Николай Петрович Шлитер () е руски офицер, полковник. Като командир на 17-и Архангелогородски пехотен полк участва във втората и третата атака на Плевен в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография Николай Шлитер е роден в стар дворянски род през 1834 г. в Тифлиска губерния на Руската империя (днес Грузия). Първоначално образование получава в частни учебни заведения. Едва шестнадесет годишен през 1850 г. се посвещава на военното поприще като юнкер в 1-ва батарея на Кавказска гренадерска артилерийска бригада. Участва в експедиция против чеченците (1851). Командирован е последователно в Еревански пехотен полк и 13-и Лейб-гренадерски Еревански полк от състава на Кавказската армия. В Кавказ под началството на генерал-майор Закомелски участва във военни действия против чеченците. За отлична служба и за заслуги във войната с турците е произведен в чин подпоручик (18 април 1854 г.). Шлитер участва в 20 хилядния Александрополския отряд на генерал-лейтенант княз Бебутов, който при с. Кюрук-Дарга разбива 60 хилядния турски корпус на мушир Зафир Мустафа паша. Пленени са 2000 души, 16 оръдия, 2 знамена, оръжия и амуниции. Произведен е в чин поручик (1855 г.), а за заслуги против планинските племена – в чин щабс-капитан (1857 г.). В състава на Лезгинския отряд на 20 август 1858 се отличава при превземането на Иланхевския силно укрепен аул Китури (днес в Дагестан). През 1861 г. отново се проявява във войната с планинците и е произведен в чин капитан. Същата година лично императорът по време на преглед на Ереванския полк, удостоява капитан Шлитер с височайша награда – флигел-адютант от императорската свита. Остава в Ереванския полк до 1866 г., когато за отлична служба е произведен в чин майор и прехвърлен последователно в 16-и Мингрелски гренадерски полк и Лейб-гвардейски Преображенски полк. С военно звание полковник (1869) е назначен за председател на икономическия комитет. През 1874 г. е отчислен от фронта.
Смърт По време на Руско-турската война (1877 – 1878) и след смъртта на полковник Иван Розенбом при първата атака на Плевен е назначен за командир на 17-и Архангелогородски пехотен полк (15 юли 1877). Лично води при втората атака на Плевен 1-ви и 2-ри батальон срещу Баштабия (Гривишки редут №2).
При третата атака на Плевен на 31 август 1877 г. 17-и Архангелогородски полк, съвместно с 18-и Вологодски полк и румънски войски атакуват от три страни Абдул Керим табия (Гривишки редут №1 или Канлъ табия). Водени от бригаден генерал Радионов и полковник Шлитер, войниците изкачват хлъзгавата (от падналия дъжд) повърхност на бруствера и завземат укреплението. При атаката полковник Шлитер е ранен смъртоносно в челото като куршумът засяда в костта. Изнесен е от бойното поле жив, но изпитва непосилна болка и през повечето време изпада в безсъзнание. Отнесен е в полевата болница, но лекарят не дава никаква надежда. Умира след два дни на 2 септември 1877 г. В Русия семейството на Шлитер отслужва собствена литургия.
Погребан е в местността „Трапито“ на 4 – 5 км югоизточно от село Гривица. Над гробът му е издигнат паметник във вид на пресечена пирамида, а отгоре е поставен метален кръст. Отпред е монтирана метална плоча с надпис, който към момента (2017 г.) липсва. Пространство от около 40 кв. м. около паметника е обградено с камъни.
Семейство баща Пьотър Андреевич Шлитер / Johann Peter August Schlitter майка Жозефина Карловна Шлитер съпруга Елизавета Платоновна Ярошенко (р.1850), дъщеря на Архангелския губернатор Виктор Платонович Степанов. сестра Елена Петровна Иващенко (р.1829) брат Владимир Петрович Шлитер (р.03.12.1839) брат Александър Петрович Шлитер брат Алексей Петрович Шлитер брат Павел Петрович Шлитер Nikolaj Petrovich Schlitter (1834 – 1877) – Genealogy, www.geni.com
И четиримата братя на Шлитер са на военна служба и кавалери на ордена Свети Георги. Трима от тях загиват във войните, четвъртият е ранен. Двама са флигел-адютанти.
Награди
Света Анна 4-та степен (1855) с надпис „За храброст“ – за заслуги против турците, Орден Свети Георги 4-та степен (1859) – за превземането на аула Китури през 1858 г., Света Анна 3-та степен с мечове и лъкове (1861) – за отличие против планинците в Кавказ, 370 сребърни рубли (1861) – за проявена храброст на поверената му рота, Орден Свети Станислав 2-ра степен с мечове (1865) – за заслуги в Западен Кавказ.
Източници
История 17-го Пех. Архангелогородского полка. 1700 – 25 июня 1900 / Сост. Ген. штаба полк. Николаев. – Санкт-Петербург, 1900 г. Старчевский А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг. СПб., 1878 Сборник военных рассказов, [составленных офицерами – участниками войны 1877 – 1878 гг.] / изд. В. Мещерского, СПб. 1878 – 1879 – 6 т.
Външни препратки Кратка биография
Категория:Руски офицери Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)