Янко П. Павлов е български художник и скулптор. Работи в областта на малката и монументалната пластика, портретната карикатура, гротескния портрет и сатиричната пластика.
Биография и творчество Янко Павлов е роден на 23 октомври 1888 в Панагюрище, в семейство на свещеник.Биография в „artprice.bg“
През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в Инженерно-техническа част.
От 1914 до 1925 следва Скулптура в Художествената академия при проф. Марин Василев. На 15 септември 1925 година е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София. На 15 декември 1926 година е командирован в Етнографския музей.
Следващите 10 години работи като скулптор към Министерство на народната просвета. От 1937 до 1946 е учител по изобразително изкуство в София. След това става доцент в Архитектурния факултет към ВИАС.
Янко Павлов е първият и единствен скулптор между двете световни войни в България, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война той обръща поглед към скулптурната карикатура. Облекло, поведение и типажи се сливат в общото влияние, което произведенията му оказват върху зрителя. Наричан е „Елин Пелин на скулптурата“Спомен за скулптора Янко Павлов, „Време“
Янко Павлов умира на 16 юни 1974 г.
По-известни творби Скулптурната композиция „Войнишки дълг“, посветена на световните войни, се намира в колекцията на Националния военноисторически музей. Скулптурната група „Селски фактори“ (1939), в която са показани като обобщени типажи Попът, Даскалът и Кметът, се намира в Национална художествена галерия. Янко Павлов е автор и на скулптурни паметници: на Панайот Волов, и други наши революционери, и на паметник, посветен на Първото велико народно събрание в местността Оборище (1928). Паметник на Стамен Панчев в Ботевград.
Източници
Категория:Български художници Категория:Български скулптори Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Панагюрище Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“