Вулвата () е съвкупност от първичните външни полови органи на жената. В повечето случаи се имат предвид въпросните органи при човешки същества, но вулвата присъства като част от половата система на всички бозайници.
При хората, вулвата включва срамното възвишение, срамните устни, клитора, преддверните луковици, влагалищното преддверие, бартолиновите и скениевите жлези, пикочния и вагиналния отвор. Други характеристики на вулвата са срамната цепка, мастните жлези, урогениталния триъгълник (предната част на перинеума) и срамното окосмяване.
Тъй като вулвата представлява вход към матката, двойният слой на защита се осигурява от гънките на външните и вътрешните срамни устни. Вулвата може да бъде засегната от много заболявания, които често могат да доведат до сърбеж, но вулвовагиналните здравни мерки могат да предотвратят много от тях.
Анатомия Устройство на вулвата
Вулвата представлява външно вертикално отваряне на гениталния тракт, разположено точно под ануса. Има диаметър по-голям от този на влагалището и включва следните анатомични структури: срамно възвишение, големи и малки срамни устни, клитор, влагалищно преддверие и преддверни луковици.
Срамно възвишение
Срамното възвишение (mons pubis) се намира в предната част на вулвата, пред лонното съчленение (symphysis pubica) и е формирано в резултат от натрупване на подкожна мека мастна тъкан, покриваща срамната кост. На дебелина то достига до около 2 – 3 cm, а при по-пълни жени и повече. Мастната тъкан е чувствителна към женския полов хормон естроген, и това води до различна големина на срамното възвишение по време на пубертета при различните момичета. Обикновено след пубертета кожата на срамното възвишение се покрива с косми, като се оформя така наречения „окосмен триъгълник“.
При навлизането в менопауза, с намаляването на естрогена в тялото на жената, размерът на срамното възвишение също намалява.
Големи срамни устни
В долната си част срамното възвишение се разделя на две кожни гънки съдържащи мастна тъкан, наречени големи срамни устни (labium majus pudendi), а пролуката, която се образува между тях се нарича срамна цепнатина (rima pudendi). Големите срамни устни защитават и предпазват от външни наранявания другите, по-деликатни женски полови органи, които са част от структурата на вулвата. Покрити са с нежна кожа, съдържаща косми и голямо количество екринни и апокринни потни и мастни жлези. Нейният цвят обикновено е в близост до общия цвят на кожата на жената, но се срещат и изключения. По вътрешната им повърхност кожата е неокосмена, нежна и розова или леко кафява. Краищата на двете големи срамни устни са свързани помежду си чрез две кожни гънки – отпред, чрез т. нар. предна комисура (commissura labiorum anterior), а отзад – чрез задна комисура (commissura labiorum posterior), която е разположена преди перинеума, на около 3 cm пред ануса.
Основната тъкан на големите срамни устни е продължение на подкожната тъкан на срамното възвишение и се състои от съединителна тъкан със силно отлагане на тлъстините в нея. Тя е богато снабдена на кръвоносни и лимфни съдове.
Малки срамни устни
Под големите срамни устни и навътре са разположени други две нежни кожни гънки, наречени малки срамни устни (labium minus pudendi). Между тях и големите срамни устни се разполага браздичка. В предния си горен дял, малките срамни устни се разделят на две, като в долния си край отново се съединяват една с друга. Назад малките устни постепенно изтъняват и напълно се сливат с вътрешната повърхност на големите срамни устни.
Кожата на малките срамни устни е богата на мастни жлези, тя е много нежна и прилича на лигава ципа. Понякога малките срамни устни са много силно развити и се издават навън, като изпъкват над големите.
Клитор
В предната горна част на вулвата, на мястото където се срещат срамните устни се намира клитора (clitoris). Той се състои от две крачета (crura clitoridis), които се прикрепват към долните клонове на срамната кост. Напред те срастват и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis), в края на което се намира неговата главичка (glans clitoridis). Последната е покрита отгоре от фасция (fascia clitoridis) и с нежна кожна гънка – клиторна качулка (preputium clitoridis). Вътрешните крачета се прикрепват за тялото на клитора, като образуват тънка с размер 3 – 5 mm напречна гънка на кожата, наречена клиторна юздичка (frenulum clitoridis).
Главичката на клитора и малките срамни устни са обилно снабдени със сетивни нервни окончания и представляват силно чувствителни ерогенни зони.
Влагалищно преддверие
Пространството между задната комисура, големите и малките срамни устни се нарича влагалищно преддверие (vestibulum vaginae). В него най-напред се разполага клиторът, зад него – отвора на пикочния канал (ostium urethrae externum) и най-отзад – вагиналния отвор (ostium vaginae), който може да е частично покрит с мембрана, наречена девствена ципа (hymen vaginae). Тя представлява граница между външните и вътрешните полови органи и обикновено се разкъсва при първия полов контакт, но има и случаи в които това може да се случи при различни други условия, като например заболяване, нараняване, медицински преглед, мастурбация или физически упражнения.
Встрани от входа на влагалището, в улея между девствената ципа и корена на малките срамни устни се отварят изходните канали на бартолиновите жлези (glandulae vestibulares majores). Също така в лигавицата на преддверието се намират множество малки слузни жлези, наречени скениеви жлези (glandulae vestibulares minores).
Преддверни луковици
От двете страни на влагалищното преддверие, в малките срамни устни се разполагат преддверните луковици (bulbi vestibuli). Те са свързани помежду си чрез една междинна част, разположена в пространството между клитора и външния отвор на пикочния канал. Изградени са от венозни сплетения, които на места формират кавернозни разширения. Между венозните съдове се намира съединителна тъкан, примесена с гладкомускулни влакна. Отвън те са обвити от еластична съединителнотъканна обвивка. При възбуда те увеличават своя обем, без да придобиват значителна твърдост.
