Глазгоу () е лек крайцер на британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от първата серия крайцери тип „Таун“. Заложен е на 17 декември 1935 г. и е спуснат на вода на 16 април 1936 г. Негова кръстница е съпругата на премиера на Великобритания Стенли Болдуин. На 8 септември 1937 г. строителството е завършено и корабът влиза в строй без някои компоненти на основната система за управление на огъня. Седмият кораб в Кралския флот, носещ това име.
През май 1939 г. крайцерът съпровожда лайнера Empress of Australia с крал Джордж VI на борда му, плаващ за Канада. Крайцерът участва във Втората световна война. Девизът на кораба е: „Memor es tuorum“ – „Ще помним вашите предци“.
За времето на своята служба крайцерът получава 4 звезди за бойни заслуги (Норвегия 1940 г.; Боевете в Бискайския залив 1943 г.; Арктическите конвои 1943 г.; Десанта в Нормандия 1944 г.).
Втора световна война С началото на войната, през септември 1939 г. крайцерът е въведен в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Home Fleet. На 2 септември заедно с крайцера Southampton и 8 разрушителя излизат в Северно море към бреговете на Норвегия за взаимодействия със силите на Хамбър за прехващане на търговски съдове, извършващи рейсове в Атлантика и проправящи пътя си към бреговете на Германия. На 3 септември е получено съобщението за начало на войната с Германия и корабите започват военни действия. На 4 септември в патрул заедно с разрушителя Jersey прихваща немския параход „Johannes Molken Buhr“, който е потопен от своя екипаж. До 8 септември крайцерът продължава патрулирането си в Северно море съвместно с крайцера Southampton, когато гъста мъгла принуждава двата кораба да се върнат в базата им в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови.
На 22 септември съвместно с крайцерите на ескадрата Southampton, Sheffield и Aurora, излиза в патрул в пролива Скагерак, но операцията е отменена след сблъсъка между разрушителите Jersey и Javelin.
На 26 септември с корабите на Home Fleet участва в съпровождането към базата на повредената в Северно море подводница Spearfish. По време на прехода съединението е подложено на въздушни атаки от Луфтвафе.
На 8 октомври излиза заедно с линейните крайцери Hood и Repulse и разрушители в открито море в търсене на промъкналите се в Северно море немски линкор „Гнейзенау“ и крайцер „Кьолн“. От 08:00 на 9 октомври съединението е подложено на въздушни атаки от самолети Ju-88 и He-111. „Глазгоу“ е атакуван от 31 вражески самолета. В хода на атаките той изразходва 668 102-mm снаряда. Независимо от масираните атаки нито един от корабите не получава повреди, а командването прави за себе си ценни изводи, позволяващи и занапред успешното отразяване на подобни атаки.
На 12 октомври „Глазгоу“ отплава заедно с крайцера Newcastle за обезпечаване на защитата на конвои южно от Исландия и западно от Бискайския залив. Макар корабите да патрулират самостоятелно, те ежедневно се срещат, съхранявайки при това радиомълчание. На 14 октомври крайцерите получават съобщение, че немският рейдер Deutschland е потопил 2 съда и пленил трети. Тази новина води до активизиране на Британското адмиралтейство за издирване на рейдера. Голяма група крайцери и разрушители е отделена, за да предотврати пробива на немския рейдер към домашните води. Във времето, когато „Глазгоу“ патрулира северозападно от Шетландските острови, другите кораби се намират в пълна бойна готовност в Клайд и Розайт. Но предприетите усилия са безуспешни и Deutschland благополучно достига Кил.
В същото време „Глазгоу“ е пренасочен към изпълнение на друга задача. Той е изпратен да посрещне на висока скорост ценния конвой KJ3 в състав 19 танкера, плаващ от Източна Индия. При срещата с конвоя възникват трудности при издирането му, но в крайна сметка конвоят е взет под охрана. Малкото количество гориво на борда на крайцера го принуждава да предаде охраната на конвоя на други кораби, а самият той се насочва за дозареждане в Портсмът, където и пристига на 25 октомври. След дозареждане и попълване на запасите крайцерът отплава за Розайт, където пристига на 7 ноември.
