Още през юли 1563 г. те са принудени да се приберат в пристанището Хавър, който капитулира няколко дни по-късно. Напразно Елизабет изпраща подкрепления – през април 1564 г. с договора от Троа тя се отказва от претенциите си не само към Хавър, но и към Кале – град, който е бил английски още от Стогодишната война, а през 1558 г. е превзет от французите.

През септември 1563 г. специално събрание в Руан обявява Шарл ІХ за пълнолетен, с което парира опитите на хугенотите да поставят свой регент на младежа.Mack P. Holt, The French Wars of Religion 1562 – 1629, Cambridge 2005, p. 58 В началото на следващата година от събора в Тридент се завръща Шарл дьо Лорен, кардинал и брат на убития Франсоа дьо Гиз. С твърд тон той убеждава кралицата майка да действа против хугенотите и постепенно обръща позицията на правителството. Конде е изолиран от властта, Испания и папата притискат Шарл ІХ да създаде католическа лига срещу ереста. В началото Шарл дипломатично отклонява предложението, но през 1565 г. се среща в испанския херцог Алба в Байон. Под натиска на Катерина де Медичи е подписано споразумение за общи действия срещу протестантите в Нидерландия и Франция.

През 1567 г. военните действия се подновяват, тъй като хугенотски войски се опитват да попречат на херцог Алба да организира атака срещу събратята им в Нидерландия. Католиците събират армия и предизвикват Конде и Колини край Поаси (10 октомври). Битката завършва без победител. След това на помощ на хугенотите идват германски войски от Пфалц и в ръцете им пада град Шартър – пряка заплаха за Париж. Конде тръгва към столицата, но е победен при Сен Дени (10 ноември). В тази битка смъртно ранен пада Ан дьо Монморанси.Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, с. 240

В началото на 1568 г. хугенотите превземат и Ла Рошел, важно пристанище, което им дава възможност да се свързват с англичаните по море. По-късно Ла Рошел ще стане тяхна главна крепост. През март същата година кралят и хугенотските водачи се срещат в Лонжумо и подписват мирен договор, повтарящ в общи линии точките от Амбоаз.Duc de Castries, The lives of the kings & queens..., p. 162 Но тъй като никой не е доволен от него, скоро оръжията отново заговарят.

Трета война (1568 – 1570)

Тя е най-ожесточената от всички. В нея католиците вече са атакуващата страна. Към краля се създава специален Вътрешен съвет, наричан Кабинетът, в който влизат католици, включително епископи. Кабинетът заема крайна позиция против протестантизма и подготвя нов план за унищожаването му. Начело на кралските войски застава братът на Шарл ІХ херцог д'Анжу, бъдещият Анри ІІІ. Той маневрира срещу хугенотската армия в края на 1568 и началото на 1569 г. по течението на река Шарант. На 13 май се разиграва най-голямото сражение на религиозните войни – битката при Жарнак, спечелена убедително от католиците. Най-голямата им полза от победата е убийството на принц Конде, извършено по време на пленяването му.Third war of religion (1568 – 1570), на сайта Musée protestant Разбити и обезверени, хугенотите се събират в Коняк, където идва и вдовицата на Антоан Наварски, заедно със своя 15-годишен син Анри, бъдещият Анри ІV. Там Анри е провъзгласен за водач на хугенотската партия. Адмирал Колини реоганизира силите си и съумява да възстанови изгубените позиции отпреди Жарнак. От юли до септември хугенотите дори обсаждат Поатие, но без успех.

С подкрепата на 5000 германски съюзници, на 4 октомври 1569 г. хугенотите приемат нова битка. Тя е при Монконтур и завършва с ново поражение. В края на битката швейцарската наемна пехота извършва решаващ пробив, пленени са 3000 хугенотски войници, заедно с артилерията и обоза си. Но католиците отново не се възползват от успеха. Докато хугенотите се затварят в Ла Рошел, кралят безуспешно се опитва да преговаря с тях. През пролетта на 1570 г. Колини събира силна армия в южна Франция, напредва по река Рона и побеждава кралската войска при Арне-льо-Дюк. Шарл решава, че продължаването на войната е безсмислено и на 8 август 1570 г. подписва прочутия договор от Сен Жермен. Това е най-добрият за хугенотите мир,Thompson, The wars of religion in France 1559 – 1576..., p. 418 тъй като им дава четири крепости (места за сигурност) – Ла Рошел, Монтобан, Ла Шарите и Коняк.Holt, The French Wars of Religion..., p. 71 Внезапно влиянието на хугенотите в двора нараства, Колини получава възможност да влияе на решенията на младия крал. Католическата партия е изолирана и счита това за крайно несправедливо.

Четвърта война (1572 – 1573)

Гаспар дьо Колини започва да чертае смели планове за съюз на Франция с Англия и въстаналите протестанти в Нидерландия срещу католическа Испания.Arthur Whitehead, Gaspard de Coligny, admiral of France, London 1904, pp. 229 – 252 С Елизабет І е сключен договор в Блоа, а Вилем от Насау превзема Монс, използвайки Франция като изходна точка. Най-страшно за католическата партия обаче е предложението за брак между Анри Наварски и най-малката сестра на краля – Маргьорит Валоа. Този брак би сложил край на мечтите на рода Гиз да наследи престола на гаснещата династия. През лятото на 1572 г. в Париж се събират хиляди хугеноти, за да присъстват на сватбената церемония. Създава се впечатлението, че сега те управляват града след няколко неуспешни опита да го превземат със сила.