Преторианска префектура на Италия, Илирия и Африка () е една от четирите териториално-административни  Преториански префектури на късната Римска империя. В състава ѝ влизат Апенинския полуостров, западните Балкани, Дунавските провинции и части от Северна Африка. Префектура има за седалище естествено Рим, но  по-късно то се мести в Милано и най-накрая в Равена.

Структура и история Префектурите са създадени след разделянето на Империята със смъртта на Константин Велики през 337 година, и се състоят от въведените от Диоклециан по-малки териториални единици, наречени диоцези или епархии. Първоначално това са диоцезите Африка, Италия, Панония, Дакия и Македония (последните две първоначално са дялове на Мизия). Диоцез Италия е разделен на две части -Крайградска Италия („Италия под Град Рим“, ) и Стопанска Италия („снабдителна“, ).

През 347 е създадена Преторианска префектура Илирик и в нея са включени диоцезите Панония, Дакия и Македония. За кратко между 361 и 375 тази префектура е закрита, но е възстановена от Грациан. Територията ѝ е оспорвана между двете половини на Империята чак до окончателното разделяне в 395 г., когато Панония е отделена от Илирик и е присъединена към западната Империя.

Въпреки краят на Западната империя през 476 г. германските държавници Одоакър и Теодорих Велики продължават да използват Римския административен апарат. Префектурата по този начин оцелява и отново попада в римски ръце след Юстиниановата с победоносна готска война. Въпреки това, с лангобардската инвазия през 568 г. римското владичество се запазва само в разпръснати и изолирани територии и префектурата отстъпва място на екзархата Равена, създаден от император Маврикий.

Списък на известните преториански префекти на Италия и Африка

Западна Империя

Германско владичество При Одоакър Манлий Боеций (480-486) Флавий Цецина Деций Максим Василий (483) Цецина Маворций Василий Деций (486-493)  При Остготските крале Либерий (494-500) Флавий Албин (?500-503)  Касиодор Стари (500-?) Aниций Проб Фауст (509-512)  Rufius Магнус Фауст Avienus (527-528)  Фауст (521/522) или 529 Касиодор Млади (533-537)  Фиделис (537-538) Репарат (538-539)

Източно-Римско управление Атанасий (539-542) Максимин (542)

Източници