Курно̀во е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца. Населението му към 31 декември 2025г. е 114 души.
География на селото Курново се намира на 35км югоизточно от Враца, на 15км от Роман и на 29км от Ботевград. Граничи на североизток със Струпец, на югоизток със Своде, на юг с Боженица, на югозапад с Липница, на запад с Ослен Криводол, и на север със Синьо бърдо. Разположено е в старопланинската речна долина на Липнишката река, която оттук надолу се нарича Курновска река и се втича като десен приток на Искър при Тържишкия манастир.
История За първи път името на селото се споменава от Турски писания през 15-ти век. До 1935 г. село Курново е било административно към Ботевградска територия, след което е присъединено към Врачанска. Землището му е почти планинско и се простира на площ от 24 892 дка. В околностите на Курново има непроучени останки от праисторически, тракийски, римски и средновековни селища. В местността Градище в колибите Спа̀ньово са развалините на голяма средновековна крепост, а в местността Пладнище има следи от антично селище. Останки от средновековни селища има в местностите Чуканчево и Селището. Според едно местно предание село Курново е било най-напред в Селището, а сетне се е преместило в Чуканчево. В Селището се виждат основите на средновековна църква.
Стари родове в село Курно̀во са: Бѐлите, Васѝловци, Джа̀рковци, Каса̀ците, Кѝновци, Пѐловци, Ру̀нинци, Са̀бинци и Чѝнговци. През първата половина на XIX в. от с. Типченица придошли родовете Вѐлчовци, Кацѝлете, Мѝрковци, Ту̀рците, Ца̀ковци, Цо̀нковци, Шѝшковци и Шума̀нете.
Село Курно̀во е заварено от османските поробители с днешното си име в края на XIV в. Записано е в османски документ от 1430г. като част от тимар с 4 домакинства под името Курново брода /ИБИ, т. XIII, с 261. В друг османски документ с дата 1620 г. четем: „…каза Ивраджа, село Курненче — 22 домакинства…“, а в регистър от 1632г. е записано така: „…каза Ивраджа, село Курненче — 18 домакинства.“ (ТИБИ т. VII, 1986, с. 265 и 347).
За произхода и името на село Курново има няколко мнения. Според едно от тях името идва от личното име Курно, което пък е от старобългарското Коуръ „петел“ (Й. Заимов, Местните имена в Панагюрско. — С., 1977, с. 124) и наставката за селищно име -_ово_. Друго мнение за името на с. Курново е от КУ РНА „въглищарница“, вж. още името на селото Курна могила (през 1934г. преименувано в Загражден) и местностите Курна могила при гр. Койнаре, името на махала Курил до гр. Пазарджик (броено към с. Поибрене и заличено в 1900г.), селищното име Курило, Софийско, Курнова могила при с. Дупни връх (Дружево), Софийско и др.
През вековете на турското робство в село Курново е имало малък параклис, в който се е черкувало населението. В 1856 г. параклисът е съборен, за да се построи сегашната църква. Но от стария параклис и днес стои една стена, на която са запазени каменни плочи с надпис. На първата пише: „Да се знае каквото застана дедо Петко да направи черкова на сене 1856 на месец юни ден 18 писец Тодор Даскала от Новачене маист Георги“. На втората плоча пък пише: „Мастъ Драган от Новачене Драган син Тодор“. Отвън над църковната врата е издълбан върху камък трети надпис: „Създа са храм Господен в лето 1869 собор Стъхъ Арх Гав.“. А до него има още един надпис: „Иджевиса от господин уста Христа от Калугерово“. Първото училище в село Курново е открито в 1850г. (Ценов, П. П., Орхане и Орханийско. — С., 1926, с. 110). След Освобождението от Курново се изселват десетки семейства в селищата на равнината, където тогава е имало повече работна земя и сигурен поминък. Курновчене се заселват в Буковец, Глава, Комарево, Еница, Лепица, Роман, Червен бряг и в Кубрат. След 1951г. десетки курновски семейства напускат родното си село и се установяват в Ботевград, Враца, Мездра и София.
Население Преброяване на населението през 2025 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2025 г.:
Численост Дял (в %)Общо 114 100,00Българи 114 100,00Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 0 0,00
Галерия
Бележки
Категория:Села в област Враца Категория:Населени места в община Роман