Леденото хоро е сравнително нов ежегоден български обичай в Калофер на Йордановден (Богоявление). Хорото, наричано още мъжко хоро, се играе само от мъже (до 2021 г.) в ледените води на река Тунджа.

История

Сравнително разпространена в общественото пространство е тезата, че леденото хоро започва да се организира ежегодно през 70-те години на XX век.Напук на всеобщия патриотичен напън: Леденото хоро не е вековна традиция, практикува се от 70-те години на XX векМъжкото хоро на Богоявление

През 2015 г. Божидар Димитров изразява хипотеза, без аргументи в защитата ѝ, че традицията произлиза от практиката Османската империя да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. „Леденото хоро“ имало за цел да вземе превантивно страха на околните села, откъдето могат да се появят разбойници.kalofer.bg

Противоречия Описанието на „леденото хоро“ като традиция се оспорва по ред причини: Няма исторически сведения за наличието на такъв обичай назад във времето и той е съотнасян най-рано към 70-теМъжкото хоро – съчинената "многовековна" традиция години на XX век до началото на XXI век. Липсата на доказателства за поне 50-годишна история изключва ритуала от списъка наблюдавани обекти от ЮНЕСКО. Подобно отбелязване на празника Богоявление с хоро не е засвидетелствано по времето на Възраждането. Описанията на Йордановден от периода между двете световни войни свидетелстват единствено за организиране на водосвет. Съществува хипотеза, че водосвет има още от Възраждането, но с уговорката, че хорото се появява едва през 70-те години на миналия век и не е традиционна част от православния празник. В регионалния вестник „Карловска трибуна“ няма данни за някакъв особен ритуал и в началото на 90-те, а чак през 2001 г. отбелязва: „По традиция ритуалът се извършва до най-стария мост в града и бе наблюдаван от близо 2000 души. В завирената река се втурнаха рекордния брой от 52-ма души калоферци за кръста …“. Изпълняваните песни не са тематични за Йордановден. Едната е по стихотворението на Ботев „Майце си“, а „Залюбила е Василка“ е любовна песен, без връзка с църковния празник. Традицията „ледено хоро“, насърчена от местните власти, се изпълнява и в Благоевград, Враца, Дупница, с. Зверино (Мездренско), Мъглиж, Кърджали, Казанлък, с. Кладница (Пернишко), Ловеч, Луковит, Панагюрище, Плевен, Свищов, Сливен, Троян и с. Радомирци (Червенобрежко), а вече и в МонтанаЗа първи път мъжко хоро на Богоявление в Монтана в ледените води на Огоста В наши дни празникът е смислово изместен, въвлечени са модерни или нетипични за българските традиции атрибути, като мечове, смесват се облекла от различни епохи, участва женаУчастие на жена и т.н.

В началото на 80-те години, във връзка с опитите да се припишат по-древни корени на този обичай, британският историк Ерик Хобсбом назовава обичая като „изобретена традиция“.

Източници

Категория:Български обичаи Категория:Култура в Калофер Категория:Български хора