На 11 ноември крайцерът пристига в базата на флота в Immingham, откъдето на 15 ноември отплава за Скапа Флоу, където се формира ударното съединение от крайцерите Belfast, Southampton и Aurora с предполагащо се базиране в Розайт, но след взрива на 21 ноември на Belfast''' от магнитна мина, плановете са променени и сборът на съединението е отменен.
На 23 ноември „Глазгоу“ в компанията на разрушителите Maori и Zulu се насочва за бреговете на Норвегия с цел прихващане на немския лайнер „Bremen“, предположително завръщащ се в Германия от Мурманск. Тежките условия попречват на успеха и корабите са принудени да се върнат за дозареждане в Розайт.
На 28 ноември крайцерът излиза в търсене на изгубения параход City of Flint, който както се оказва е пленен от немски рейдери, а екипажът му е изпратен в Германия.
През януари на следващата година крайцерът е преведен в 18-а крайцерска ескадра на Home Fleet. От 7 януари ескортира конвои към северозападните подходи съвместно с крайцера Newcatle.
На 12 февруари в Тромсьо пленява немския траулер Herrlichkeit (268 брт). След завръщането от този поход крайцерът влиза за текущ ремонт в Белфаст, в хода на който на крайцера е модернизирана противоминната система за размагнитване. Ремонтът продължава до 20 март.
Норвежката операция Още до началото на немското нахлуване в Норвегия, английският флот разработва план за свое нахлуване. На 6 април на борда на крайцера в Скапа Флоу се качва 8-и батальон на Шеруудските стрелци (8th Battalion Sherwood Foresters). „Глазгоу“ съвместно с крайцерите Berwick, York и Devonshire в рамките на операцията Рупърт/R4 (Операция Rupert/R4) трябва да стоварят войски в Норвегия, но на 8 април операцията е отменена, тъй като в морето са открити немски сили. Корабът излиза в морето с още няколко крайцера в търсене на тези сили.
На 9 април „Глазгоу“ съвместно с крайцерите Manchester, Sheffield, Southampton, Aurora и разрушители се отделят за атака над немските кораби при Берген. Но по-късно и тази операция е отменена от Адмиралтейството. При оттеглянето му съединението е подложено на мощна въздушна атака, в хода на която е потопен разрушителят Gurkha. До „Глазгоу“ се взривява една бомба, от въздействието ѝ са убити двама от екипажа. Отстранявайки получените повреди, заедно с крайцера Sheffield корабът се насочва за дозареждане в Скапа Флоу, където и пристига на 10 април. На 11 април крайцерите съвместно с 6-те разрушителя от типа „Трабъл“: Somali, Sikh, Mashona, Afridi, Matabele и Mohawk отново излиза в морето за издирване на немските десантни съдове.
На 13 април двата крайцера със същите разрушители са привлечени за изпълнение на операцията „Хенри“ – десант в Намсос на морската пехота. Корабите започват товаренето на войските. На 14 април десантът на авангарда, който е при Бангсунд (Bangsund), около Намсус преминава успешно. След свалянето на войските крайцерите, заедно със систършипите Manchester и Birmingham провеждат патрулиране на север (Операция Harry). Крайцерът също прикрива стоварването на десанта от разрушителите, след което, на 17 април пристига в Скапа Флоу за дозареждане и в Розайт за приемане на следващата партия войски.
На 22 април съвместно с крайцерите Galatea и Sheffield и разрушителите Vansittart, Campbell, Icarus, Ivanhoe, Impulsive и Witch отплава от Розайт за провеждане на десанта в Andalsnes (Операция Sickle). На 23 април крайцерите пускат котва до брега и с помощта на разрушителите и малки съдове успешно стоварват първата част на 15-а пехотна бригада (15th Infantry Brigade). След това корабите се присъединяват към главните сили на флота на изток от Шетландските острови.