Мускулна тъкан
Тазовите мускули помагат за поддържането на структурите на вулвата. Пубичният кокцигеален мускул (m. pubococcygeus), който е част от аналния повдигач (m. levator ani) частично пристяга вагиналното отваряне. Други мускули, които поддържат вулвата са булбоспонгиозния мускул (m. bulbospongiosus) и седалищно-кавернозния мускул (m. ischiocavernosus), които са част от урогениталния триъгълник (trigonum urogenitale).
Кръвоснабдяване Кръвоснабдяването на вулвата се осъществява от клоновете на три полови артерии – вътрешната срамна артерия (a. pudenda interna), повърхностната външна срамна артерия (a. pudenda externa superficialis) и дълбоката външна срамна артерия (a. pudenda externa profunda).
Венозният отток се осъществява през венозното сплетение на преддверните луковици. От тях изхождат венозни съдове, които се насочват към вътрешната срамна вена (v. pudenda interna) и долната вена на правото черво (v. rectalis inferior). Кръвта от клитора се оттича по гръбната вена (v. dorsalis) и дълбоката клиторна вена (v. profunda clitoridis), които се вливат във вътрешната срамна вена.
Лимфният отток се извършва по верига от повърхностни слабинни лимфни възли (nodi inguinales superficiales), разположени по протежение на кръвоносните съдове.
Инервация Инервацията на вулвата е вегетативна и сетивна. Вегетативната инервация се осъществява от симпатиковите влакна на влагалищното сплетение (plexus vaginalis) и мехурното сплетение (plexus vesicalis). Инервацията на клитора се извършва от парасимпатиковите влакна на вътрешните тазови нерви (nn. splanchnici pelvici). Сетивната инервация се извършва чрез рецепторите в клитора и срамните устни през клоновете на срамния нерв (n. pudendus). Инервацията на срамните устни става от хълбочно-слабинния нерв (n. ilioinguinalis) и перинеалния клон на задния кожен нерв на бедрото (n. cutaneus femoris posterior).
Форма и размери Размерът, формата и цветът на вулвата и нейните различни части може да варира много при различните жени. При някои от тях цветът може да бъде светлорозов, при други – розовочервен, а при трети – тъмнокафяв до черен.
Според различни изследвания, големите лабии могат да имат дължина от 4 до 11,5 cm, като размерът ще намалява с възрастта. При повечето жени малките лабии са или колкото големите по размер, или се подават извън тях с до 10 cm. Също така често се случва да има разлика между техните леви и десни половини.
Всичко това показва, че значителните вариации в лабиалния размер между едната страна и другата, както и между различните жени, са напълно нормални и по никакъв начин не трябва да се тълкуват като анормални или като причина за наличие на хипертрофия. Въпреки това, видът на вагината е причина за притеснение и дискомфорт за много жени, смятайки, че тяхната вулва не е „нормална“.
Многообразието на външните полови органи е голямо и не трябва да се прибързва с прибягването до естетичната хирургия, само заради някакви малки различия. Важно е обаче да се следи за промяната в цвета им, понеже това може да е знак за инфекция или друго злокачествено заболяване.
Етапи на развитие Ембрионално развитие
До осмата седмица развитието на външната генитална област е еднакво при мъжките и женските ембриони. С навлизането в третия месец на плода започват да се развиват големите и малките срамни устни.
Детство При раждането, вулвата на новороденото бебе може да е подута или доста по-голяма, в резултат на това, че чрез плацентата детето е било изложено на високите нива на хормоните на майката. В рамките на много кратък период тези хормони се изчерпват и вулвата се свива по размер. От една годинка до навлизането в пубертета вулвата не търпи промени във външния си вид, освен че нараства пропорционално на останалата част от тялото.
Полова зрялост
Началото на пубертета води до редица промени. Структурата на вулвата става пропорционално по-голяма и може да стане по-изразена. Големите срамни устни започват да се развиват, а оцветяването може да се промени. Пубисът се разширява, избутвайки предната част на големите лабии далеч от срамната кост, като степента до която това ще се случи зависи от различните нива на телесните мазнини. Малките срамни устни могат да станат по-видни и също да претърпят промени в цвета.
Започва да се появява срамно окосмяване, най-напред по големите срамни устни, по-късно се разпространява по срамното възвишение, а понякога се прехвърля по вътрешната част на бедрата и перинеума. Структурата на космите и степента на покритие е различна и варира значително при различните жени.
При момичетата в детско-юношеска възраст вулвата се издава по-напред, отколкото при възрастните.
Менопауза
По време на менопаузата, нивата на хормоните намаляват, а репродуктивните тъкани, които са чувствителни към тези хормони се свиват по размер. След менопаузата пубисът, срамните устни и клитора намаляват своите пропорции. Това е състояние, наречено „вулварна атрофия“, а намаляването на естроген може да причини бледа, сърбяща или възпалена кожа.
Функция и физиология Външните органи, които изграждат вулвата са богато кръвоснабдени и съставени от множество нерви, които при правилно стимулиране могат да доведат до полова възбуда. Като цяло физиологичните промени на вулвата се появяват главно преди и по време на полов акт, както и по време на раждане.
Секрети Вулвата се свързва с няколко различни секреции, включително урина, пот, мензис, себум, секрет от бартолиновите жлези и други секрети отделяни от стената на влагалището. Тези секрети съдържат смес от химикали, включително пиридин, сквален, урея, оцетна киселина, млечна киселина, комплексни алкохоли, гликоли, кетони и алдехиди. По време на полова възбуда отделянето на част от тези секрети се увеличава.