На 28 април крайцерът заедно с разрушителите Jackal and Javelin се насочва към град Молде, в който към този момент се укрива норвежкото правителство, което смята града за безопасно убежище. Но още на 27 април градът е подложен на въздушни нападения, които продължават през целия ден. Бомбардировките карат членовете на правителството да се укрият в убежище недалеч от пристанището. На следващия ден бомбардировките продължават. Немските летци при идеални метео условия осъществяват атаките си почти безнаказано. Във връзка с това използването на Молде като столица става нецелесъобразно и на краля на Норвегия Хокон VII, наследника – принц Олаф и на членовете на норвежкото правителство е предложено да се евакуират в избран от тях друг норвежки порт или в Англия на борда на британски крайцер, които и става „Глазгоу“. На 29 април крайцерът навлиза във фиорда и застава до крайбрежната алея на града, източната част на който е обхваната от пожар. Освен членовете на кралското семейство и норвежкото правителство на борда с краля се качват и членовете на английската, полската, датската и френската дипломатически мисии. Освен това на борда на крайцера е доставен и 65% от златния запас на Норвегия за последващото му транспортиране във Великобритания, за да се избегне вземането на златото от противника. При отдаване на швартовите „Глазгоу“ е подложен на безрезултатно нападение по въздух. Крайцерът доставя краля в Тромсьо, където той продължава да оказва морална поддръжка на своя народ, докато не е окончателно евакуиран в Англия от крайцера Devonshire на 7 юни. Самият крайцер в съпровождение на същите разрушители още на 30 април отплава за Скапа Флоу.
Рейд в Исландия С пристигането си крайцерът започва кратък непланиран ремонт, след което на 7 май се насочва за Грийнок, за да приеме на борда си морски пехотинци. На „Глазгоу“, съвместно с крайцера Berwick и разрушителите Fearless и Fortune, му предстои да участва в операцията „Форк“. С цел предотвратяване на немски десант в Исландия и строителство там на германска военноморска база или база за хидроплани, в непосредствена близост до Шотландия, британското правителство решава да проведе диверсионен рейд. На 8 май корабите с морските пехотинци на борда отплават от Грийнок. В нощта на 10 май първата група войски без проблеми е свалена на брега на Хвал-фиорд в Рейкявик. Войските превземат немското консулство, където са предприети опити за унищожаване на кодовите книги и секретни документи. Благодарение на оперативните действия на британските подразделения част от документите са взети непокътнати. Полковник Sturges, командир от Кралската морска пехота по-късно съобщава, че операцията е безкръвна, без един даже случаен изстрел. На 11 май, след качването на борда на плененените сътрудници от немското консулство, корабите напускат столицата на Исландия и се насочват за Ливърпул, където на следващия ден свалят своите пътници, в това число и немските.
След това крайцерът в Ливърпул започва ремонт, който продължава през целия юни. Ремонтът включва в себе си и поставяне на радар земя-въздух (Radar Type 286M).
Пленяване на Gabbiano Намирайки се в ремонт на 6 юни крайцерът сменя командира си Frank Henderson „Rammer“ Pegram с Харолд Хиклинг. На 10 юни Италия влиза във войната на страната Оста. И така поставя под удар всички свои съдове, намиращи се чужди портове. В съседния от Ливърпул док, в порта на Мърсисайд стои италианският съд Gabbiano. Капитан Хиклинг изпраща абордажна група под командването на лейтенант Commander Hugonin. Превземането на съда е тотална изненада за италианския му екипаж. Той не оказва никаква съпротива и е свален на брега с личните им вещи.
Сблъсък с Imogen На 1 юли, след края на ремонта, крайцерът отново се присъединява към флота, но още на 16 юли, при излизане заедно с крайцерите Southampton, Sussex и Shropshire в Северно море в издирване на немските кораби, крайцерът в условията на гъста мъгла при Дънкансбай Хед е протаранен на голяма скорост от разрушителя Imogen. От това стълкновение на разрушителя започва силен пожар и след известно време той потъва. Крайцерът, също с тежки повреди, се връща на 22 юли в Ливърпул и влиза за ремонт, продължил до октомври.
В Средиземно море